Как женският Левски спечели Купа Ронкети през 1978

13-03-2012 08:59

С името на Станислав Бояджиев се свързват най-големите успехи в историята на женския отбор на Левски. С него като старши треньор тимът става Европейски шампион през 1984 година, но историята им заедно започва седем години по-рано. През 1977 Бояджиев е назначен за наставник на женския отбор на Левски и още в първия си сезон начело на клуба печели купа "Лиляна Ронкети". На финала през 1978 година "сините" бият Слован Братислава, а какво си спомня от полуфинала с друг софийски отбор Локомотив и най-вече от финала Бояджиев разказва по-долу:

"По това време имаше няколко силни български отбори и на полуфинал ние се паднахме да играем с Локомотив. Много добре си спомням, че първия мач беше на 8 март в зала Сливница, а нашите момичета получиха по едно цвете и ги бихме с 22 точки. Втората среща бе в залата на Локомотив, където паднахме с 18, но това ни позволи да отидем на финал. Това беше учудващо за всеки предвид фактът, че от всички български отбори, които участваха ние бяхме най-слаби.

На финала се изправихме срещу Слован Братислава, който беше с пет националки на Чехословакия и като цяло бе много силен отбор и никой не предполагаше, че нещо може да се направи. Те ни водеха през цялата среща и то на моменти с 16-17 точки. Аз обаче казах на момичетата, че трябва да играем до край, тъй като мачът е 40 минути и всичко става. По това време правилникът беше такъв, че можеш да се откажеш да изпълняваш наказателни удари и вместо това да изкараш топката отстрани, което за мен е неправилно. В случай, че не искаш да изпълняваш топката се изкарва отвън и пак имаш атака и печелиш 30 секунди. Точно това обаче изигра лоша шега на Слован тогава, а аз така и не можах да разбера защо го направиха, въпреки че имаха добър треньор. В последната минута на мача при 3 точки преднина за тях ние направихме нарушение и той се отказа от наказателните удари, въпреки че най-добрата му състезателка трябваше да изпълнява. Те обаче сбъркаха, а ние взехме топката и разликата стана само една точка. Малко след това ние дори имахме атака, но пропуснахме и се наложи да направим ново нарушение при оставащи 7 секунди. Отборът на Слован отново се отказа от правото си на наказателни удари и ситуацията се повтори. В предишната атака състезателката им пристъпи в задно поле и така ние взехме топката. При втората ситуация те направиха същото, а въпросната състезателка се спря малко по-рано, за да не пристъпи отново линията. Нашата Красимира Барзова обаче успя да й бутне топката, да я вземе и отбеляза. След това залата в Хасково утихна, тъй като никой не очакваше.

След това имаше въпроси към мен какво съм си мислел в този момент, а аз казах просто, че съм се надявал да не й направят нарушение. След коша оставаха 4 секунди, но съперникът не можеше да повярва и не направи нищо. Половин час след края момичетата седяха на пейката, защото изобщо не са допускали, че това може да се случи. Те имаха ръстово превъзходство и ни превъзхождаха по всички показатели. Това ни беше първата титла."