.jpg "Ботев 2012 Враца")
.jpg "Локомотив Пловдив")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
По стъпките на мама и на кака
Митко Димитров с екипа на Римини
Той е нещо като утеха в българския мъжки баскетбол. Нищо че все още не играе в мъжкия национален отбор. Това време обаче наближава. Той се казва Димитър Димитров и навръх Баба Марта – 1 март, навърши 19 години. От 2009-а пловдивчанинът кове своето бъдеще в Италия, в люпилнята за таланти в Европа - школата на Римини. Неотлъчно до него още от първите дни на Апенините е майка му Тина Димитрова. За онези, които следят играта под коша у нас, тя е символ на сърцатост и отдаденост. Преди да напусне страната, Тина бе сред водещите ни баскетболни треньори. Продължава да упражнява професията си, но далеч от прословутата българска завист. Прави го в детските състави на Римини.
Тина е щастлива жена. Горда майка на две прекрасни деца. Дъщеря й Екатерина Димитрова отдавна е намерила мястото си в баскетболна Европа. Втори сезон се подвизава във Франция, преди това трупа опит в Италия и Израел. Именно тя е най-светлият пример и за Митко да тръгне по стъпките и на майка си, и на кака си.
На теория Димитър можеше да избере и друг спорт, например гребането, където е минал животът на баща му. На практика това звучи абсурдно. Откакто е проходил, той е в залата за баскетбол. Дали на тренировка на някой от отборите на майка си - жените на Академик ТЕСТ в родния Пловдив, или тези на Левски в София. Дали на сестра му, която, преди да потегли към чужбина, се труди под зоркия поглед на Тина.
Първите си стъпки в баскетбола Митко прави в школата на Лукойл Академик. Оттам не му правят спънки, когато получава предложението да се премести в Италия заедно с цялото си семейство. Родителите му не се колебаят дълго. Тина потегля с момчето си, татко му остава тук, а Катето пътешества из Стария континент, състезавайки се в едни от най-силните първенства в женското направление.
Връх в кариерата и на Митко, но и на майка му Тина Димитрова е среброто, което той печели под нейно ръководство на световното първенство в игра „Трима на трима“, което се проведе за първи път под егидата на Международната федерация миналото лято. Димитров стига до финал с Русия заедно с Павлин Иванов от италианския Бенетон, Алекс Симеонов от Левски и Тенчо Тенчев - негов съотборник в Римини. Единствената среща, която момчетата губят, е в битката за титлата от Нова Зеландия с 19-20.
Лятото на 2011-а е победоносно за Димитров. На европейското първенство в дивизия „Б“ във Варна той заедно с Павлин Иванов извеждат България до златните медали и класират отбора за елитната група.
Специалистите са категорични - бъдещето принадлежи на Димитров. С характера на мама, закодиран в гените, Митко просто трябва да е търпелив. Неговото време идва. Дано е готов, за да стисне съдбата здраво в ръце, както прави с баскетболната топка под коша.
Владислава Лазарова, в-к Преса
