Памела Дечева: Най-важното, на което ни учат е, че мачове се печелят със защита

Миналото лято Памела Дечева замина за САЩ, за да бъде част от отбора на Университета Южна Каролина. Тимът се представи силно в първенството на NCAA и стигна до Топ 16 в страната по време на Мартенската лудост. На тази фаза обаче Южна Каролина се изправи срещу един от фаворитите Станфорд и отпадна. Дечева също е част от състава, а за BGbasket.com дъщерята на Тони Дечев и Ивета Сотирова разказва за живота си отвъд Океана:

Кажи първо как се реши да заминеш за САЩ и защо точно в този университет?

"Още от малка мечтата ми е била да отида в Америка, независимо дали ще играя баскетбол или само ще уча. Винаги съм си мислела, че там имат по-високи стандарти и за мен ще е по-добре да отида. Последната година от моето училище се замислих защо да не се опитам да се свържа с университети в САЩ и да видя дали ще успея да си намеря място в някой отбор, като се надявах да попадна поне в някой тим от втора дивизия. След участието ми в подготовката с женския национален отбор предишната година Хосе Мария Бусета прецени, че съм готова за по-високо ниво и ми помогна да се свържа с Доун Стейли, треньорката в Южна Каролина. Изпратих й видео с мои изяви и след не повече от два дни тя ми върна отговор, че ще бъде много щастлива ако имам желание да се присъединя към техния отбор."

Какво можеш да разкажеш за сезона до момента?

"Със започването на предсезонната подготовка бяхме сигурни, че това ще е много специален сезон за нас, защото тренирахме изключително здраво и не се оплаквахме, въпреки че беше изключително тежко. Започнахме да си повтаряме, че "Сега ни е времето" всеки път когато ни ставаше тежко и това се превърна в мото на отбора, като дори го имаме написано на тениските ни, с които пътуваме. В началото на сезона играхме мачове с отбори извън конференцията ни и не беше чак толкова трудно, защото нашата е най-тежка и сме свикнали да играем срещу много добри съперници. Тук обаче всяка победа се брои ако искаш да стигнеш до финалите, така че независимо срещу кого играехме трябваше да бием. Малко преди началото на мачовете от нашата конференция изиграхме най-добрия мач в програмата ни. Победихме отборът на Северна Каролина, който бе № 18 в САЩ и с големи традиции, с цели 30 точки разлика. Това беше моментът, в който показахме, че тази година сме готови да направим нещо, което не е постигнато досега в Южна Каролина. Впоследствие поставихме четири нови рекорда за нашата програма - повече от 20 победи по време на сезона, 10 победи в мачовете от конференцията, първа победа в историята над Тенеси като гост, 5 победи над отбори по-нагоре в ранглистата. В общи линии това е един от най-успешните сезони в историята на Южна Каролина."

Стигнахте до Топ 16 в цялата страна, какво означава това класиране за твоя университет?

"В момента, в който разбрахме, че се класираме за финалите на NCAA и March Madness, всички бяха изключително щастливи. Беше много емоционален момент за момичетата, които са последна година, защото те са положили изключително много трудно през годините, за да се стигне днес до това класиране. Както те ни казват на нас новобранците - "моята най-хубава година, ще бъде твоята най-лоша", защото се предполага, че първата година в университета е най-лошата, понеже не си свикнал да тренираш по техния начин и не получаваш толкова много игрово време. На следващия ден треньорката ни събра и каза, че е много горда с нас, но имаме още доста работа за вършене. Както заяви тя: "Това е само началото". Каза, че нашата цел е да стигнем до Sweet 16 и тя няма да се спре пред нищо, за да я постигне. След като успяхме да изпълним и тази цел напрежението, което имахме изчезна и сега ще се опитаме да покажем най-доброто срещу един от най-силните отбори въобще - Станфорд." 

заб. - интервюто е взето преди мача със Станфорд, който бе загубен от Южна Каролина

Какво виждаш ти като разлика между нашия и тамошния баскетбол?

"Разликата е много голяма. Тук баскетболът е много по-силов спорт. Доказателство за това е не само сблъсък на игрището, но и фактът, че не малко от момичетата могат да забиват. Друга разлика, която бих посочила е психическата подготовка, която треньорите ни дават. Специално в нашия отбор всяка една от нас има роля (стрелец, подавач, защитник, борец). В началото на сезона имахме специално събиране, в което треньорите ни обясниха какво очакват от всяка една от нас. Обясниха ни също така, че ако искаме да имаме успешен сезон, всяка една трябва да изпълнява нещата, които може най-добре, а не да се опитва да прави нещо, което не се очаква от нея. Аз съм на мнението, че такива малки неща правят голямата разлика в баскетбола."

Твоята треньорка е била и доста добър състезател, на какво успя да те научи тя досега?

"Най-важното нещо, на което се опитва да ни научи и, че баскетболни мачове се печелят със защита. Всеки път казва, че не е важно да погледнеш статистиката и да видиш, че си вкарал 30 точки. По-важно е да погледнеш статистиката и да видиш, че ние сме спечелили мача. А най-лесният начин това да се случи е, когато не позволяваш на противника да вкарва повече кошове. Може би това е и причината да сме отборът с една от най-добрите защити в цялата страна. Другото нещо, на което се опитва да ни научи е, че трябва да бъдем не само спортисти, но и състезатели. Трябва да сме готови да се борим до край, независимо какъв е резултатът на полувремето. Самата тя е изключително борбен човек и винаги иска да побеждава без значение дали играе баскетбол или карти." 

Разкажи как минава един твой ден, когато няма мачове...

"Бих казала, че дните, в които нямаме мачове са много по-напрегнати от тези, в които имаме. Понякога е изключително монотонно. Всеки ден имаме отборна закуска, а след това всяка една от нас отива на лекции. Веднага след приключването им имаме тренировка, която продължава 3 мача, последвана от фитнес. След всичко това имаме не повече от 30 минути за нас, тъй като трябва да ходим на "study hall", или както го знаем в България - занималня. В период от два часа специално назначени хора проверяват дали сме си свършили цялата академична работа за седмицата. След всичко това вече е 8 часа вечерта и единственото нещо, което искаш да направиш е да се прибереш и да легнеш да почиваш."

Остава ли ти някакво свободно време и какво правиш тогава?

"Както ние обичаме да казваме - почивните дни не са почивни, защото винаги трябва да отидем до залата за нещо. Но в малкото свободно време обичаме да ходим на кино, да се разхождаме из мола или просто да се събираме в приятели в къщата, в която живеем."