За честта на фамилията Димитрови

Казват, крушата не пада по-далеч от дървото. Когато говорим за ценностите в семейството на Димитър Димитров - младата надежда на българския мъжки баскетбол, трябва да започнем от далеч. За него няма кой знае какво да кажем. Играта му от началото на европейското за 20-годишни говори сама по себе си за пътя, който момчето е извървяло до тук.

България победи Израел със 78-69 на старта на първенството, а 19-годишното крило отбеляза 14 точки и овладя 15 борби. България надви и Словакия с 69-61, а приносът на Митко бе още по-впечатляващ: 23 точки, 11 борби, 5 асистенции.

Димитров е орисан да спортува. Спортът е кодиран във вените му. Син на бившия гребец от Пловдив Атанас Димитров и на един от най-добрите наши баскетболни специалисти у нас - Тина Димитрова. По-малкото братче на гарда на женския национален отбор, която уви, това лято не облече екипа на държавния тим - Екатерина Димитрова.

Димитър израства в баскетболната зала. В тази на пловдивския Академик, където майка му - бивша баскетболистка на Марица, кове шампионски състав за "студентките". Академик ТЕСТ става шампион през 2001 г., два пъти вицешампион в следващите две години. Пловдив пък отеснява на амбициозната Тина, която грабва и двете си деца, за да се гмурне в живота на София. Поема жените на Левски Спартак, с които отново стига до сребърните медали и за купата, и за първенството през 2005 г. По това време 17-годишната й дъщеря вече играе с мъдростта на 30-годишен плеймейкър в титулярната петица на сините. 12-годишният й син гравитира около двете жени за пример в живота си. Далеч от гребния канал в Пловдив, Димитър неусетно, но съвсем логично избира баскетболната игра. Баща му е щастлив. Той винаги е подкрепял децата си в техния избор. Нещо повече - давал им е свободата да се движат в посока, в която ги влече.

Пътеводната светлина за малкия Митко е сестра му. От нея той разбира, че когато човек се труди, рано или късно този труд се отплаща. Катето потегля още ненавършила пълнолетие в посока Италия - страната, която Димитър не подозира, че ще изиграе съдбоносна роля и в неговото бъдеще. Кака му заиграва сама в първодивизионния Алгеро. Отива на Апенините без майка, без баща, но калява характера си и с много воля налага името си. Тина и Наско пък я поощряват - те не са от родителите, които стоят впити с наследниците си. Напротив - възпитават ги в индивидуалност и самостоятелност. Катето страда, минава без перипетии, отказали мнозина на нейно място в чужда страна. Митко наблюдава отстрани и попива. Той вече е наясно, че ако иска да бъде като сестра си просто трябва да стъпи в нейните дири и никога да не се обръща назад.

Решението, което променя живота му идва през 2009 г. Талантът на юношата на Лукойл Академик е забелязан от мениджърската агенция на прочутия баскетболен импресарио Лучано Капикьони. "Интерперформансис" предлага на българчето развитие в Италия. 15-годишното момче се озовава в школата на Римини. С него заминава и майка му. И така, вече четири години. Период, в който и двамата минават през тежката адаптация и боледуването по родина, семейство и приятели. Младокът учи и тренира, Тина постепенно разгръща огромния си потенциал на треньор в школата на Римини. Началото е трудно, но Димитрови никога не се предават. За тях фамилната чест е над всичко, знаят онези, които ги познават.

Пораснал и на години - вече на 19, и на ръст - вече чак до 205 см. До него кака му вече се губи със своите 180 см. Изключително полезен и последователен. Момче, което чете играта, разбира я и умее да я играе с акъл - нещо така рядко срещано в наши дни. Джентълмен, лишен от заразния егоцентризъм в тийнейджърската възраст. Без излишна показност, с много премерени действия на терена и още по-пестеливи думи извън него. Възмъжал, напреднал неимоверно спортно-технически и физически. Димитър е гордостта на родителите и сестра си. Най-малкият във фамилията Димитрови, който има всички заложби да стигне най-далеч.

Сега вече знаете защо преди да заговорим за крушата, първо трябва да стане дума за дървото...