Илиан Евтимов: Паскал Ролер ми напомня за героя от „Твърде лично”, но изглеждащ като Брус Уилис

08-02-2012 17:59

Илиан Евтимов е на 28 години и в момента играе за втора година във френския Елан Шалон. Той има българско и френско гражданство и е играл за колежа North Carolina State от 2001 до 2006 година. Той започва кариерата си след колежа в Испания, а от 2007 до 2009 е част от Дойчебанк Скайлайнърс. Именно заради това той даде интервю за сайта Eurobasket.com, в което разказва за бившия си съотборник в германския тим Паскал Ролер, който изигра бенефисния си мач наскоро.

Какво беше чувството да играеш редом с Паскал и да си негов съотборник?

„Паскал беше страхотен лидер във всички аспекти, както на игрището, така и извън него и даваше пример на другите с поведението си. Той беше мъдър и никога не позволяваше на емоциите да му пречат. Винаги беше спокоен и това успокояваше хората около него. Беше огромно удоволствие да играя с него. Научих много през това време.”

Били сте съквартиранти по време на пътуванията с отбора. Разкажи ни за някой спомен, когато сте били двамата в стаята си.

„Помня, че веднъж говорихме за баскетбол, а аз бях в доста проблеми със стрелбата си и поисках съвет от него. Той ми каза, че когато това се случи, в следващите мачове съперниците забравят да те пазят толкова здраво и това ти създава повече възможности. Още на следващия мач имах страхотен ден, защото той ми каза да бъда уверен в себе си и да продължа да стрелям.”

Има ли нещо по-надеждно в баскетбола от неговата стрелба? Разкажи ни за точната му ръка в решителните моменти.

„Ръката на Паскал беше като механична машина, която прави абсолютно същото нещо всеки път, когато той стреля. Така бих описал стрелбата му. Мисля, че най-добият ми спомен в тази връзка е когато веднъж той дриблираше с топката на бърза атака и изведнъж спря на тройката и стреля – нещо, което никой не очакваше, защото в предишната секунда той спринтираше. Сигурен съм, че хората са забелязали как кракът му винаги е на един или най-много два сантиметра зад линията, той беше истински перфекционист.”

На кой отбор и велик негов състезател оприличаваш Паскал Ролер и Скайлайнърс (например Лари Бърд и Бостън Селтикс)?

„Мога да ги определя като Коби и Шак. Това е защото, когато кажеш името на единия, веднага се сещаш и за другия. В случая казваш Скайлайнърс и първото нещо, за което се сещаш, е Паскал Ролер.”

Колко полезен беше Паскал в съблекалнята? Какво си спомняш?

„Той беше гласът на отбора. Той успокояваше хората, когато са изнервени, и винаги даваше пример. Той беше като играч на полето.”

Как най-много ти помогна той на игрището и извън него?

„Паскал ми помогна да съзрея, научи ме как да блокирам негативизма и той да не ми пречи. Това много често се случва на младите състезатели. Той ми помогна и да не се тревожа толкова много.”

Ако се направи филм за Паскал, какво заглавие би му дал и каква ще бъде историята?

„Той ми напомня на главния герой във филма „Твърде лично” – тих, умен, перфекционист и с много умения, който побеждава всички във филма. Паскал ще бъде този персонаж, с външния вид на Брус Уилис.”

Какво искаш да кажеш от Франция на своя приятел Паскал Ролер?

„Искам да го поздравя за страхотната кариера и да му благодаря, че допринесе толкова много за баскетбола. Винаги ще изпитвам огромно уважение към него. Също така искам да му благодаря за това, че ми помогна да се развия като играч.”