Време е за дерби

Нашата читателка Мария Вълчева ни изпрати своето мнение за дербито в НБЛ между Левски и Лукойл Академик, което публикуваме:

Едва ли някой ще се изненада от констатацията, че родното баскетболно първенство може да претендира за нещо повече от едно средно европейско ниво, без да забравяме, разбира се, че клубните ни отбори не спират да се борят за място на европейската баскетболна сцена на континентални и регионални надпревари. Въпреки това обаче срещите от НБЛ си остават основната тръпка за играчи, треньори и фенове.

Един от най-очакваните двубои в началото на сезона традиционно е този между грандовете Левски и Лукойл Академик. За съжаление обаче дербито, което всички очаквахме, не се състоя. Причини много, анализите ще ги оставим на специалистите, но зад сухата статистика - „победа за ЛукОйл с 85-65 точки” - стоят много повече неща, които едва ли убягнаха миналата петъчна вечер на по-наблюдателните от тези около 300 зрители, изгледали на живо мача между първите два отбора в класирането в НБЛ. 

На първо място е странен сам по себе си избора на тренировъчната зала на Арена Армеец за място за провеждане на срещата. Да, ясно ни е, че Универсиада е заета, вероятно и зала „Христо Ботев” не е била вариант, наемът на основната зала „Арена Армеец” пък не е по силите на и без това скромните бюджети на отбори и федерация, но съгласете се, че не е нормално в тези условия да се провежда очакваното „дерби”. Лошото озвучаване, липсата на места за всички желаещи да изгледат двубоя от трибуните, отделяйки от времето и парите си и неудобствата за медии и играчи обаче бяха засенчени от това, което се случи или по-скоро не се случи на терена.

Ако имаше очаквания, че след тежката загуба в Испания, Лукойл Академик ще изпитат някакви психологически проблеми в хода на срещата, то те се оправдаха само в началните минути, когато Левски съумяха да нанижат няколко безответни точки на съперника, но късметът скоро ги изостави и гостите заличиха пасива си. Както отбеляза и Тити Папазов в интервюто си след мача, интрига имаше не повече от 4-5 минути, после всичко влезе в един ритъм, който се запази до края. Вместо един вял и пресиран Лукойл Академик, на терена видяхме беззъб Левски, с лоша организация и в нападение, и в защита, много „подарени” точки, много зле отиграни ситуации във всички фази на играта. На терена имаше всичко друго, но не и зрелище, дори някои спорни съдийски отсъждания и за двата отбора, сякаш нямаха значение, след като отборът на Левски изглежда се беше примирил със загубата, а това неизменно води само към едно - бетониране на втората позиция в шампионата без възможност за нещо повече от това. А Левски имат не само претенции, но и потенциал за това „нещо повече”.  

Въпреки по-високата средна възраст на отбора на Тити Папазов в сравнение с предходните сезони, съставът определно е класен и опитът е на тяхна страна, но има и едно голямо НО. Стефан Георгиев и Денис Агре не бяха по екип на пейката, контузиите им явно все още не са отшумели, което оставя Васко Евтимов единствен център, който може успешно да се бори под коша с ръстовите състезатели на съперника. Евтимов обаче има склонност бързо да трупа нарушения, а новопривлеченият американец Джъстин Елър продължава да се сработва с отбора и да се адаптира към стила на игра. Големи резерви има и при Павел Иванов, който направи фантастични мачове преди година, но след неприятната контузия, която получи след това, не само пропусна да се включи в  редиците на националния отбор, а загуби и от взривоопасната си мощ във важните моменти от мача. Очакваме го скоро в познатата светлина. Друг играч на Левски, който също е далеч от оптималната си спортна форма, е звездата на отбора Арън Харпър. Вярно е, че неговото опазване е основна стратегия на всички, които се изправят срещу Левски, но неговата доминация на терена все по-рядко се случва, точковият му актив също е далеч от това, което бяхме свикнали да виждаме от него. И колкото по-бързо онзи неспираем Харпър се завърне, толкова по-добре.

Момчетата на Йовица Арсич от своя страна подходиха сериозно към двубоя и с изключение на някои спадове запазиха добро игрово темпо и вкараха повечето си положения. Без да блестят на терена, като се абстрахираме от две по-зрелищни отигравания на Андре Оуенс и на Ламонт Мак, Лукойл постигнаха това, за което бяха дошли. Добро впечатление остави включването на Веселин Веселинов в редиците на „студентите”. Явно „железният анцуг”, който той дълго носеше, беше забравен някъде в Правец и 201-сантиметровото крило на гостите се включи успешно в мача. Веселинов оправда доверието на треньора и показа, че не е в отбора само заради изискванията за определн брой български състезатели на паркета. Дано Росен Барчовки е гледал внимателно и е видял таланта на това момче, което през последните години по една или друга причина остава дори извън разширения състав на националната селекция.

Анализите в минало време обаче няма да помогнат, ако изводите от тях не накарат отговорните фактори да се замислят и да работят в посока отстраняване на проблемите и неповтаряне на допуснатите грешки, защото всички, на които не ни е безразлично какво се случва в българския баскетбол, сме жадни за спектакъл и баскетболен празник на родните терени. Дано последната среща между най-титулуваните през последните години български баскетболни отбори бързо бъде забравена, да се извадят нужните поуки и както залата, в която тя се игра, беше тренировъчна, така и тя да е била просто репетиция за очакващите ни до края на сезона, защото е време за дерби!