Александър Янев и Христина Русева: Свикнали сме да сме разделени

24-03-2012 12:59

Освен че са много добри в това, което правят, те са и забавни, откровени, безкрайно влюбени. Волейболната националка Христина Русева и баскет националът Александър Янев говориха за любовта, спорта и ежедневието си. Състезателката на италианския Норда Фопапедрети (Бергамо) и играчът на гръцкия Кавала разкриха себе си както никога досега.

- Как се чувствате в Италия и Гърция и какво ви впечатли там?
- Хриси: Още в началото, когато пристигнах в Италия, отношението на хората и цялата обстановка ме предразположиха да се чувствам спокойно и комфортно. Свикнах много бързо тук. Впечатли ме страхотното гостоприемство. Хората са винаги открити, усмихнати и добронамерени. Градът е много красив и има всичко, от което се нуждая. А старият град е забележителен! Има паркове, магазини, адски чисто е и панорамната гледка е страхотна! Много силно ме впечатлява архитектурата, както и атмосферата и спокойствието. През почивните дни доста често се разхождаме там с момичетата от отбора.
- Сашо: И аз се чувствам добре в Гърция. Мислех, че ще е по-различно от България и по-трудно, но баскетболът и хората са едни и същи. Засега нещата са много добре. Мястото, където съм аз - Кавала, не е нищо особено. Може би защото е малък град. Има две-три кафенета, излязохме, пробвахме ги, има и една дискотека - и нея успяхме да посетим.
Смея да твърдя, че животът във Варна е малко по-хубав

- Как ви приемат в отборите ви?
Хриси: Момичетата са мили. Много ми помагат с италианския, както и в тренировките, и с много от тях се сприятелих. Имаме хубав екип, всички сме заедно и се подкрепяме. Като за първа година съм улучила много добри съотборнички. Естествено, Ели (б.а. - националката Елица Василева) ми е много голяма опора, винаги ми помага, особено в началото. Сега, когато вече ми е ясен езикът и познавам много хора, ми е по-спокойно за нея, защото не я натоварвам и я оставям да си почине. А на нас двете винаги ни помага Тони Зетова.
Сашо: Съотборниците ми са по-големи от мен. В момента в този отбор съм един от най-малките, но всички се държат много добре с мен. Помагат ми, тъй като в началото е по-трудно за всеки нов състезател. Усещам помощта им както в баскетбола, така и извън него.

- Какви са целите с клубните ви отбори?
Хриси: Целта е да защитим златото от миналата година. Имахме много тежки моменти, но сега вече ще успеем да спечелим това, за което работим цяла година.
Сашо: Нашият отбор е в средата на класирането и целта ни е да избегнем на този етап двата гранда Олимпиакос и Панатинайкос, за да можем да влезем в Топ 4.

- Как се справяте с италианския и гръцкия и кои са първите думи, които научихте?
Хриси: Първата беше grazie. Вече разбирам всичко, стига да говорим бавно, но говоря на не много високо ниво. Все пак се разбираме. Аз ги уча на български и вече някои момичета знаят български думи, както и български песни
Вече има някои мои приятелки, които искат да посетят България.
Сашо: Аз, когато разбрах, че ще играя в Гърция, много исках да науча езика, защото е хубав, но е труден за научаване. Слушам като говорят, но още не мога да го разбера. Знам основни думи и първите, които научих, бяха калимера (добър ден) и калиспера (добър вечер).

- Как се отразява кризата върху вашия спорт?
Хриси: За съжаление кризата не е само в Италия, а в цяла Европа. За щастие обаче засега в нашия отбор не се усещат някакви проблеми.
Сашо: Кризата в Гърция определено влияе много на техния баскетбол. Отразява им се лошо психически, защото доста момчета не са получавали заплати този сезон. Аз не мога да си представя какво е да имаш семейство, а да не получаваш нищо.

- Свикнахте ли вече с различната кухня?
Хриси: Да, много ми харесва, но втора толкова вкусна като българската няма!
Сашо: Гръцката кухня е малко по-различна от нашата, но много малко. Има, естествено, някои по-различни специалитети, които аз обаче още не съм пробвал.

- Какво беше първото нещо, което си купихте, когато отидохте в Италия и Гърция?
Хриси: Препарати за миене.
Сашо: Маратонки. Бях тръгнал само с един чифт и някак си не се получаваха добре нещата.

- Обсъждали ли сте варианта да играете в една държава?
Хриси: Това си го мечтаем, откакто сме заедно. Много го искаме и се надявам някой ден да се случи.
Сашо: Да, много често сме говорили за това. Христина е съгласна да сме в една държава и да играем в близки градове, но според мен не е подходящо. Лично аз не искам да сме близо, защото през цялото време ще мисля само как да отида да я видя и как да пропусна някоя тренировка
Наистина мисля, че не е подходящо.

- Бихте ли искал да продължите да се състезавате за отбора на Кавала за следващия сезон?
- Бих останал, само да не се връщам в България, но не искам да съм точно в този отбор. Искам да играя в Италия или Испания.
- Следите ли изявите на приятелката си?
- Разбира се, в момента играят плейофи. Мачовете им са срещу доста по-слаб отбор и преди всеки мач й пожелавам успех, но всъщност искам да загубят, за да се връща по-бързо и да дойде при мен в Гърция. Ядосвам се, че не я пускат толкова много в игра. В началото получаваше доста повече игрово време в сравнение със сега. Естествено, и на нея й е мъчно. Иска да се връща и да бъде с мен. Но тя попадна в много добър отбор и аз всеки път й казвам, че трябва да е много щастлива за това. Ако аз отида в Барселона, изобщо няма да ми е зле.

- Христина, вие бихте ли направила компромис с работата си в името на любовта?
- Не, не бих. Волейболът винаги е на първо място. В момента приоритетите ми са насочени към спорта.

- Как поддържате отношенията си от толкова голямо разстояние?
Хриси: Той много ми липсва. И на двамата ни е много тежко, но с постоянство и търпение успяваме. Говорим си всеки ден в интернет или по телефона. Ние до някаква степен сме свикнали, защото откакто сме заедно, винаги сме били разделени. Много го обичам.
Сашо: Сега стана по-голямо разстоянието и се виждаме по-рядко. Трябва да свикваме обаче, защото ще играем в чужбина и е важно да знаем, че срещите ни през годината ще са много редки. Досега се виждахме всеки месец по няколко пъти, но от тук нататък ще е малко по-трудно.

- Какво ви липсва?
Хриси: Най-много ми липсва семейството ми. Колкото повече наближава времето да се прибирам, толкова повече се увеличава нетърпението ми. В началото не се усещаше така, може би заради емоциите, новите хора и новото място, но сега вече е различно.
Сашо: Липсват ми приятелите най-вече. Аз съм тук с още един българин (б. а. Чавдар Костов) и добре че е той, за да имам по-голямо разнообразие. Но все пак много ми липсва семейството и приятелите ми.

- За какво мечтаете?
Хриси: Суеверна съм и ако ви кажа, няма да ми се сбъдне мечтата.
Сашо: Да играя в Реал Мадрид или Барселона. Някой ден може и да стане.

Мая Димитрова, 7 дни спорт