Благодарим ти, Минчев!

След мача на Евроинс Черно море от предпоследния кръг в редовния сезон на Националната баскетболна лига старши треньорът на отбора Любомир Минчев беше освободен от длъжността си. Ако погледнем голите факти, ръководството на клуба има право в решението си, защото всички видяхме неща, които не могат да бъдат отречени – отборът загуби девет от последните си десет мача в първенството и с всяка следваща среща играта му беше на все по-ниско ниво, а отборният дух и желанието за победа почти липсваха.

Тези причини биха били достатъчни за всяко ръководство да вземе подобно решение дори по-рано, отколкото го направи това на „моряците”. Тук обаче трябва да отбележим и обстоятелствата, които съпътстваха отбора през последните няколко месеца.

Отборът изпадна в изключително тежка финансова криза, за която се зашумя много в началото на годината и клубът получи съпричастност от много страни, но на практика почти никой не помогна. Все пак напук на всички трудности, липса на финанси и забавяне на заплатите с 4-5 месеца, варненци стиснаха зъби и показаха, че имат най-качествените млади състезатели в страната. Те победиха домакина Рилски спортист на четвъртфинал в турнира Купа България, изпотиха Левски както малко други съперници могат да го направят на полуфинал и надвиха Ямбол в борбата за третото място. Как успяха да го направят ли? Причините за мотивацията им могат да бъдат много, но със сигурност една от най-големите е начинът, по който треньорът им не само ги е тренирал, но и подготвил психически. Всеизвестни са разбиранията на Любомир Минчев за борба до край и срещу всеки и за поведение, с което не се търсят оправдания, а само победи.

Нито Минчев, нито момчетата се предадоха и след турнира за Купата, въпреки че в последните дни стана ясно, че те не са искали да тренират заради кризата в отбора (и кой би ги обвинил за това). Те обаче не спряха да се готвят и не спряха да играят, мач за мач, с финансови помощи от различни страни, като тази на близнаците Калоян и Деян Иванови и на сина на генералния мениджър на клуба Симеон Варчев – Бисер Варчев. Убеден съм, че отборът щеше да продължи и с победите, ако не се бяха стекли още по-неприятни обстоятелства около отбора – напускането на лидера и най-силен баскетболист в него Александър Янев и контузиите на още няколко основни състезатели, като Тихомир Желев. Това бе поредният удар, който тимът понесе, и в крайна сметка падна на колене. Колкото и да си силен и колкото и да се бориш, просто в един момент борбата става непосилна. Това се случи и победите от Балкан и Спартак Плевен заваляха, а какво остава за по-класните отбори в първенството. Тук идва въпросът на фона на какво да запишат победа баскетболистите, в името на какво да продължат борбата си?

Със сигурност не е лесно да мотивираш млади момчета, които са без заплати от половин година и единственият им стимул за игра е честта и разбиранията, които треньорът е възпитал у тях (това при всички положения не е малко, но всичко има своите граници). Любомир Минчев обаче не спря да го прави, или поне да опитва, без да потърси една причина в оправдание на себе си или играчите си.

Когато пое отбора преди две години, Минчев завари момчетата в изключително важна за тях възраст, в която те преминават от младежките формации изцяло към мъжките и трябва да се изградят като характери и състезатели. Очевадните факти са, че той им помогна много и за близо две години те претърпяха огромно развитие. Да, тренировките с него със сигурност не са най-леките, но се видя, че резултатите от тях си заслужават.

Минчев беше готов да продължи в битката до самия край, знаейки какъв е вероятният изход от нея. Той и баскетболистите му щяха да го направят с чест, борейки се до последно и въпреки всичко, точно както досега. За съжаление на него не му бе даден шанс да приключи сезона с високо вдигната глава. Поне момчетата все още имат тази възможност. В момента тяхната задача е да доиграят сезона така, както го започнаха – заедно и силни, въпреки че това ще е много трудно.

Сезонът за Кавала в гръцкото първенство завърши и дано Сашо Янев се завърне според очакванията и „вдигне” отбора на крака. Дано също състезателите не приемат напускането на Джими Хънт като загуба, а като спечелване на шанс за изява, защото всички знаем как тези млади момчета могат да играят. Съперникът на отбора в първия кръг на плейофите е идеален – Рилски спортист. Дори може да се каже, че варненци имат психологическо предимство в него, спомняйки си серията в плейофите от миналата година и четвъртфинала за Купата през тази.

Колкото до Любо Минчев, както той сам каза, свърши работата си съвестно и направи това, което можа в дадената ситуация. Той ще продължи по пътя си и след по-малко от три месеца ще има възможност да поведе младежите на България до 20 години към медалите на Европейското първенство, дивизия В в София. Едва ли ще има смисъл да му задам отново въпроса от миналата година за целите пред него и пред отбора, защото съм убеден, че отговорът ще е същият като този, който получих тогава – „Имаме само една цел – първото място”.

Като човек, който милее за българския баскетбол, и в частност за варненския, благодаря на Любомир Минчев за това, което направи през последните две години за развитието му, тренирайки много от големите таланти на България. Надявам се да казвам това „благодаря” от името на още много хора, а не само от свое...