Готови ли сте...

08-12-2011 09:18

Една от привърженичките на Спартак Плевен - Виктория Петрова, изпрати на нашата поща материал с мнението си за ситуацията в нейния любим отбор...

Има отбори, колкото и малко на света да са, които дори със самото си появяване на терена предизвикват определена емоция. Колкото и странно да е и в България има поне един такъв - дори и името му звучи някак гордо - Спартак. Този отбор, съставен изцяло от български играчи, винаги е знаел как да привлече внимание, как да те грабне и да те остави без дъх, дори за 2 часа в залата в събота вечер. Спартак не е съставен от стряскащи големи имена или ,,звезди", в него се играе за отбора - не за листа хартия или големите пари. В него се играе с душа и сърце. Спартак е синоним на непримиримост и борба до последно. Не са малко случаите, когато през годините с волята за победа и сърцатата си игра Спартак е побеждавал стопявайки големи разлики. Един такъв спомен изниква в главата ми от преди около 4-5 години - Спартак играе четвъртфинал за Купата в Плевен с Балкан - мачът е решаващ, защото серията е равна и който спечели отива на полуфинал. След края на третата четвърт Спартак губи от Балкан със 16 точки . Отборът от Ботевград вече се вижда победител, когато Спартак решава да каже тежката си дума - и за една четвърт стопява 16 точки и печели с една, за да хвърли в екстаз препълнената зала "Балканстрой".

Днес Спартак е поставен в подобна тежка ситуация. След като започна сезона по страхотен начин - вземайки купа, макар и била на турнир в Стара Загора, но все пак купа,Спартак изигра прекрасен мач срещу Лукойл в Плевен на старта на сезона и само неадекватните отсъждания на съдийската тройка не донесоха на Спартак заслужената им победа. След това последва нова загуба в Ботевград, мач който беше адски равностоен и както беше спечелен от Балкан, така можеше да бъде спечелен и от Спартак. В третия кръг отборът спечели първата си и единствена досега победа срещу Черноморец у дома и стопли душите на феновете си и породи в тях надеждата, че може би този сезон ще бъде по-различен. В мача с Левски Спартак загуби у дома, и то не само заради собствените си грешки, но не и без колосалните изпълнения на треньора на гостите, който скачаше на всяко едно отсъждане на съдиите. И вместо до бъде изгонен, той беше пожален, а може би самият той забрави как преди 2 години и половина в същата тази зала, и благодарение на тази публика отбора му стана носител на Купата на България. Последваха мачове с Рилски, Черно море, Ямбол и Лукойл и всички фенове се надяваха, че поне в един от тях Спартак ще си тръгне като победител. Но понякога и това не стига. Не стига лошата серия, но и преди две седмици се разбра, че Спартак има проблеми с контузени играчи. Капитанът и лидер на отбора - Илия Станков е с контузия в адукторите и феновете се молят да стисне зъби поне за мача с Балкан, но ситуацията с новото попълнение на Спартак - Станислав Славейков е много по - лоша и всички ние се надяваме Станислав да се оправи и да може да играе баскетбол, защото за краткия си период в Спартак показа, че има качества не само за националния отбор, но защо не и за някой чуждестранен . Само че досега никой не го забелязва. Ами то трудно се забелязва, след като в последните сезони беше резерва на знайни и незнайни чужденци в бившия си отбор. Срамно и жалко е да се погубва такъв талант, който само с два мача накара цял град да говори за него и всеки път да го очаква със затаен дъх. Можем само да се молим Станислав да се оправи и всичко да е наред с него. Ако има нещо хубаво сред всичките несгоди за този отбор, случили му се в последните няколко седмици,това е изригването на един баскетболист, който мнозина бяха отписали за големия баскетбол - става дума за Симеон Ценов. Откакто дойде преди година от Рилски спортист Ценов се промени, поради какви причини можем само да гадаем, но вече в Плевен не се учудват когато видят Симо в Топ 5 на кръга. Адското старание и уникално му чувство за пласиране донесоха на Спартак страхотни позитиви, един от последните е че Спартак успя да отмъкне борбата под коша в последния мач не на кой да е, а на шампиона - Лукойл. Ако така продължават двамата с центъра Тодор Тодоров ще причинят доста главоболия и на други отбори.

Другият играч, който прави впечетление напоследък с постоянни игри е Александър Дяковски - гардът на Спартак сигурно вече е учудил медицината, защото е един от най-пресираните играчи в Лигата. Но пък със страхотни качества и адски много желание печели все повече суперлативи за играта си. И следващия път когато г-н Барчовски каже, че има нужда от гард за националния отбор, може би не трябва да се чуди кого да натурализира, ами да погледне малко към Плевен и да види, че и тук има какво да се покаже пред света. А дали някой друг ще покаже какво може и ще изненада много от специалистите, времето ще покаже.

Но каквото и да стане Спартак няма да излезе обречен срещу Балкан, защото зад себе си ще има и вярната си публика. И каквито и да са проблемите и колко и да са тежки, Спартак винаги се е справял с желание,воля и страхотна доза страст на терена ... Затова ни чака страхотно шоу .... Готови ли сте !!!????