Тайм аут с Николай Тенев

08-11-2011 11:59

Николай Тенев вече започна темата за начините на работа с младите баскетболисти в САЩ (вижте материала ТУК). В продължението й той разглежда как това работи у нас. Темата на новия му материал е „Дългосрочната визия – условие (но не достатъчно) за успешно развитие…”:

Ако си спомняте, в първата част накратко разказах, как в колежанската лига в САЩ треньорите за четири години успяват да превърнат перспективните млади играчи в завършени лидери на терена.

Бях решил да не продължавам тази тема, но наблюдавайки новото първенство на подрастващите реших, че все пак е хубаво да се попитаме:

Как това работи у нас?

Най-краткият, за съжаление и верен отговор е: ТОВА У НАС, НЕ РАБОТИ!!!

Процеса по откриване, развитие и реализиране на младите таланти у нас отдавна е само на думи. Сигурен съм, че много хора няма да се съгласят с този тъжен извод. За да избегна излишният спор дали това е вярно или невярно, ще посоча само един факт от нашата баскетболна действителност и ще задам няколко въпроса, чийто отговори ще покажат дали това мое заключение е основателно.

Факт: Всеки колежанин (възраст 22г. ( +/- 1), който след завършване на образованието си, дойде в нашето първенство, става титуляр в отбора, който го е наел. Имаме няколко такива случая през последните 3-4 години. В същото време нашите момчета, които сме провъзгласявали за перспективни, не получават доверието на треньорите си, играят в най-добрия случай по 5 минути, или търкат пейката с години и тъпчат на място в своето развитие. Някой ще побърза да каже, че е така, защото колежанинът е по-по…Въпроса тук не е дали той, колежанина, е по-добър от нашите момчета, а ЗАЩО НАШИТЕ ИГРАЧИ НЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ, КОЛКОТО КОЛЕЖАНИНА?

По-надолу ще задам няколко въпроса, които си мисля, че ще дадат и отговор на горния въпрос.

1. Какво е нивото на първенството в най-престижната ни лига – НБЛ, сравнено с европейските стандарти?

2. Колко отбора от НБЛ попълват представителните си отбори с кадри от тяхната детско-юношеска школа?

3. Колко от младите играчи, излизащи от юношеската възраст, в национален мащаб, имат потенциала да попаднат в селекцията на отборите от НБЛ?

4. Колко играно време получават т.нар. млади таланти, попаднали (по една или друга причина) в отборите от НБЛ?

5. Колко години отнема утвърждаването на един талантлив, млад играч в отбор от НБЛ?

Мога да задам още дузина подобни въпроси, но мисля че и отговорите на тези няколко въпроса ни отвеждат до заключението в началото на моите разсъждения.

Естествено, има изключения, като Черно море Варна, но случващото се там, с много условности въпреки успехите, е по-скоро потвърждение на това, че в национален мащаб работата с подрастващите е тотално сбъркана. Да, едно такова заключение е много тъжно, и от своя страна поражда много други въпроси, които съм сигурен, че много от вас си задават. В това число и родителите, които се чудят дали детето им да продължи да тренира, или...

Спортът ни губи популярност, смалява се, с всяка година става все по-незначителен за обществото. Болшинството от играчите ни не виждат перспектива, някои от тях се отказват, други, по-упоритите, отиват да играят в трето-четвърто дивизионни отбори. Съответно намалява и интересът на фирми, които да се рекламират чрез спорта ни.

В същото време оплакванията за липса на пари не спират. Пари за какво?

За нови чужденци…? Да, качественият играч, класният чужденец е от полза за нашия баскетбол, но КЛАСНИЯТ, който може да оправдае високата си заплата и с когото клуба може да регистрира успехи в международен план, а не на местно и регионално ниво.

Все по-често започвам да си мисля, че за българския баскетбол ще бъде по-добре, ако не влизат толкова много пари за заплати на ниско и средно разрядни чужденци, а се пренасочват за по-добри програми и стратегии за работа с подрастващите и за обучение на треньорите, които работят с тях.

На времето гледах един сръбски филм. Казваше се „ Дошла е доба, да се любави проба” – Дойде време да се изпробва любовта. Мисля, че точно такова време е настъпило и за нашата любов към баскетбола. Време е да преосмислим работата си, да се обединим и да заработим по друг, по-продуктивен начин с децата, така че утре по нищо да не отстъпват на водещите европейски имена и школи.

И тогава няма да има толкова много чужденци в нашите отбори, но ще има много време за игра на българските млади играчи. И току-виж те станали по-добри от чужденците…

Всичко това, разбира се е само мое мнение, споделени мисли. Ако греша, моля коригирайте ме, но не с празнословие, а с аргументи.