Уволнение сплоти семейството на Юлето и Минката

28-04-2012 11:59 | Снежана Иванова, в-к Монитор

За някои семейства уволнението от работа на единия партньор е равносилно на сериозни драми и катаклизми. Освен че удря по семейния бюджет, това обикновено води и до срив във взаимоотношенията.

Не така обаче стоят нещата за семейството на двама треньори в колективните спортове. Те са свикнали постоянно да са на мушката, когато играта на отборите им не върви. Отдавна делят стотинката на две, не защото са скъперници, а защото клубовете, в които работят, напоследък не са от най-платежоспособните. Дори имат да вземат не една и две вече изработени заплати. Тя – от волейболния ЦСКА, а той – от баскетболния Черно море (Варна). Сещате се, нали? Става дума за бившите национали Юлия Иванова и Любомир Минчев.

Миналата сряда Минката, както всички го наричат, бе уволнен от варненския клуб след поредната загуба – този път от Спартак Плевен у дома. При това само кръг преди края на редовния сезон и след като отборът му

сътвори подвиг с бронзовите си медали

от турнира за Купата на България. След него обаче шефовете решиха да продадат в чужбина най-силния му играч – Александър Янев, и „моряците” натрупаха 9 загуби от 10 кръга в първенството.

„Уволнението, естествено, е неприятно, но от друга страна съм радостен, че мога да бъда със семейството си – призна Минчев пред „Монитор”. - Цяла година и половина бях далеч от тях и синът ми почти израсна без мен. На всичко отгоре и не ми плащаха редовно, така че сега поне ще мога да изкарам месец близо до децата преди да започнат ангажиментите ми с юношеския национален отбор.”

„Трудно му е, но при тази наша професия няма как – не знаеш къде ще работиш и за колко време – подкрепя го и съпругата му Юлия Иванова. - Като има проблем в клуба, най-често сменят треньорите, но това е нашият избор и двамата искаме да се развиваме в тази професия”, допълва тя.

Минката и Юлето всъщност

се познават още от състезателните си години

когато тя играе волейбол за ЦСКА, а той – баскетбол, във вечния враг Левски. Завързват връзка през 1998 г., а година по-късно се женят. Дори, когато Юлия заминава за Франция, Любо не я оставя сама, а я последва.

„Когато си спортист, броиш годините на сезони, а не като календарни. От малки сме по лагери с клубни и национални отбори и сме свикнали с всичко. Спортът ти дава много, но и много ти взема”, казва Иванова.

Юлия оценява това, че именно съпругът й прави голямата жертва в семейството. Докато води варненския тим, Любо се радва на семейния уют за по няколко часа по време на гостуванията в столицата. След края на женското първенство тя му завела малкия Михаил за 10-ина дни, но Деси (дъщерята) трябвало да остане в София заради училището.

Въпреки че вижда рядко децата си, всъщност

Любо минава за по-строгият родител

Липсват му много, особено малкият, който е в „интересните си години”. „Така е, по-строгият съм – признава таткото. - Трябва да знаят кой е шеф-диригентът.” Най-често им се кара, когато си правят оглушки и не изпълняват заръките на по-възрастните. „Така постъпвам и с младите баскетболисти. Трябва да се знае кой командва парада и всички да са наясно, че дисциплината води до успех”, категоричен е треньорът.

И ако Юлия има сериозни ангажименти само през редовния сезон, то за Любо най-тежко и отговорно става през лятната ваканция, когато е с националните отбори. През 2011 г. той изведе юношеския тим на България до 18 г. до първо място на европейското в дивизия В във Варна и го класира за по-горната група. Това лято пък ще има още по-тежката задача с тези същите момчета, но вече при младежите до 20 г. и то отново на европейско, на което сме домакини – този път в София. Добре, че Минката си измоли почивка от представителния ни мъжки тим, където е помощник на Росен Барчовски, тъй като рискуваше трета поредна година да изкара без нито ден лятна ваканция и семейна почивка.

Вечни врагове под един покрив

Как обаче съжителстват под един покрив представите на двата най-мразещи се отбора в българския спорт? „Ами лесно”, отговаря Юлия и признава, че никога не са имали пререкания на тази тема, а само „шеги и закачки”. Тя е категорична, че не може да бъде от Левски независимо от спорта и събитието. Както и не може да е от ЦСКА. У дома обаче естествено, има „надпревара” за клубните пристрастия на децата. Като малки баща им им давал награди за „правилен” отговор на въпроса: „От кой отбор си?”. Сега обаче Юлето се шегува с Любо, тъй като дъщеря им започнала вече да тренира волейбол в школата на ЦСКА.

10-годишната Десислава от есента посещава тренировките на малките „армейки”, макар през зимата да преустановила занимания заради студа в залата. Малкият – Михаил, ще навърши 3 годинки през септември и още му е рано за спорт.

„И двамата със сигурност ще са високи при тези родители и ще е грехота ръстът им да не се използва за спорт”, оценява майка им. Тя обаче е категорична, че никой няма да ги насилва за това. „Спортът е много важен за подрастващите. Затова и ние ще ги натискаме да спортуват, но от тяхната амбиция ще зависи дали ще се занимават активно. Въпросът е да свикнат със спорта и дори като пораснат да изпитват нужда от движение”, разсъждава Иванова.

Треньори на пожар

Любопитното и при двамата съпрузи е, че се явяват спасителни варианти за последните си отбори. Любо Минчев бе назначен начело на Черно море през лятото на 2010-а, когато заради драстично намален бюджет, клубът освободи тогавашния наставник Даниел Димитров и всички чужденци от мъжкия си тим.

През миналата година плановете на Юлия Иванова пък били да се пренесе с децата при мъжа си във Варна. Заминаването за Румъния на наставника на волейболния ЦСКА Атанас Петров обаче осуетява намеренията й и тя поема „червения” отбор почти на пожар. Така на крехките плещи на младата специалистка лягат отбор и две деца. Щерка й е 4-и клас, посещава и езикови курсове, а основните занимания със сина й легнали на бабите. 6-те месеца след изтичане на майчинството й дошли нанагорно, тъй като не вземала и детските добавки. „Добре, че са родителите да ни помагат и с децата, и финансово”, отчитат и двамата треньори.

Наскоро Юлето се върна на работа като преподавател по физкултура в Пощенския колеж, където бе и преди да роди второто си дете. Надява се, че работейки в сферата на образованието ще има „привилегията” да запише сина си на детска градина, а освен това ще може да разчита на трудов стаж и заплата. „В ЦСКА обаче ми е сърцето и не мога да го оставя”, признава Иванова.

Майка на цял отбор

Юлия Иванова не крие, че изпитва майчински чувства към момичетата от отбора си, макар с някои от тях дори да е играла като състезателка. По-малките обаче постоянно ги обгрижва – следи дали са добре облечени, страхува се да не настинат. „Както се държа със собствените си деца, така се отнасям и с тях. От една страна гледам да съм строга, от друга да съм внимателна с тях, да ги подкрепям в трудните моменти, да ги разбирам, да се грижа за тях, когато са болни. Няма как да е иначе – когато си жена и майка, то си идва от само себе си”, обяснява треньорката и допълва с известна доза горчивина: „Та аз съм с тях дори повече, отколкото със собствените си деца! Само дето не спим заедно през нощта!”

С по-големите Юлия се разбира от раз. Обсъждат всякакви теми – било професионални, било лични. „По-малките обаче едва този сезон започнаха като че ли да ми вярват. Все още обаче не коментират с мен гаджетата си, както не го правят и с майките си”, споделя наставничката им.

Юлия Иванова признава, че към всяко от момичетата си подхожда по различен начин. „Ако една можеш да я нагрубиш, за да я амбицираш, то друга трябва да галиш с перце и да пробваш до последно различни методи за мотивация”, казва тя и допълва, че никога не е сигурна как ще реагират момичетата й. Макар да не е работила с мъже, Иванова е склонна да се съгласи с колегите си с подобен опит, че с жени е по-трудно. Как намира баланса между всички тях ли? Поставя ги на равна нога, без значение кой е „майсторът” и кой „калфата”. Стреми се да бъде еднакво коректна към всички.

Финансовите проблеми, налегнали ЦСКА особено в последния сезон, няма как да не напрегнат обстановката и всички в клуба да са притеснени за оцеляването си. „Убеждавам ги с много приказки да тренират и да играят”, откровена е Юлия. За нея обаче е лесно, тъй като е отраснала в този клуб и е приела мисията ЦСКА като своя. „Израснала съм с Иван Николов, мир на праха му. Всички толкова много го обичахме, че имахме него и Верка като близки хора. Ние сме като едно семейство и когато има проблеми, взаимно се подкрепяме и се борим всички заедно. Естествено, за другите момичета нещата не стоят така, но няма как да им се сърдим”, не крие мъката си Юлето.