Светла Тодорова: На финала бяхме убедени, че сме по-добри

Светла Тодорова и момчетата от Доростол след титлата си (сн. Sportsimages.bg)

26-05-2012 10:59

Старши треньорът на Доростол след златните медали при 12-годишните момчета

Семейство Светлана и Лъчезар Тодорови са хората, които движат момчешката част от баскетбола в град Силистра. Само преди дни те изведоха момчетата до 12 години на Доростол до златните медали на първенството в София. По този повод BGbasket.com намери старши треньорът на тима - Светла Тодорова, която да разкаже за своя отбор, за най-високото момче в тима Георги Кирилов и за проблеми, които имат в крайдунавския град:

"Като височина имахме предимство над останалите, като имахме доста по-високи деца. От друга страна бяхме и технически по-добри и смятам, че това са основните неща, които ни донесоха успеха. Предните години отборите бяха по-добре подготвени и имаше по-голяма конкуренция. Тук имаше някои по-слаби отбори, което се вижда от резултатите. За мен пък Левски бяха отборът, който трябваше да стане втори, но така се стекоха обстоятелствата, че ние играхме с тях на полуфинал и затова те отпаднаха по-рано. Като цяло другите отбори бяха по-слаби и за пример давам отборът на Черно море, който завърши четвърти, а на зоната ние го победихме с 60 точки разлика. Като изключим БУБА, които ни победиха в групата, останалите ги биехме с разлика.

В първия мач с БУБА съдиите ни отсъдиха много нарушения. Първоначално и аз не бях забелязала, но колегите ми казаха и видях, че е имало общо отсъдени 40 фаула, което на 12 деца може да се сметне колко е. Вярно е, че изкараха едно дете за 5 нарушения, а всички останали бяха с по 3-4. От тези 40 фаула са изпълнени 24 и оттам дойде всичко. Ние правехме грешки в рамките на нормалното, тъй като няма отбор, който да не го прави, но те не бяха фрапиращи. След това на финала обаче ги бихме, защото бяхме убедени, че сме по-добри от тях, а пък те знаеха, че няма да им е лесно.

Георги Кирилов, който е най-високият в нашия състав, тренира при мен от 1-ви клас. Той се отличаваше като по-висок още тогава и гледах да го задържа, защото ние такава възраст 1-2 клас не развиваме, тъй като обикновено ги взимам в 3-ти клас и се работи от този момент нататък. Реално сериозно Георги тренира от 3-ти клас и първият му финален турнир бе преди две години в Самоков, където ние станахме трети. Другите деца са си наши, като имахме едно попълнение от Търговище, но не беше фактор.

В Силистра само аз и моят съпруг се занимаваме с мъжката част, като той работи в друга сфера и вечер след работа идва и помага, когато може. Много ми е трудно да се спрявам - няма събота, няма неделя, работи се постоянно. Трудното е това, че тук в региона постоянно пътуваме, за да играем, а не е както е в София, където са на едно място. Най-близкият ни град е Русе, докъдето са 120 км. Това ни затруднява много, а пък и събота и неделя, когато имаме мачове другите отбори не могат да тренират реално, но намираме варианти. Работим и много добре с родителите. Обяснили сме им, че за да успеят няма друг вариант освен да се тренира във всеки един момент, когато е свободна залата, а и самото дете, защото естествено гледаме и училището да върви. В клуба няма нито един човек на заплата. Аз работя в УСШ, която е едва ли не пред закриване, а съпругът ми е в системата на МВР и така се опитваме да поддържаме баскетбола в нашия град, защото сме последните мохикани. Ако ние се откажем след нас няма да има никой. Никой не се занимава с треньорска работа поне в нашия град. Засега поне успяваме - и по-миналата година станахме шампиони при 14-годишните, сега имаме тежки финали с кадетите, надяваме се да класираме момчетата също на финалите. Където се работи и има желание от всички страни - родители, деца, треньори, мисля че нещата се получават."