Росен Барчовски: Това е физически и най-вече психически срив

(сн. BGbasket.com)

15-02-2012 20:13 | Иван Вълчанов

Разочарован и обезпокоен бе старши треньорът на Рилски спортист Росен Барчовски след срамното поражение от Евроинс Черно море на четвъртфинала в турнира за Купа България. Отборът-домакин отпадна прекалено рано, а ето какво каза Барчовски по повода след срещата:

„Всякакви думи са излишни след такъв мач. Нашият отбор смятах, че е намерил сили да се извади от тежката ситуация, в която беше преди Купата. Поне външно всичко изглеждаше добре, отборът изглеждаше много мобилизиран, но когато стана трудно през второто полувреме, се видя че сме рухнали като отбор. Загубили сме вяра, играем със страх. Когато се обърнахме мача и поведохме на полувремето беше много важен момент. После обаче не успяхме да дръпнем още повече и да придобием увереност.

В момента, в който направихме няколко грешки и допуснахме хаос в нападение, загубихме вяра за борба и живот. Пропуснахме много стрелби, а нашият отбор играе добре, когато вкарва. Напрежението тежеше прекалено много на нашия отбор, както и на мен. Смятам, че Балканската лига ни изхаби страшно много, хвърлихме много усилия и оттам нататък загубихме свежест, тренировъчен режим и почивка.

Трябва да мине малко време, преди да реша какво да направя. Трябва да мине поне един ден, за да преминат емоциите, защото в такъв момент те са много силни и каквото и да кажа, ще бъде грешка. Трансферният период е приключил и промени в състава не могат да се направят. Въпреки това трябва да се случи нещо, което да извади отбора от тази дупка. Случвало се е на всеки отбор и е много неприятно.

До съвсем скоро отборът изглеждаше положително, по-често биеше и играеше добре. Ние на практика не сме променили нищо, освен някакви дребни тактически неща. Това е физически и най-вече психически срив. Проблемът е, че сме загубили живот, а без живот нищо не става. Натрупахме доста загуби срещу равностойни съперници в последните мачове и това може би ни срина най-много. Психиката обаче е част от играта и това трябва да се преодолее.

Боли, много боли, но това е треньорската съдба. След победа всички са заедно, но след загуба треньорът остава сам.”