Ратко Йоксич: Трябва да се знае точно кога какво да се работи с децата

От близо три години Ратко Йоксич е главният треньор в школата на Левски. Легендарният сръбски специалист работи в България през 90-те години в школата на БУБА баскетбол, а след това 7 години бе в руския гранд ЦСКА Москва. Сега той отново е у нас, а за това какво се случва в Левски, какво трябва да се промени и други теми сърбинът разговаря с BGbasket.com:

Вече сте трета година в Левски. Как виждате развитието на школата на клуба?
"Сигурно е, че баскетболен клуб Левски се развива добре. Резултатът от това не може да се види веднага, което е нормално. Нашите отбори за момчета и мини баскет вече постигат резултати. В своите първенства те са или първи или втори, но за мен важният резултат е да се види кой от тях ще излезе готов като играч и да бъде по-добър от тези, които сега играят мъже и жени в Левски."

Преди време Вие бяхте отново в България преди да отидете в ЦСКА. Какво се е променило оттогава според Вас?
"Ако става въпрос за децата мисля, че се работи по-сериозно и се обръща повече внимание на тях отколкото, когато аз бях с БУБА. Тогава бяхме ние и още два-три отбора, но сега в цяла България се работи много с деца. Мисля, че това ще даде добър резултат, когато му дойде времето. Но наистина за това трябва време. Те трябва да израстват постоянно и да показват какво могат.
Женското първенство например мисля, че е по-слабо от преди, тъй като просто има по-малко добри играчи. Ако говорим за мъже сега има четири отбора, които са способни да се бият един друг. Има интрига и почти никога между тях не се знае кой ще победи от началото. Рилски спортист и Ямбол са сериозни отбори, които са достойни съперници на Лукойл Академик и Левски и дори ги побеждават. Това значи, че тук има четири отбора, които малко или много се доближават до някакво европейско ниво. Със сигурност Лукойл е с най-сериозно ниво що се отнася за Европа, но и Левски е много близо, а след това и тези два отбора, за които говорим. Не може да се подценява и Черно море, който играе със свои деца. Този път е правилният, а след известно време ако има пари и да вземе 2-3 сериозни попълнения, които да прибави към този състав, ще може да стане петият отбор в България, за който да се каже, че е близо до европейско ниво."

Вие гледате много мачове при подрастващи и при мъже и жени. Какво липсва на българския баскетбол, за да напредва и какво трябва да се промени?

"Това, което мисля, че трябва, а и може да се направи е да се знае точно кога какво да се работи. Сега баскетболът започва още по-отрано. Сега преди мъже и жени имаме четири цикъла по четири години. Вече не трябва да ги броим 7-, 8-, 9-, 10-годишни като минибаскет, от 11 до 14 като момчета, от 15 до 18 като юноши. Вече се отива и се започва буквално от детската градина, когато децата са на 3 години и така до 6-годишна възраст. Трябва да има ниски кошове с малки топки, които да се дават на децата и те да се учат малко да подават, малко да стрелят и т.н. Още там трябва да се полагат първите основи - колкото по-рано топката стане част от детето, толкова по-добре. След това трябва точно да се знае какво да се работи всяка една година от 7 до 10. Същото важи и за следващите четири години, а в последните четири от 15 до 18 вече е завършващата фаза, която трябва да бъде строго контролирана и да се дават последните указания, за да може детето да играе след това както се сериозен баскетбол. Сериозен баскетбол обаче е и на 3 и на 9-годишна възраст, но ако се работи сериозно. Ако не се работи сериозно то няма да има никакъв баскетбол."

Това ли е разликата между нас и Сърбия да речем?
"По принцип най-голямата разлика е в контрола на развитието от начало до край. Тук в България има много талантливи деца. И едните и другите по принцип са един и същ народ. Няма как там да са талантливи, а тук да не са. Подсещам ви, че ние сърбите сме учили баскетбол тук в България. Учили сме се от българи, от унгарци, а когато ги достигнахме почнахме и от руснаци. Когато видяхме, че сме равни и с тях преминахме към САЩ и т.н. По някакъв начин България трябва да мине точно по такъв път."

Не е тайна, че седите зад пейките на мъжкия и женски отбор на Левски, включвате се понякога и в тренировките. Какво можете да кажете за развитието на тези два отбора?
"Аз се опитвам колкото мога да помогна. По принцип повече наблюдавам, а понякога се включвам малко на тренировки, за да помагам, като казвам на треньора моето мнение къде и какво може да се направи, за да бъде по-добро отколкото е в този момент.
Тити Папазов много добре е измислил работата в Левски. Със сигурност ние сме един от най-добре организираните клубове в Европа и мога да го твърдя това. Бил съм в няколко сръбски отбора и знам как се работи там и как са организирани. Бил съм в Русия и знам как е организиран ЦСКА Москва, където Душан Ивкович започна нещо, на което и досега актуално и там се работи по този начин. А това дава резултати, тъй като тимът винаги е сред топ отборите в Европа. Тити беше много добър ученик. Аз не мога да кажа, че съм негов учител. Ние сме добри приятели и аз само му дадох някои напътствия кое как може да стане.
Със сигурност като треньор той е сериозна класа и това също мога смело да го твърдя. Тити е учил баскетбол от някои от най-добрите треньори в Света. Оставям настрана американците и ще кажа имената на Желко Обрадович и на Душан Ивкович. Преди 10-15 години ходихме заедно, за да може той да види как работи този, как работи другия и това ставаше на няколко пъти за по няколко дни. След всичко това той направи една своя философия, в която е нормално да сложи и нещо българско, национално, и мисля, че за жалост е един от малкото хора в България, които да се похвалят, че могат да направят това, което искат - и като треньор, и като ръководител, и като организатор. Той наистина работи много и ако в България имаше още няколко такива хора, дори и да не знаят толкова колкото него, баскетболът много по-бързо би стигнал по-голямо ниво."

Как виждате бъдещето на Левски?
"Бъдещето на Левски не зависи само от треньорското ръководство. Това на Левски е на много добро ниво. Става въпрос като двойка екип. Тити и Тони Дечев работят заедно вече четири години и са добър тандем, а нещо подобно виждам и в Панатинайкос, където Желко Обрадович и неговият помощник Димитрис Итудис работят от 12 години. Ако ние имахме възможностите на голям европейски клуб, бързо щяхме да се адаптираме, да се преориентираме, да се преструктурираме и да отидем по-напред. Тук разбира се не мога да пропусна и шефовете на тима, които правят всичко възможно отборът да е добре. Всички знаем какво е положението в Света изобщо и какво се случва с много клубове. Нашето ръководство в Левски ни осигурява чудесни условия и можем само много да им благодарим и да си пожелаем заедно да постигаме все по-добри резултати като клуб въобще."

Предстои Файнъл 4 на Евролигата, как виждате шансовете на отборите там?
"Мисля, че хората, които говорят, че никой няма шанс срещу ЦСКА грешат. Много е трудно да се играе срещу един Панатинайкос. Желко Обрадович е велик гросмайстор и всеки път планира нещата много напред и е много трудно да се играе срещу отборът, който той води. ЦСКА трябва да играе много добре, а Панатинайкос да не може да използва своите оръжия, за да могат руснаците да бият. Това обаче е само един мач и никога не се знае.
От друга гледна точка Олимпиакос е най-голямата неизвестна за мен. С какви играчи разполага Душан Ивкович? Отборът от миналата година се развали и му остана само Спанулис, а бе много трудно толкова набързо да се направи нещо. Той обаче стигна Топ 4 на Европа, а с такъв отбор, какъвто има той, това могат да го направят само велики треньори. Няма да се учудя ако и той направи някаква изненада. А какво да говорим за Барселона. Можем ли да кажем нещо ново за Наваро? Знае се кой е Наваро, знае се коя е Барселона. Една част от един мач може да реши изхода му. Не мога да кажа нищо конкретно кой ще спечели титлата, но на първо място моето желание е това да бъде Панатинайкос. Душан Ивкович обаче ми е много добър приятел, работил съм и в ЦСКА 7 години, но не бих го приел тежко дори и Барса да спечели."

Каква е тайната на успеха на Желко Обрадович?
"Той е изключително ученолюбив. Неговата философия е само в една мисъл. Тя е насочена към баскетбола, което е и неговият живот. Тази мисъл е - признавам само авторитет и знания. Малко мога да се похваля - той беше и мой играч, по-малко мой ученик, от един град сме. С трима от треньорите в тазгодишната Евролига съм работил и съм имал някакъв дори и малка в развитието им. Това са Желко Обрадович, Владимир Йованович от Партизан и Владимир Андроич от Загреб. И тримата бяха в Евролигата и тримата са от моя град и от моя клуб."

Какво си пожелавате за края на сезона?
"Желанието ми е тази година с Левски да постигнем нещо сериозно и да станем първи. Мисля, че можем да спечелим ЕВРОХОЛД Балканска лига, както и българското първенство, но и двете са много трудни. Мисля, че Балканската лига по-лесно би могла да се спечели, защото можеш да биеш Лукойл, но в случая трябва да го биеш три пъти, което е много много трудно."