Джеръми Лин - Тайванската сензация в NBA и невъзможният път към успеха (част втора)

Людмил Хаджисотиров - Удо разказва втората част от историята на Джереми Лин, който през последните две седмици е една от най-обсъжданите спортни личности в света (част първа - ТУК). Вижте останалата част от пътя, който младият гард е извървял, за да осъществи мечтата си:

Въпреки страхотната колежанска кариера, „Lin-sation” (както вече го наричат в Америка) отново се сблъсква с расовите стереотипи и предубеждения в САЩ. В опитите си да играе професионален баскетбол в НБА и да пробие той отново среща поредица от трудности, създадени от клишетата, натрупвани с времето в баскетболната система на САЩ. Специалистите смятат, че Джеръми не е достатъчно атлетичен и не би могъл да се справи и в защита и в нападение срещу експлозивните чернокожи гардове, които определно сменят начина на игра на това високо ниво.

След края на сезона Джей е избран в дванадесетте най-комплексни играчи в Америка, но и това не му помага особено. Лин прави тренировки за различни отбори, но когато идва драфта през 2010 година, той го изглежда с надеждата, че някой ще поеме риск и ще оцени комплексните му качества. Това не се случва и Джей изпада в по-долната лига играчи, борещи се да впечатлят някой в летните лиги на НБА. Този път обаче шансът е на негова страна, след като гардът надиграва избраният под номер едно в драфта тогава Джон Уол. Лин подписва двугодишен негарантиран договор с родният си град и отбор - Голдън Стейт Уориърс. Много хора смятат, че това е PR и комерсиален ход от страна на мениджмънта на клуба поради огромното азиатско-американско население в Сан Франциско. И наистина, на мачовете започват да идват много американци от азиатско потекло специално да гледат и подкрепят Джеръми. Правят фланелки и потници с неговия лик и бизнеса тръгва добре за клуба. Лин обаче играе много по-добре, когато отборът му гостува и няма такова напрежение върху него. Играта му е на приливи и отливи и въпреки че има добри мачове, мениджмънтът решава да го прати в лигата за развитие да трупа опит. Там Джей доминира и завършва края на сезона отново с Уориърс в НБА.

По време на локаута, Лин тренира фанатично и се възстановява от контузия. На девети декември 2011 година, на първия ден от тренировъчния лагер, Уориърс решават да го освободят и прекратят договора му. Подписват го Хюстън Рокетс и го освобождават на другия ден, за да има място за заплатата на друг играч. Джеръми е смазан, но както обикновено не се предава. На 27 декември, Ню Йорк го подписват за трети гард (след контузията на новобранеца Шъмпърт) и веднага го изпращат в лигата за развитие. Лин отново доминира там в няколко мача и чака своя шанс. На втори февруари 2012 година Никс викат отново Джеръми в отбора, защото са останали без гард, а и са записали 11 загуби от последните тринайсет мача. Джеръми стартира директно срещу Ню Джърси Нетс, отбелязва 25 точки, 7 асистенции и 5 борби. Ню Йорк побеждава, легендата започва, а както се казва останалото е история. Следват шест поредни мача с над 20 отбелязани точки и поне осем асистенции, придружени с шест поредни победи при липсата на топ звездите Кармело Антъни и Амари Студамайър. Лин се превръща в сензация и най-говорената и коментирана спортна история в Америка, а вече и в останалата част от света. Избухването му срещу Коби Брайънт и Лейкърс със своите 38 точки накара всички скептици да си чешат главите и да кимат в недоумение как може едно такова момче да доминира най-атлетичната лига в света. Забивката на Лин срещу Вашингтон Уизардс и Джон Уол озадачи още повече всички неверници и изпрати в екстаз вече милионите фенове на Джеръми Лин (на Sina’s NBA page, Лин има 1 027 000 посещения, като този брой се увеличава главоломно).

Истината е, че Джеръми Лин е изключително добър и талантлив баскетболист. Играта му се подобрява от мач на мач, а тя е много комплексна и разнообразна. Физически той е висок за гард, има експлозивна първа стъпка и залъгваща бързина. Тялото му е силно и това в комбинация с добрата му техника го прави изключително добър в завършването около коша и то през ръцете на свръхатлети. Стрелбата му е отработена и много стабилна, което го прави изключително труден за пазене. На няколко пъти Лин показа, че може да играе успешно и на нисък пост, независимо дали ще завърши сам или ще намери свободен съотборник. И може би най-ценното нещо в комплект с всичко друго е неговият интелект. Много бързо и добре преценява ситуациите и стига до правилните решения, без да показва много емоции. Плеймейкърските му способности го превръщат в един мъдър и борбен лидер на терена, а Майк Д’Антони не може да си намери място от щастие. Лин му дойде като чудо от небето, което той умно използва и изцежда максимално до момента. Фен базата на Джеръми в Ню Йорк и цяла Америка вече е огромна, а залите са пълни с американци от азиатско потекло. Реално Джеръми е американец и е продукт изцяло на американския баскетбол, но тайванското му потекло, което досега повече му е пречело в баскетбола, сега се превръща в огромен плюс за него.

Историята на Джеръми Лин е типичната за така наречения ”underdog”, когото всички подценяват и отписват. Момчето, което с много труд, интелект и воля преодолява всички трудности, за да изживее собствената си мечта. Това е един страхотен пример за победата на несломимия дух на момчето над расовите стереотипи и закоравелите механизми и схващания в системата. Дали Лин ще направи феноменална кариера в НБА не е сигурно, но едно е сигурно, той никога няма да спре да се бори. Дори с осемте си мача до момента, Джеръми остави следа и даде пример на милиони деца как човек никога не трябва да спира да преследва мечтите си, независимо от всички неизбежни препятствия. Ако Лин записваше всеки, който му казваше ,че няма да успее, сигурно щеше да има склад пълен със списъци. Джей обаче израсна над всички тези неща и стана пример с това, че един друг тип играч може да се наложи също. Играч, който е икономист от Харвард, който с комплексните си качества и силен интелект може да доминира над стереотипните свръхталантливи и атлетични играчи в НБА. А за всички фенове на баскетбола може само да се надяваме, че шоуто и легендата на Лин ще продължат да ни радват не само до края на годината, а още много сезони за напред.

Людмил Хаджисотиров - Удо