За честта на фамилията

През последните дни се заговори за едно момиче, което пак ни накара да се гордеем, че сме българи, но пак го направи от далечна Америка. От есента на 2011-та Памела Дечева, внучката на Ваня Войнова, ниже победа след победа с колежанския тим на Южна Каролина. Тимът, воден от легендарната Доун Стейли, се представи силно в първенството на NCAA и стигна до Топ 16 в цяла Америка по време на „Мартенската лудост“. На тази фаза обаче Южна Каролина се изправи срещу един от фаворитите Станфорд и отпадна.

„Това беше един от най-силните сезони за женския баскетбол в Университета на Южна Каролина. Поставихме 5 нови рекорда и направихме неща, които никога не бяха правени в нашата програма. Разбира се, че всички са изключително доволни. След този сезон вдигнахме летвата на доста високо ниво и в момента всички очакват новия сезон с нетърпение“, разказва ни Пам. Тя е дъщеря на треньора на Левски Тони Дечев и на Ивета Барчовска.

„Аз съм по залите от бебе, но никога няма да забравя моя първи кош. Беше в залата в Стара Загора, а аз бях на 4. Помня, че все се опитвах да вкарам от близко разстояние, но никога не успявах. Реших да пробвам от тройката. Метнах топката като тиква и вкарах. Помня, че бях толкова щастлива и майка ми ми купи шоколад за награда. Винаги съм имала свободата да вземам решения сама за себе си. Родителите ми никога не са ме насилвали да играя баскетбол. Всъщност когато бях малка тренирах гимнастика, но бях от “яжните гимнастички” и треньорката каза, че няма как да се развия в този спорт. Тогава реших, че така или иначе прекарвам много време във залата, гледайки тренировките на родителите ми, и няма да изгубя нищо ако опитам. Хареса ми и не съм спряла и до днес“.

Преди да замине за САЩ Памела носи екипа на Левски, но не получаваше кой знае колко минути за игра. „В България научих А-то и Б-то на баскетбола. Научих се как да стрелям, как да подавам, как да играя защита. И мисля че тук е момента да благодаря на всички треньори, които са работили с мен. Баскетболът е един и същ навсякъде. Разликата, която бих посочила е, че тук, в Щатите баскетболът е много по-силов. Независимо на каква позиция играеш, трябва да си здрав физически. Друга разлика е, че тук всеки един състезател си има роля, която трябва да изпълнява (стрелец, борец, подавач). Никoй не очаква от теб да правиш нещо, в което не си добър“.

Г-ца Дечева признава, че винаги е искала да продължи кариерата си отвъд Океана. „Мечтаех да дойда в Америка. Много хора ми казваха, че ще е много трудно и че най-вероятно ще се върна още на първата година, но аз не мислех така. Винаги съм си казвала, че ще направя всичко възможно за да замина. Дори съм си казвала, че ако не успея да си намеря отбор няма да играя баскетбол повече. За мое щастие всичко се подреди по най-добрия начин. Винаги съм имала много големи мечти, но честно казано никога не съм си мечтала да стигна до женската НБА. За момента просто не мисля, че съм готова за толкова високо ниво. Но както обичам да казвам, никога не знаеш какво може да ти се случи“.

Най-големите уроци в живота си е получила от дядо си - Цвятко Барчовски. „Човекът, от които винаги съм взимала пример е моят дядо. Всеки пък, когато не съм добра в нещо и съм на път да се откажа, си мисля за него и нещата, които той ми е говорил. Той ми е разказвал как не е можел да стреля топката, когато е започнал да играе баскетбол, но с много желание и тренировки е постигнал изключителни успехи. Станал е един от най-добрите баскетболисти за неговото време. “Дори и да нямаш талант, можеш да постигнеш всичко с желание!” Това е нещото, което винаги си повтарям в тежки ситуации.

Другата голяма фигура във фамилията е баба й - Ваня Войнова. „Не мисля, че някога съм чувала лоша дума за нея. Семейството ми ми е разказвало колко удивителен човек е била. Изключително възпитана, винаги готова да помогне с каквото може. Това са само малко от нещата, които бих казала за нея. Като баскетболистка единственото нещо, което бих казала за нея е - Неповторима! Фактът че е приета в залата на славата говори достатъчно сам по себе си. А дали приличам на нея? За мое съжаление съм била само на няколко месеца, когато тя е починала, но не мисля, че някой може да прилича на нея. Тя е велика!“, не крие гордостта си младата баскетболистка.

Тя е много близка и с родителите си. „Първото и най-важното нещо, което те са ми дали е възпитанието. И двамата винаги са държали на това изключително много. Друго нещо, което винаги са ме учили е, че трябва да имам свое собствено мнение и да знам как да го отстоявам. Мисля, че това е една от причините да дойда тук в Америка и да сбъдна мечтата си. Дават ми съвети непрекъснато. Независимо дали е за баскетбол или просто ежедневни проблеми, това са първите хора, към които се обръщам. Дори и до ден днешен, въпреки че сме на хиляди километри, винаги намирам време да им се обадя и да попитам какво те биха ме посъветвали да направя в дадена ситуация“. Родителите й са разведени, но на нея й стига да са щастливи, макар и поотделно. Има брат Цецо, от втория брак на майка й с волейболиста Цветан Сотиров и сестра Мария от втория брак на татко й Тони с жена му Красимира. „Семейството ми липсва най-много тук. Изключително много страдам, че не мога да виждам братчето и сестричката ми. Всеки път, когато се чуя с тях ми казват, че са успяли да направят нещо, което преди не са могли. Това хем ме прави щастлива, хем тъжна, защото не съм била заедно с тях в този момент. Храната е другото нещо, което много ми липсва. Всеки път, когато говоря с мама й поръчвам какво искам да ми сготви, като се върна. А тук повечето време прекарвам с моята приятелка от България. Тя играе тенис в моя университет. Обичаме да ходим по магазините и на кино. Също така прекарваме много време учейки заедно“.

Надежда Емилова, в-к Меридиан Мач