Георги Глушков: Малките държави имат шанс за домакинство на Евробаскет, ако се кандидатират заедно (част втора)

(сн. Gong.bg)

04-01-2012 10:07

Във втората част от интервюто с Георги Глушков (част първа ТУК) за равносметка на изминалата година той говори по няколко теми, сред които домакинството на Европейски първенства, мъжкото и женското ни първенство и изчезването на баскетболния ЦСКА. Ето как отговори той на въпросите на BGbasket.com:

Имате ли конкретни задачи към клубовете за работа с подрастващи, преди имаше идея всички да водят еднаква централизирана подготовка?

„Ние направихме наръчник, в който се описва във всяка възраст как трябва да се тренира. Това е индивидуална програма за развитие, показахме го на министерството и те са доволни, защото много федерации нямат такава. Тя беше плод на много труд, но в крайна сметка успяхме да я направим. Пратихме млади треньори на семинар в Сърбия, за да видят как работят колегите им там и да научат нови неща, свързани с подготовката на подрастващи.

Проблемът при нас е в това, че резултатите от мачовете се считат за много важни, а това не трябва да бъде така. При 8- и 10-годишните резултатите не трябва да бъдат толкова важни, а децата да играят и да развиват уменията си. При нас обаче се явява толкова важно кой ще стане първи, колкото и при 20 годишните. За малките деца това всъщност е игра. Затова възнамеряваме да направим още един голям турнир през февруари, в който може да има и участие на ФИБА. Другото нещо, което виждам за подрастващите, е подпомагане. Както всяка година, ще има средства за финалите, ще има терени и съдии.”

Какво Ви костваше да вземете домакинството на Европейското за младежи до 20 години, трудно ли беше?

„Не беше трудно, защото миналата година организирахме много добро първенство във Варна. Въпреки че залата беше на 29 километра от мястото, където отборите бяха настанени, никой не се оплакваше. Имаме организационен опит, а и част от истината е, че в Европа има криза и на федерациите не им се занимава много с домакинство на първенства. Всяка би искала да е домакин във възрастта, в която може да стане шампион. Това трябва да бъде ясно. Ние пък имаме интерес точно в тази възраст, защото имаме голям шанс да го спечелим. Освен това четири отбора влизат в дивизия А и ще имаме голям шанс догодина да участваме там с върховия набор, това е нещо, което всички искаме.”

Как ще коментирате възможността България да се кандидатира заедно със съседни държави за домакинство на Евробаскет 2017?

„Миналата година във връзка с кризата, ФИБА реши за да не е в тежест първенството само на една държава, повече държави да участват в организацията. Идеята беше да участваме заедно с Македония и Сърбия още за Евро 2015, но за него нямаше как да стане. Ако се направи в две или повече балкански държави обаче ще е добре от гледна точка на това, че залите ще са пълни, защото разстоянията са малки и хората няма да имат проблеми да пътуват. Тепърва очакваме развитие по този въпрос. Последно имаше идея първенството през 2017 да има по една група в Германия, Франция, Италия и Хърватия, след което да има полуфинали в две държави и финали в една, за да може всяка да развие интереса към спорта. Струва ми се, че имаме по-голям шанс при такъв вид на организация, защото сме малка държава и самостоятелно не можем да се преборим за домакинство.”

Каква е Вашата оценка за вътрешните първенства при мъжете и жените?

„Първенствата завършиха по време на криза. Както обикновено, Лукойл беше над всички, въпреки че Левски бе на един кош от спечелване на Купата. Миналия сезон имаше млади играчи, които се отличиха, като Сашо Янев от Черно море, Златин Георгиев и Павел Иванов от Левски. При жените за щастие успяхме да запазим формата, а първенството беше добро и завърши по много интересен начин. Тази година отборите станаха с един повече и пак има интерес. На мен много ми се иска да видя повече млади български момичета в женската лига – нещо, което тази година липсва.

Този сезон в НБЛ на терена трябва да има поне двама българи от отбор, но проблемът тук е, че в много чести случаи тези българи нямат шанс за националния отбор. Имаше вариант правилото да включва един състезател до 20 години, който да играе поне 20 минути, но треньорите не бяха много доволни от това и донякъде имат право. Може би е по-целесъобразно да обсъдим варианта да има двама, които да са до определена възраст, която им позволява участие в националния отбор. Все пак няма как да си мислим, че един баскетболист на 35 години може да издържи 45 дни подготовка и след това участие на първенство. Такъв играч трябва да е феномен и трудно може да се случи и затова може би трябва да помислим за някаква поправка в сегашното правило. Нямам нищо против по-възрастните състезатели, но трябва да се даде шанс на младите. Такъв шанс получи и моят набор, когато по на 20-21 години имахме възможност да играем както в националния, така и в клубните си отбори, с помощта на един-двама по-опитни съотборници.”

Как ще коментирате изчезването на баскетболния ЦСКА, как се отрази това на българския баскетбол?

„От изчезването на ЦСКА загубиха и Левски, и Лукойл, а и целият български баскетбол. Когато няма ЦСКА, Левски започна да губи клубната си принадлежност. Ако съществуваше ЦСКА, сблъсъците между двата отбора щяха да предизвикват интерес у феновете им, а това щеше да отдели и Лукойл Академик с техни собствени привърженици и първенството щеше да е много по-оспорвано, щеше да има дербита.

В момента ситуацията е такава – Левски си има свой домашен терен – зала „Универсиада”, както и Лукойл си има спортния комплекс в Правец. За да им бъде ЦСКА равностоен, той също трябва да има свой терен, който да се свързва с тях и да бъде познат на феновете, защото това е много важно. Тук идва въпросът футболният клуб, който стопанисва залата, да прояви разбиране и да позволи тя да се ползва за баскетболни цели. Правят опити, които все още са доста плахи. Ако успеят да се преборят за тази зала обаче, нещата ще станат далеч по-лесно. Освен това в момента тя не се използва за нищо.”

Какво си пожелавате за 2012-а година?

„Пожелавам да сме здрави и доколкото можем да избегнем кризата, налегнала Европа. Тогава по-лесно ще можем да програмираме нещата в баскетбола и ще бъде по-лесно за клубовете, защото в момента на тях им е най-трудно да оцеляват.”