Николай Пеев: С оставката си исках да туширам напрежението около отбора

(сн. BGbasket.com)

23-11-2011 14:59 | Botevgrad.com

След загубата на Балкан в Ботевград от Ямбол старши треньорът на ботевградчани Николай Пеев подаде оставка. Това стана почти веднага след мача в разговор с президента на клуба Иван Гавалюгов. Както вече е известно, на другия ден тя бе приета от събралия се по спешност управителен съвет на БК Балкан. В интервю за телевизия Ботевград Пеев посочи защо взе решение да се оттегли от поста старши треньор.

Какви бяха мотивите за подаване на оставката?

"Те не са емоционални, нито пък са плод на виковете и крясъците на определена група хора. Те са на база на голям и задълбочен анализ на това, което се случи през последните месеци в клуба. Виждате, че има едно много голямо напрежение, нагнетено по някакъв начин, и затова трябваше да се намери някакъв отдушник. Най-реално е този отдушник да бъде треньорът, защото ще бъде свързано с най-малко сътресения. Така че именно това е причината да си подам оставката."

Казахте, че около отбора има напрежение. В какво по-точно се изразява то?

"Напрежението е най-вече психологическият натиск върху играчите. Направихме селекция с момчета, които наистина не са били някаква класа в предишните си клубове, но момчета, които искат да се развиват. И аз съм сигурен, че психологическият натиск, който бе оказан върху тях от публика, от обстоятелствата, които доведоха до първите загуби, им повлияха страшно негативно. И ще ви кажа един пример. Изиграхме два мача навън. В единия с Левски показахме доста сносна игра, а другият бе един спечелен мач във Варна, който загубихме наистина в последните минути по нелеп начин. Но на практика и в двете срещи навън играхме, според мен, нелошо. Докато четирите мача в Ботевград, с изключение на този с Плевен, бяха катастрофа. И се получи така, че вместо в Ботевград и стените да ни помогнат, се оказа обратното.

За мен именно това е големият проблем, който се получи, както може би и голямото разминаване от това, което искаха феновете, ръководството и самите ние, и от това, което де факто се получаваше като игра. Защото не трябва да крием, че отборът продължава да играе много слабо и аз продължавам да твърдя, че това се дължи изцяло на психологическите проблеми, а не толкова на възможностите на играчите.

Искам да кажа няколко думи и за това, което трябва да се направи оттук нататък в клуба. По-скоро от така наречените фенове, защото аз мисля, че по-голямата част от от тях не са фенове, а са запалянковци. Не мога по никакъв начин да кажа, че съм обиден от тях, напротив, с много от тях сме в приятелски отношения и си говорим. Напълно ги разбирам, че искат да се побеждава непрекъснато. Но не съм учуден от тяхното поведение. Само преди няколко години отборът на Балкан, самият клуб, който на практика го нямаше, бе буквално възкресен от пепелта благодарение на кмета Георги Георгиев. След това отборът стигна до второто място в първенството, а по-късно кметът бе обруган и оплют. А той направи много за баскетбола. Не бих пропуснал и това как се отнесоха и с човека, който е направил най-много за успехите на баскетбола в Ботевград - Сашо Везенков. Какво направиха така наречените фенове преди две-три години? Стигна се дотам, че той не влиза в нашата зала. Защото някакви си там фенове - псевдо фенове, бих казал, отправиха такива реплики към него.

И не на последно място, мисля - най-важното нещо е, че същите тези фенове си позволиха да обругават и оплюват човека, благодарение именно на когото го има баскетболът сега. Това е Иван Гавалюгов. Значи той влага невероятно много - и душа, и сърце, и време, и пари, за да го има този отбор, а в следващия момент бива оплют. Именно това е и основната причина да си подам оставката. Защото, когато той ми даде кредит на доверие, той също имаше големи проблеми. И сега те са още по-големи заради това, че аз съм треньор. Аз съм сигурен в моите треньорски способности и затова имах и достойнството да си подам оставката. Убеден съм, че мога да работя тази работа, но просто обстоятелствата наложиха - и малкия бюджет, и селекцията, и пак ще повторя - психологическият натиск в отбора, доведоха до това състояние."

Още в събота, непосредствено след загубата от Ямбол, ми каза, че напускаш. Спестих го временно, тъй като ти предстоеше разговор с Иван Гавалюгов. Тогава спомена следното: "Не съм мазохист, за да остана при тази ситуация".

"Наистина е така. И знаете ли кое е жалкото. В нашия град наистина има баскетболна общественост, но аз не оприличавам определената група от хора с нея. Много важно е да се помни историята на един клуб. Някои умни хора са казали, че ако не познаваш историята, не можеш да имаш и настояще. Самите фенове са поставили в залата един много голям транспарант с надпис "Балканска инвазия", в който има нарисувани 8 купи и титли, спечелени от Балкан. По стечение на обстоятелствата аз съм пряк участник в спечелването на 6 от тези купи и титли. Факт е, че това не се помни, както и че не се помнят успехите на Сашо Везенков. Както не се помни и - ще го спомена специално - Иван Колев, който е доайенът на баскетбола, който е създал баскетбола в града. Когато той идва на мачовете, ако има истинска баскетболна общественост, хората би трябвало да станат на крака и да му ръкопляскат. Не коментирам моята личност, говоря за големите неща. Същото се отнася и за г-н Георгиев, и за Сашо Везенков - това е единственото удовлетворение, което те биха изпитали реално. И затова ми е толкова болно, защото не си уважаваме историята."

Наистина си много развълнуван от случилото се. Накрая да те попитам ще продължиш ли да работиш като треньор в клуба?

"Реших да си почина и да се отърся от това голямо напрежение, което бе създадено в клуба. Искам да ви кажа, че на този етап няма да работя. Но най-важното, което преди малко (в понеделник преди тренировката на Балкан - б.р.) споделих с момчетата, е че те трябва да си повярват. И че моята оставка им дава допълнителен шанс. Защото аз можех много лесно да си измия ръцете и да кажа: тоя не става, оня не става. Реално аз съм правил селекцията. Но съм я правил на базата на финансовите възможности, които имаме.

И пак ще дам един пример, който е много показателен. Аз уважавам своя труд, знам колко и как съм работил, и бих задал един риторичен въпрос. Ако в момента в отбора са Иван Лилов, Данчо Бозов, Жоро Давидов, Наско Радев, Джош Гонър, на кое място би бил отборът? И дали аз бих бил добър треньор или слаб треньор? Ще кажа и друго. Само Жоро Давидов да бе дошъл в Балкан - това е мое мнение, не съм настоявал изрично той да бъде в отбора, тъй като той постави много високи финансови условия, които на този етап бяха непреодолими за Иван Гавалюгов, да не говорим, че самият той направи много жестове към него, които Давидов не прие - та ако само Жоро Давидов бе в момента в отбора, със сигурност и Бургас щяхме да победим, във Варна щяхме да победим със сигурност, щяхме да победим и Ямбол. И отборът щеше да се намира в момента на третото място. И всичко щеше да е нормално. Но такива са реалностите в момента. Отново казвам, че съм убеден в моите баскетболни възможности, които за съжаление не успях да ги покажа с мъжкия отбор при реалните обстоятелства."