Българският Джордан

(сн. BGbasket.com)

21-03-2012 14:59 | Хари Латифян, Тема спорт

Младенов вкара 150 на Ямбол, би Реал и се размина на косъм със смъртта в мач срещу... Левски

„Тема Спорт” завършва своята поредица за легендите на българския баскетбол. За финал сме ви приготвили едно име, което няма нужда от представяне. За него знае цяла Европа, легендарният №12, който сложи край на впечатляващата си кариера преди 8 години – Георги Младенов.

Мнозина специалисти са категорични, че Жоро е изпреварил времето си. Че ако се родил 10-ина години по-късно, сега е щял да бъде не легенда на България, а на цяла Европа. Определят го като българския Джордан, човекът, който никога не се крие и винаги е готов да поеме отговорността в тежките моменти. Други обаче са на мнение, че той е успял, защото всички са играли за него. Не го харесват, защото е индивидуалист и непукист. Не сваля шапка пред никой и за нищо. Позициите си остават разнопосочни, но едно е сигурно – Георги Младенов е един от най-добрите баскетболисти, стъпвали по родните терени.

Още от най-ранна възраст Жоро е запленен от спорта. Роден левскар като дете съчетава футбола и баскетбола. Първоначално зеления килим го привлича повече и две години е част от юношеския състав на Левски. Първата е вратар, а във втората – нападател. Има записани голове срещу вечния враг – ЦСКА, но приключва с попаденията, заради майка си. Тя е категорична, че няма да позволи синът й да бъде ритан от другите и така баскетболъст става приоритет №1. Цели 25 години Младенов не се откъсва от оранжевата топка. От дебюта на 16, до последния мач, когато е на 41-а, Георги винаги заема центъра на вниманието. 11 титли на България, една на Тунис, 7 купи на страната... Куп реализаторски призове, признания от цяла Европа, множество успехи на родна и международна сцена. Единственото, което му липсва е голямо постижение с екипа на България. Може би именно за това и специалистите твърдят, че не е попаднал в точното време. Най-предното класиране си остава 7-ото място от 1989 година. По това време никой не е осъзнавал, че това ще е последното ни подобно позициониране в Европа и до сега...

Бляскавата кариера на Победоносеца трудно може да се опише в няколко реда. Три момента обаче се запечатват както в неговото, така и в общото съзнание на тези, които са имали честта да го гледат като играч. Първият е от 1993-а, когато като играч на Левски се изправя срещу Ямбол. Обстановката в зала „Диана” както винаги е взривоопасна. Домакините правят всичко по силите си, за да опазят №12. В един момент обаче те прекрачват границата и Георги влиза в словестна престрелка с резервната скамейка на съперника. В резултат, става спречкване с треньора на Ямбол Иван Чолаков. Домакините подават контестация срещу Младенов и искат наказание – той да не играе срещу тях в София. Такова обаче не последва и Жоро излиза срещу ямболии. Гостите подготвят бунт и демонстративно не пазят гарда, все едно не е на терена. Той от своя страна не им остава длъжен и „скъсва” мрежичката им. Легендата забива 150 точки, а Левски печели със 170-50. Рекорден мач и историческо постижение на звездата. Като актив, този на Младенов се нарежда на второ място във вечната ранглиста след 153-те точки, които Ерман Кънтер вкарва за Фенербахче в турското първенство през 88-а. Рекордът на българина обаче си остава неофициален, защото мачът е анулиран и резултатът непризнат. И въпреки това, постижението е показателно за това как Георги е приемал предизвикателствата.

Три години по-късно, Младенов е част от състава на Плама Плевен. Отборът играе в турнира Еврокъп и е в една група с гранда Реал Мадрид. За испанците играе не кой да е а югославската легенда Деян Бодирога. Датата е 19.11.1996-а. Залата в Плевен е изпълнена до краен предел, а двубоят е изключително драматичен. На полувремето авансът на домакините е минимален 51-50. След почивката обаче публиката е хвърлена в екстаз – плевенчани печелят с 93-84 и записват най-паметния си успех в историята. Сред основните играчи на отбора е именно Георги Младенов. Той компенсира липсата на късмет при изстрелите към коша със страхотно дирижиране на атаките. Раздава пасове като по конец и в крайна сметка към 18-те си точки добавя 8 асистенции и 6 борби.

За съжаление на самия Георги, а и на феновете му, краят на бляскавата му кариера настъпва насилствено. Това става в края на 2003-а година, когато той едва не загуби живота си. Младенов е играещ треньор на Спартак МВР и с тима на полицаите се изправя срещу бившия си клуб – Левски. По време на мача има скандал с масажиста на сините Кирил Стефанов, а след неговия край Георги отива в съблекалнята на съперника, за да се разясни с него. Следва сбиване, в резултат на което Младенов се озовава в Пирогов с прорезна рана в крака. Той е наръган от Стефанов под коляното на десния крак. Около сантиметър встрани и раната е щяла да бъде смъртоносна. Легендата остава жив, но с кариерата му е свършено. Той така и не успява да се възстанови и се налага да свали маратонките и да облече костюма на постоянен треньор.

За добро или лошо, Младенов така и не се завръща повече в Левски. Треньорската му кариера преминава през отборите на Балкан, Лукойл Академик и Берое, като за кракто се озова и в Мароко. Въпреки титлата със студентите от 2009-а, безспорният връх до момента за славния №12 си остава второто място с отбора на Балкан през 2008-а. Тимът от Ботевград отстрани именно Левски по пътя към финала, а това бе и бомбата на сезона по това време. Преди половин година Младенов най-накрая получи и бенефиса, който заслужаваше. Той игра с екипа на сините срещу европейския шампион Панатинайкос. Около 8000 зрители в „Арена Армеец” уважиха сблъсъка, а Левски извади номера му от употреба.