С Черно море ще си отиде и баскетболът

25-02-2012 11:59 | Хари Латифян

Закриването на варненци ще е с много по-тежки последствия от това на ЦСКА

Преди 3 години българският спорт и в частност баскетбола стана свидетел на нещо кощунствено, пошло и много болезнено. На 6 февруари един гръцки "бизнесмен" се подигра с повече от 60 години история. Диджеят Георгиус Стериянопулос закри ЦСКА. Клубът, радващ се на подкрепата на няколко милиона привърженици най-безцеремонно и безпардонно бе изваден от участие в първенството. По това време малцина са били тези, които дори са си и помисляли, че след 3 сезона баскетболът ни ще продължи да съществува без армейците. Червените легенди се оглеждаха една в друга и чакаха съседът да направи първата стъпка за възстановяването на клуба. Това и до днес обаче не се случва. Целият баскетбол страда от липсата на ЦСКА, но продължава напред. Първенството загуби изключително голям брой фенове, които щяха сега да кръстосват страната с червени знамена, а Левски нямаше да се мери с Лукойл Академик, защото преди това щеше да има един друг, много по-истински и заченат от историята дразнител.

Но баскетболът продължи. Загуби от блясъка си, но загуби най-вече на клубно ниво шанса да има вечно дерби, да има триполюсен модел, да има още един отбор, който да играе в евротурнирите. Макар и кощунствено - продължи.
Не такава обаче ще бъде ситуацията в този спорт, ако 3 години след престъпното изчистване от картата на България на ЦСКА, бъде премахнат и Черно море. Тези думи може да прозвучат като на избягал от лудницата човек, но ако моряците не бъдат спасени, това ще е краят на българския баскетбол. Може би не утре, но до 5 години този спорт ще се смъкне на нивото на хандбала, ако Черно море не бъде стабилизиран и въведен обратно в нормално положение. Защо? Поради една проста причина - школата на Черно море е единствената реално работеща и даваща качествени баскетболисти на мъжкия национален тим. А както знаем, представителния отбор на една страна е лицето на спорта.

В момента баскетболистите от школата на Черно море са 42 процента от мъжкия национален тим на България. Калоян и Деян Иванови, Божидар Аврамов, Александър Янев и Асен Великов (последният е от Плевен, но израстна в школата на моряците). Първите двама вече 5 години мачкат съперниците с европейските си отбори, а Аврамов и Янев са сочени за най-големите таланти в последните години. И тук става въпрос за 12-те, които бяха на европейското първенство в Литва. Към тях може да се добавят Тихомир Желев и Пламен Алексиев, които бяха в разширения състав. П
ри това говорим само за последната година. Ако се върнем назад във времето, то бройката на баскетболистите в националния тим, които са били изградени в Черно море, сигурно ще набъбне на 100-тина. Разглеждайки ситуацията и при подрастващите, то моряците могат да се похвалят с още 8 свои таланти, които са част от основните състави при 16, 18 и 20-годишните...
При толкова осезаемо присъствие на варненската школа в националните отбори на България, няма как едно закриване на тази люпилня на звезди да не предизвика наистина сериозна тревога за бъдещето на баскетбола ни. Не ми се иска да си помислям, какво ще стане в близко бъдеще, ако най-добре работещия ДЮШ у нас бъде закрит!? Крачката това да се случи е изключително малка и на практика вече е направена наполовина. В момента всички 560 деца от школата и 17-те човека от мъжкия състав тренират при температури, които отговарят на тези извън залата. Заплати не се дават, а момчетата не мислят за тренировки, а за това какво ще сложат на масата за вечеря.

И ако във Варна общината не осъзнава какво означава Черно море за баскетбола, то федерация, министерство и държава трябва да го проумеят. Ако хората по върховете не предприемат действия и не превърнат спасяването и стабилизирането на моряците в приоритет, след 5-6 години да не се чудим защо не играем на европейски първенства, въпреки че те ще са от 24 отбора!

Тагове: Евроинс Черно море