Георги Младенов: На турнира в Мароко видях на кои състезатели мога да разчитам

Треньорът на Берое за представянето на отбора и бъдещето му в НБЛ

Старши треньорът на Берое Георги Младенов направи своята равносметка за участието на отбора си в турнира в Мароко, като той е доволен от това, че отборът му показа характер в първия мач, а също така разбра на кого може да разчита в НБЛ. Ето оценката на Младенов пред BGbasket.com за представянето на тима, както и прогнозите и задачите за бъдещето:

„Паднахме се в по-тежка група, стана въртележка. Срещнахме шампиона на Катар и един от най-добрите отбори от Мароко. Много стойностни състави. Според мен най-силният отбор бе този от Катар, който загуби на финала с осем човека американци и двама сенегалци. В първия мач започнахме много плахо и изостанахме с 15 точки, но се върнахме в мача и победихме с две. Вторият мач го започнахме скандално слабо и така го завършихме. На почивката падахме с 30 точки. Играхме много плахо, дори в чисти ситуации. Аз знам защо е така – защото доминирахме под коша в А група, а там се срещнахме с високи центрове от по 210-212 сантиметра, които бяха по-сериозна заплаха. Общо взето съм доволен, защото знам на кои състезатели мога да разчитам и си направих преценка какво ще правим догодина.

До края на другата седмица трябва да се знае какво ще е бъдещето на отбора. Имаме сигурността, че отборът ще влезе в лигата. Трябва да направим добра селекция и да работим много, защото не искаме да сме боксова круша. Преди години изхвърлиха Балкан и тогава в лигата влезе отборът на Сливен, който не спечели мач. Така не се правят първи стъпки в баскетбола в един град и не се градят традиции. Самата цифра на загубите, например 2 победи от 30 мача, действа зле. Каквото и да си правил, както и да си работил, хората ще гледат резултата. Малко или много статистиката е най-безпристрастна.

Аз принципно съм доволен, защото за момчетата турнирът в Мароко бе и вид почивка. Ние де факто играхме два мача, а този за трето място не се състоя, защото съперникът ни, на който аз бях треньор преди време, си тръгна. Играхме два мача, същевременно имахме възможност да гледаме другите, а освен това се разхождахме, ходихме на плаж. Момчетата заслужаваха това, защото през сезона имаха натоварвания и това беше като награда за тях. Според мен направихме добър турнир, като никога досега не бяхме срещали такива отбори и не сме имали такава съпротива на постовете. Взехме двама сърби – Мариян Тасич и Боян Лазич, който е гард, защото Планимир Дафинов се оперира веднага след края на първенството, след като имаше проблеми с малкия пръст на дясната ръка. Трябваше ни малко подкрепление и съм доволен, особено от първия мач, защото показахме характер и се върнахме след почти 20 точки изоставане. Във втория мач пък видях на кого мога да разчитам за догодина, защото все пак ние трябва да освободим трима-четирима, не можем да сме 16 човека в състава.

Имаме финансова сигурност от страна на нашия кмет Живко Тодоров, като искаме следващия сезон да стъпим в НБЛ, а след две или три години вече да мислим за турнири от типа на Балканската лига, за да разширим кръгозора си. В Стара Загора няма големи традиции за мъжкия баскетбол и ние се стремим да ги създадем. В последните години Васко Кифев, Ясен Начев, Ники Бинев и Саркис Сакъз са хора, които са помагали и им трябва удовлетворение да видят отбора в лигата. Колкото до очакванията и амбициите, моите нямат таван, но съм реалист и смятам, че отбор, който играе за първа година в лигата, няма да успее да направи фурор и да влезе в четворката. Аз искам много, но трябва да сме реалисти. Важното е да имаме стабилно финансиране и да сме спокойни от тази гледна точка, защото аз и Васко Кифев знаем какво е да ходим и, думата е, да просим пари. Преди години, когато отборът беше аматьорски, момчетата работеха и след това тренираха. Ние искаме да правим професионален отбор, а и ако един отбор има някакви цели, трябва да тренира по два пъти на ден, да има време за почивка и професионални взаимоотношения. Трябват ни гард, център и един баскетболист, който да покрива постове 2 и 3. Знам какво се случва в лигата, няма невъзможни за побеждаване отбори, но има такива, които можеш трудно да победиш, дори да играеш на върха на възможностите си.

Казах, че се нуждаем от трима баскетболисти и това е минимумът, но той реално се явява и максимумът с оглед на финансите, с които разполагаме. Ще ни трябват гард и център чужденци. Центърът може да е младо момче, скоро завършило колеж, което да доминира под коша. Гардът пък трябва да има опит и рутина и да ми бъде дясна ръка, защото в мачовете гардът е дясната ръка на треньора. Трябва ни и един стрелец, все още не знам дали българин или чужденец, но това пак зависи от финансите, с които разполагаме. Готвим се, смятам отборът ни да направи два пъти по една седмица предварителни лагери в Стара Загора за стрелба и техника. Ще има и почивка, а на 10 август започваме подготовката си за сезона.

Готови сме да изпълним всички условия, поставени от федерацията, относно такси, документи. Радвам се, че ще направим тази крачка, защото по този начин сме един вид пионери, тъй като няма традиции за мъжкия баскетбол в Стара Загора. На мен това ми доставя удоволствие, занимавам се с баскетбол от повече от 40 години. Знам, че трябва да има голямо спокойствие и търпение. Знам, че хората, които дават пари, искат нещата да се случват бързо, но един отбор не се гради за една година, нито за две. Винаги нещата трябва да си вървят по реда, отдолу нагоре. Когато едно дете се роди, то не започва да тича, а първо прохожда. В момента ние прохождаме.

Усещам, че има повече хора, които да идват на мачовете. Миналата година бях четири месеца треньор на женския отбор в Стара Загора и също имах възможност да ходя на женските мачове, но този сезон интересът бе по-голям. Нормално е един отбор, който печели постоянно и е доминантен в лигата си, да привлича внимание. В последните ни мачове за сезона залата беше пълна, имаше повече от 500 човека. Показваме, че работим здраво и имаме желание за развитие. Има много местни момчета, които са в добро състояние и могат да помогнат много в лигата. Само от тях зависи докъде ще стигнем. Аз смятам, че това, което постигнахме, не е таванът ни и имаме много повече възможности за развитие, но това те ще покажат следващата година.”