Александър Чакмаков: Ще съживя баскетбола в ЦСКА, защото сърцето ми е червено

Сериозен човек. Като такъв го оценяват в строителния бранш в последните почти 20 години у нас и в чужбина. Сърцат човек. Като такъв го помнят в българския баскетбол. За Александър Чакмаков и двете неща са верни. От седмица насам телефонът му не спира да звъни. Отново по спортни въпроси. Задачата му е трудна. Да възроди погребания през 2009 г. баскетболен клуб на червените. Той всъщност не е спирал с опитите да го постигне, откакто ЦСКА спря да съществува, но никога не го е афиширал. Преди два дни Чакмаков се завърна от чужбина, където претърпя сложна операция на рамото. Извинява се, че идва на срещата по анцунг на Барселона, а за инцидента няма как да скрие. Лявата му ръка е в шина.

- Как пострадахте?

- На ски. Карам от години и смятам, че карам добре. Блъснаха ме, скоростта беше висока, ударът силен и ето ме, със седем пирона. Боли доста, но смятам догодина отново да съм на ски. Оперира ме лекар, който работи към Международната ски федерация. Считат го за светило в хирургията. През 2009 същият лекар вдигна американката Линдзи Вон само за десет дни. Оперира разкъсаното й сухожилие (б.а. Вон се поряза на бутилка с шампанско докато празнува втората си световна титла във Вал Д′Изер). Нищо не може да ме откаже от спорта. Ще махнат пет от пироните, два ще си останат в рамото (смее се).

- Да поговорим за ЦСКА. Защо не спират да те свързват с футбола на „Армията“?

- Не зная, но страшно се дразня и искам веднъж завинаги тези спекулации да спрат. Не ми е приятно да се използва името на баща ми (б.а. Нако Чакмаков е първият капитан в историята на ЦСКА) и покрай него да злоупотребяват и с моето. Да, обичам клуба и сърцето ми е червено и милея за всичко, което касае ЦСКА. Нямам обаче никакви, ама никакви ангажименти към професионалния им отбор. Те си имат ръководство, което носи отговорност за действията си. Те нямат нужда от човек като мен. Ако видя, че в последствие нещата са поставени по друг начин и преценя, че бих могъл с опита, с контактите и със знанията си да съм полезен, ще се разбере. Сега помагам в малка степен на детско-юношеската школа, защото бях обещал на Спас Джевизов. И толкова.

- А къде бихте могъл да сте полезен?

- В базата, в школата, при децата. Особено с позициите си отвъд океана. Крайно време е да разберем, че при правилно управление ЦСКА може да бъде изключително сериозен маркетингов проект. Аз обаче няма да сложа името си в неуспешен проект. Просто не участвам в „еднодневки“ и държа това да стане ясно веднъж завинаги.

- За феновете на ЦСКА обаче сте последният истински червен президент. Ще се завърнете ли наистина?

- Никога няма отново да бъда президент. Нямам амбицията за високи постове, а честно казано – нямам и време. Баскетболът в ЦСКА обаче ще го възродя рано или късно. Не казвам, че това ще стане на 1 септември. Не поставям краен срок и точни дати. Казвам само, че от години не съм престанал да опитвам, да търся подкрепа, да осигуря здраво рамо и финансова стабилност, на която да се стъпи. Защото аз няма да се хвана с нещо от ден – до пладне. Пестелив съм на думи, защото съм свикнал да говоря с действия. През годините достатъчно ме лъгаха. Боли ме много. В този живот мисля, че съм се наслушал на празни приказки.

- Какъв е планът за баскетболния ЦСКА, има ли въобще такъв?

- В следващите няколко месеца трябва да имаме проект. Програма, която да следваме. Ще бъда честен. Разговарям с мои близки приятели, международна компания, но с българско участие и със седалище в България за сътрудничество. Все още няма нищо черно на бяло, но пък има интерес. Най-лесното е да се избухне с бомбастична селекция, да се изригне с гръмки имена и всичко да приключи на бърза ръка. Но от това кой би имал полза? Целта ми е да създадем проект с минимум гаранция от пет години. Амбицията ми е да възродим детско-юношеската школа, в която да се работи спокойно, треньорите да не се притесняват, че утре ще са на улицата, децата да растат забавлявайки се с играта и да играят в зала, в която заслужават.

- Ако Вие влезете днес в залата на стадион „Българска армия“ обаче ще се разплачете...

- Залата не ме тревожи. Залата ще я превърна в още по-хубава от преди (б.а. Последният ремонт, който бе направен бе именно от Чакмаков през 2001 г.). Ще я ремонтирам със собствени средства. Това, за което се боря е основата. ЦСКА е дала на баскетбола поколения големи личности. Трябва да се върнем към техния опит. Като се започне от поколението нае Цвятко Барчовски и се мине през тези на Петко Маринов, Любо Амиорков, Роберт Гергов, Даниел Димитров, Станислав Станков, Равуцов и т.н. Със сигурност пропускам някого и моля да ме извинят, но аз не цитирам целенасочено тези имена. Нима Георги Давидов и Данчо Бозов не могат да са полезни на родния си клуб? Те трябва да се върнат в него, защото за излязли от него, дали са си сърцето за него и трябва да научат на същото децата, които ние трябва да вкараме обратно в нашата зала на „Армията“.

- Не Ви ли е тъжно като гледате как единственият клуб, който все още произвежда таланти и захранва националния отбор – Черно море загива?

- Тъжно ми е, но и ми е непонятно! Не мога да разбера как в целия варненски регион, където има толкова силно развит туризъм, чужди инвеститори и проспериращи бизнесмени да не се намери един, който да помогне. Ние даваме пари за фолк, за чалга, за шоу, но нямаме културата да даваме за спорт. Баскетболът има нужда от спешна промяна, единна система, контрол. Ако не се съживят центрове като Русе, Плевен, Шумен, Димитровград, ако няма ЦСКА. Накъде сме тръгнали? Все едно Барселона да изчезне и да няма дерби с Реал. Все едно Милан да не играе с Интер. Представете си 4-5 пъти годишно баскетболно дерби между Левски и ЦСКА в „Арена Армеец“ и отзвукът, който би провокирало в обществеността и при подрастващите.

- Откъде тогава черпите надежда, че ще успеете?

- Мисля, че за първи път от толкова години България има министър-председател, който не счита спорта за мръсна дума. Напротив. Премиерът е спортна натура и съм сигурен, че винаги би подал ръка, когато става дума за децата на нацията и за нещо толкова социално значимо, каквото е ЦСКА.

- Значи няма да се откажете?

- Не, няма сила, която да ме откаже. Вече ви обясних защо. Сърцето ми е червено, а сърцето, заедно с достойнството са единствените неща, които ни останаха в днешно време.

Владислава Лазарова, в-к "Преса"

Забележка: Заглавието е на BGbasket.com