Деси Ангелова: Не е виновен само треньорът, просто в момента не сме конкурентоспособни

20-07-2012 12:59 | Иван Вълчанов

Десислава Ангелова е една от най-добрите български баскетболистки в близкото минало. Тя е бивш национален състезател, а в момента живее и работи като треньор във Франция. Освен това, тя организира кампове за подрастващи във Франция и България. Българският е Basket Addiction, който се провежда в Самоков. Ето как Ангелова отговори на въпросите на BGbasket.com за баскетбола при подрастващите и женския национален отбор:

Разкажете ни с какво се занимавате в момента.

„Спрях да играя преди две години и оттогава съм треньор в два клуба. Работя в женското направление, като се занимавам с деца от 6 години до жени, въпреки че женския тим не е много добър – играе в пета дивизия. Има и малки момчета, но предимно работя с момичета. Радвам се, че успях да се задържа във Франция, защото там повечето треньори работят втори работи и като цяло е много трудно. Аз успях и затова съм много щастлива."

Можете ли да направите сравнение между работата с подрастващи във Франция и в България?

"Единственото сравнение между българските и френските школи, което мога да направя, е с летните кампове, от които съм част. В клубовете помня как бяха нещата преди време, но оттогава са се променили много. Мога да кажа, че децата в България имат голямо желание да работят, въпреки че материалната база и условията не могат да се сравняват с тези във Франция. Също така има и млади треньори, които искат да успяват и да напредват и мисля, че това е най-важното. С малко по-добра организация, както например е в Левски, защото там имам наблюдения, мисля че нещата могат да се получат. Всички клубове в България трябва да разберат, че всичко идва отдолу – всички знаем за пирамидата, която трябва да се изгражда. Да правим готови отбори с играчи от чужбина просто е немислимо. Много съжалявам и за юношеската школа на Черно море, защото тя е една от най-силните ни и се надявам всичко да се оправи.”

За поредна година организирахте кампа Basket Addiction в Самоков. Какви са впечатленията Ви от него и нивото на участващите?

„Направихме този камп с много голямо желание. В годината, в която го направихме за първи път, организирахме и един във Франция. Тогава решихме, че щом сме успели там, ще успеем и тук. Условията с Самоков са прекрасни, мога да кажа, че са много по-добри от тези, които имаме във Франция. Децата също са страшно талантливи и трудолюбиви. Единственото, на което се надявам, е да има много повече кампове в България. Лошо е, когато по едно и също време има няколко кампа и децата са поставени пред избор, вместо да отидат на всички. Разбира се, тук идва и финансовият момент, но аз смятам, че с другите организатори можем да седнем и да се разберем като хора да направим камповете по различно време. Това ще позволи на децата да се възползват максимално, при положение че имат възможност. Ако по мое време имаше такова нещо, аз бих отишла на всички. Разбира се, ние ще продължим да правим кампа и ще опитваме да го разнообразим.

Аз сравнявам децата, които бяха на кампа в Самоков, с тези във Франция, защото са на една възраст. Мога категорично да кажа, че нашите са много по-добре технически. След това обаче веригата се къса някъде, не знам защо това се случва. Може би и подборът там е по-добър, тъй като държавата е 60-милионна. При над в школите нещата вървят добре, но после не се получава. Във Франция има централизирана подготовка, това разбира се е свързано със средства. Там цяла година се събират най-добрите момичета от всяка възраст, играят и се подготвят заедно. Също така може да се направи един сборен отбор на девойки, който да играе в женската лига например. Когато момичетата се събират един месец преди първенството, просто не става. За съжаление обаче, всичко е свързано със средства.”

Смятате ли, че събирането на национален отбор до 15 години за подготовка е добра идея и играят ли момичетата в България достатъчно мачове с клубните си отбори?

"Абсолютно съм съгласна със събирането на национален отбор до 15 години. Не знам точно как са организирани нещата, но това дори може да се прави и през годината. Знам, че някои деца живеят по-далеч и е трудно, но според мен може един път месечно за по два-три дни да бъдат събирани най-добрите деца от всеки отбор. Дори може децата да бъдат събирани от по-млади.

Със сигурност момичетата не играят достатъчно мачове с клубните си отбори, знам това. Във Франция играят всяка седмица, плюс турнири и селекционни лагери. Там има мачове за сметка на тренировки, защото се тренира по 3-4 пъти седмично, но пък играят много по-често. Тук липсата на мачове оказва своето влияние. Важно е треньорът също да работи спокойно и да е доволен от ситуацията в клуба. Ръководителите трябва да знаят, че тези хора трябва да са платени и да работят с удоволствие.”

Боли ли Ви от лошите резултати на женския национален отбор и как смятате, че може да се излезе от тази трудна ситуация?

„Разбира се, че ме боли, защото не сме участвали на Европейско първенство от 1993 година. Аз прекарах моята кариера в квалификации и много съжалявам за това. Отидох на едно-единствено Европейско първенство. Не мога да разбера каква е причината. Опитваме да хвърляме вината върху треньора и състезателките, но всичко е комплексно. Не можем да съберем всичките си състезателки, което също е неясно защо се случва. Освен това женският ни баскетбол изостана доста от европейския, защото първенството ни е много слабо. Няма как да има развитие, при положение, че нямат добра конкуренция през сезона. Когато излязат срещу един среден европейски отбор, се вижда разликата, защото нашите са свикнали да играят по различен начин.

Според мен всичко както в женския, така и в мъжкия ни баскетбол, трябва да тръгне отдолу, нещата да бъдат по-организирани и да има малко по-централизирана подготовка и приемственост между треньорите в националните отбори за подрастващи. Иначе когато едно момиче премине от отбора за кадетки в този за девойки например и среща съвсем различни изисквания. Нещата са поправими, но трябват много време и добра воля. Мисля, че трябва да бъде търпеливи, за да се класираме за следващото Европейско, също така да попаднем на добро поколение, което да развием. Сегашното поколение според мен е изчерпано и доказателство за това са тези квалификации. С това не искам да обидя никого, но явно нещо не е както трябва, не съм в „кухнята” и няма как да знам точно какво е то.”

Да преминем и към темата, повдигната от BGbasket.com за влиянието на Хосе Мария Бусета върху женския баскетбол. Какъв е Вашият коментар?

„Не мисля, че треньорът е виновен за загубите в тези квалификации, защото когото и да назначат в момента, едва ли ще постигне много по-добри резултати. Фактите са такива, нивото ни е такова, играта ни е такава. Просто в момента не сме конкурентоспособни на другите европейски отбори. Трябва търпение, за да се изгради отбор, тръгвайки с младите."

Бихте ли работила в треньорския щаб на женския представителен отбор?

"Сложен е въпросът дали бих работила в националния отбор. Както казах, трябва време и да се започне работа с младите. В момента една такава позиция просто не ми е интересна, защото не мисля, че може да се направи нещо. Според мен е много по-важно да се тръгне с 15-16 годишните и да чакаме след 5-6 години, дай Боже, нещо да се случи.”

Тагове: Бусета и националния отбор