Георги Фунтаров: Тренирам в рая на баскетбола

Юношата на Лукойл Академик Георги Фунтаров е сред най-талантливите млади български баскетболисти. Преди 2 години той решава да замине за САЩ, където играе за Бишъп Сийбeри Академи в Канзас. Тази година Фунтаров трябва да завърши гимназия и да избере в кой университет да продължи кариерата и образованието си. Пред „7 дни спорт” 19-годишният играч говори за живота в Америка, за семейството, приятелите и мечтата за НБА.

- Как се откри възможността да заминете за САЩ и лесно ли се съгласиха близките ви?

- Това винаги е била моя мечта - да дойда тук и да имам възможност да уча и играя в добро училище. Но трябваше да положа много усилия преди да се осъществи тази мечта. За моето семейство е доста трудно понеже и аз, и сестра ми живеем в Америка далече от близките ни, но те ни подкрепят по всички възможни начини и се гордеят с нашите постижения.

- Как мина сезонът в гимназията?

- Този сезон беше изключително успешен за мен, даже бих казал най-добрият сезон, който съм имал досега в кариерата си. Отборно също имахме доста добър сезон, въпреки че накрая се насъбра малко повече умора във всички поради това, че имаме 5-6 основни играчи и не можахме да завършим по начина, по който искахме.

- Доволни ли са от Вас и какви са отзивите за играта Ви в Америка?

- Родители, учители и ученици тук ме приемат доста добре и се радват на това, че имаме толкова добър отбор тази година. Досега в историята на нашето училище не е имало толкова силен отбор. И треньорите са доволни от това, което правя на терена. Вярват, че мога да съм един от лидерите на отбора.

- Следят ли гимназиалното първенство феновете или по-повече се интересуват скаутите на различните колежи?

- Тук има много фенове. В гимназията се събират много хора да ни гледат, а има и съученици, които пътуват, за да ни подкрепят и в други градове. След мачовете има ученици и малки деца, които искат да се снимаме с тях и искат автографи.

- Какви са целите Ви след гимназията и имате ли предложения от някой колеж?

- Моята цел е да играя и уча за добър колеж догодина. Имам доста предложения в момента от колежи в Дивизия 1, които са в топ 25 на страната, но за момента още не съм решил къде ще продължа.

- По-лесно ли бихте се приспособил към колежанското първенство, след като вече сте играл в Америка?

- Да, няма съмнение, че след като съм играл тук 2 г., ще е доста по-лесно, отколкото, ако бях дошъл директно в колеж. Просто трябва време да се свикне със стила на игра и цялата обстановка тук. Американският баскетбол е нещо много по-различно и бих казал много по-вълнуващо преживяване, отколкото това, с което сме свикнали в Европа.

- Толкова ли е трудно на европейските играчи да пробиват в НБА през колежите?

- Не бих казал, че е трудно понеже има доста европейски играчи в колежите в момента, буквално навсякъде вече има европейци. За НБА вече зависи колко е талантлив играчът и колко упорито е работил. Без здрави тренировки няма как да отидеш в НБА.

- Кои са най-големите разлики между играта в Америка и Европа?

- Най-голямата разлика е, че от гимназията до НБА, без значение какъв мач, има хора, които идват да гледат и пълнят залите. И не само това - те плащат, за да гледат, а не както е в България. За всеки гимназиален мач трябва да платиш $10, за да гледаш. Другото е, че тук играчите са много по-атлетични, баскетболът е на по-високо ниво. Както се казва - играе се над ринга с много атрактивни отигравания. Това кара хората да идват да гледат. Тук е нормално на наши мачове да има между 1000-2000 човека на мач. Това не се случва в България при подрастващите.

- Докъде стигат мечтите Ви в баскетбола?

- Моите мечти в баскетбола стигат възможно най-нависоко. Разбира се, както всеки друг играч мечтая да играя в НБА и един ден със сигурност ще гоня тази мечта. Не искам да си поставям някакви цели, които на 100% да трябва да изпълня. В момента предпочитам да се съсредоточа върху това да тренирам здраво и да се развивам.

- Разкажете повече за мястото, където живеете. Как минава един в

Ваш ден?

- Градът, в който живея, е един баскетболен рай, понеже тук е създадена играта баскетбол и също така в моя град е Канзас юнивърсити - един от най- добрите колежи за всички времена и тук баскетболът е религия. 

Сутрин ставам в 6.30 ч. за училище и свършвам към 15.30. След това тренирам с фитнес треньор или баскетболна тренировка. След това имаме и отборна тренировка. Останалото време е за учене и за домашни.

- В България повечето млади спортисти не си дават много зор в училище. В Америка така ли е?

- Тук е коренно различно и колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре за теб. Няма компромиси, трябва да имаш определен среден успех, но не за да играеш на мачове, а въобще за да тренираш. Също така, ако пропуснеш повече от 2 часа от училище, нямаш право да тренираш и да играеш в същия ден. Тук първо си ученик, а след това спортист и няма никакви изключения за никого.

- Имате ли приятелка и остава ли време за личен живот?

- Най-близките ми хора са съотборниците ми и с тях прекарвам много време. Има случаи, в които оставаме да спим в къщата на някого и целият отбор прекарваме дни заедно. Опитвам да намирам баланс и прекарвам доста време с приятелката ми. Тъй като с нея и всичките ми съотборниците сме в едно училище, нямаме проблеми с липсата на време заедно.