След съдиите и треньорите

(сн. Sportsimages.bg)

01-06-2012 19:59

Мнение на родител на 12-годишно момче от отбора БУБА

На електронната поща получихме писмо от родител на едно от момчетата от състава на БУБА баскетбол до 12 години. Публикуваме го без редакторска намеса:

Съмнявам се, че е ясно, но има един фактор, без който в настоящата ситуация спорт в България просто нямаше да има. Този фактор е желанието на някои родители децата им да спортуват. Движени от това желание въпросните родители финансират тренировките на децата си, купуват екипировка, осигуряват участието им в кампове. Накрая, след всичко това, децата получават изключителната възможност да се сблъскат с живота, да опознаят неговата истинска, неглижирана същност. Да бъдат подготвени. За светлото бъдеще.

През 2011г. финалите за 12 годишни мини-момчета бяха в Русе. БУБА баскет имаше силен отбор, но на полуфинала трябваше да играе с домакините от “Дунав”. В последната четвъртина, 5 минути преди края, БУБА остана на игрището с четирима състезатели, без плеймекър и център, като още двама висяха с по 4 фаула. Някъде тогава и моето момче, родено 2000г. по това време 1.50, бе засилено към металната ограда. Естествено родители наскачахме, детето веднага се изправи, а сълзите безгласно се търкаляха по бузите му. След мача го попитах: “Защо плачеше, болеше ли те?”, а то ми отговори: “Не, яд ме беше, че съдиите свирят срещу нас!”

Не подценявайте децата, г-да съдии и баскетболни деятели! Те виждат повече, отколкото на вас ви се струва, а понякога са по-наясно със събитията в живота и от самите вас. Има случаи, в които това е сигурно и няма проблем да бъде доказано. Като последното интервю на треньорката на “Доростол” Силистра Светла Тодорова (1-во място в републиканското първенство момчета 12 години 2012г.) , в което бях озадачен да прочета следното:

“В първия мач с БУБА съдиите ни отсъдиха много нарушения. Първоначално и аз не бях забелязала, но колегите ми казаха и видях, че е имало общо отсъдени 40 фаула, което на 12 деца може да се сметне колко е. Вярно е, че изкараха едно дете за 5 нарушения, а всички останали бяха с по 3-4.”

Въпросната г-жа, предполагам само от некомпетентност, а не от желание да заблуждава, очевидно не знае, но след всеки мач се издава протокол, в три екземпляра, един за нейния “Доростол”, в който наистина може да се видят нарушенията и то не така, както тя ги е “видяла”. Та във въпросния мач срещу “Доростол” са свирени 23 нарушения, а срещу БУБА 24. От нейните 12 деца едно е изгонено за 5 фаула (както и при БУБА), а от останалите не всички са с 3-4 нарушения, а само 3. Нерде Стамбул, нерде Силистра. Този случай и това “видях” засилва моето убеждение, че №5 от нейния отбор, К. Димитров или е роден преди 2000г., или от гледна точка на физика и координация е феномен, който следва да се изучава в БАН.

Покрай казуса с протоколите е интересно да се види протоколът от един друг мач от републиканското първенство за мини момчета, БУБА – “Шампион”, който също предизвика много емоции, нерви и след който баскетболната легенда Жоро Младенов за пореден път бе бесен пред дежурния делегат: “Отдавна съм в кириза, не може да ме излъжете”. Нарушения – 17 срещу “Шампион”, 29 срещу БУБА. Интересното в случая е, че повечето, ако не всичките несъществуващи и неотсъдени нарушения бяха дело на съдийката Г. Матеева, по информация на родители от “Шампион” бивша треньорка в тяхната школа. Същата съдийка през септември миналата година ряза като кисели краставички децата на БУБА в мача срещу македонския Юниор Фруктал. Мач решил титлата в международния турнир БУБА къп след като БУБА беше вече победил по-силните румънци от Дан Дачан и след като, както се оказа впоследствие, македонските тежки центрове са били една година по-големи.

Накратко, г-да баскетболни шефове, обърнете внимание и на по-малките! Не правете децата по-рано по-възрастни! Не допускайте съдии като Г.Матеева да свирят детски мачове, не допускайте да се провеждат повече турнири като този в Русе 2011г.! Ограмотете малко треньорите! Вижте кой не може да чете, да брои или да разчита нещо толкова елементарно като съдийски протокол! Създайте ефективни механизми срещу възможността по-големи деца да решават турнири и републикански първенства! Не заради родителите, не заради баскетбола, заради децата. Защото и вие имате деца, защото и между вас има и такива, такива като Спас Натов, чието отношение към децата е по-важно и по-значимо от всякакви победи, медали и титли.

Петко Стойчев, родител