Да паднеш и да се изправиш, и можем ли да продължим напред?!

(сн. Илияна Иванова)

19-07-2012 11:30 | Мария Мицова, Gong.bg

Аз съм жена. Не знам къде точно е определящата линия между момчето и мъжа. Но познавам едни 19-20 годишни баскетболисти, които се намират именно там. Някъде на границата.

По принцип, от един мач не може да се каже всичко за човек, за играч, на какъвто и да било спорт. Но мачът на младежкия национален отбор по баскетбол с Полша може да насочи много неща в правилна-или неправилна-посока. Никой няма да умре след мача, но могат да се родят много хубави неща.

Няколко мъдри израза – „Не е важно колко пъти си паднал, а колко пъти си се изправил“...за вече изминалия мач с Белгия.

А за предстоящия - изразът на английски е много ясен и точен – make it or brake it. Няма как по-добре да го кажа, но точно това представлява мачът с Полша.

И няма смисъл да се впускам в баскетболни анализи, като например, че гардовете и центровете на поляците са в пъти по-големи като размери, че Полша е огромен фаворит, че играе безпощадно в нападение, твърдо в защита... Истината обаче е, че Полша не е онова, което специалистите очакваха да бъде на Европейското в София. Може би с една идея по-мека, отколкото се предвиждаше. А може и тази една идея да е достатъчна за България?!

Идеята обаче всъщност е, че няма как да преборим Полша с техните методи, и ни трябват наши. Виждала съм ги с очите си същите тези момчета да нижат тройка след тройка, да пробиват смело, дори и със затворени очи, да са по-бързият и по-интелигентният отбор на паркета.

Гледам ги тези същите момчета от няколко години, и ако не друго, съм сигурна, че носят България в сърцата си, където и да са. И сълзите в очите им след загубата от Белгия бяха сълзи от яд, че не са били достойни за страната си, а не от срам. Но сълзите ще се преглътнат, а гордостта не, и именно тя ще излезе заедно с 12-те момчета срещу Полша в четвъртък, в отново препълнената зала „Универсиада“. За гордост и чест, и за място, където им е мястото – в Дивизия А, ще играят баскетболистите на Любо Минчев след часове.

Може и да съм пристрастна, но често казвам за един мой любим баскетболист, че е специално момче. А тези всичките от първия до последния са специални. Мога един по един да ги изброявам, и да им казвам кое точно им е специалното, но всъщност всички имат по нещо в себе си. Това е едно от най-специалните ни поколения, поколение на победители, и то има нужда от победите, за да диша и живее. Всички вече го очакват от тях, а и те самите от себе си.

Да очакват много от теб не е страшно. Това означава, че вече момчетата да достатъчно големи, за да им вярват, че ще станат страхотни мъже съвсем скоро.

Казвайки това, каквото и да стане утре, има и друго, най-важното – да помним, че това е най-талантливото ни поколение от много години насам. И дори да не играе в Дивизия А при младежите, след две-три години, ще играе на Европейско първенство за мъже. Където вече няма как да се излъже – момчетата или са си останали извън борда, или са станали мъже.

Б.а. - Четвъртък, 18.15, зала "Универсиада". Входът е свободен.