Печеливши и губещи от лятната лига в Лас Вегас

Впечатления от лятната лига в НБА

В неделя завърши лятната лига в Лас Вегас, която е първата проверка на новобранците с живота в НБА. Това беше първо участие и за момчетата, които ще започнат втория си сезон в лигата, поради локаута миналото лято. Други играчи се опитваха да си намерят отбори, а колекцията допълваха представителите на лигата за развитие.  Понякога вниманието беше отвлечено от баскетболното игрище и насочено към трибуните, където генерални мениджъри и други членове на ръководствата на тимовете се срещаха и обсъждаха предстоящите сделки. Все пак целта на лятната лига е да покаже качествата на играчите и много от тях могат да бъдат доволни, други не толкова. В следващите редове ще хвърлим поглед върху тези, които си тръгват с оптимизъм след десетте дни в Лас Вегас.

Деймиън Лилард: Момчето от университета Уибър Стейт показа, че Портланд не са сбъркали при сделката с Ню Джърси в края на трансферния прозорец през миналия сезон. Той беше обявен за МВП в Лас Вегас (заедно с ДжошСелби) и завърши с впечатляващите 26.5 точки, 5.3 аситенции и 4 борби при стрелба 38% от тройката. Лилард не даде индикации за никакви слабости в играта си. Той притежава чудесна атака от дрибъл, поглед върху играта и стрелба. Габаритите на гарда също не са за подценяване със  191см и 88.5 кг. Младокът е готов да поеме кормилото на Блейзърс след един неудачен сезон на Реймънд Фелтън на тази позиция. Портланд могат да бъдат доволни и от другите си новобранци. Майерс Ленард показа завидна мобилност за ръста си от 216 см и завърши с 10.5 точки и 8.3 борби. Уил Бартън също може да се окаже много ценен за отбора. Крилото завърши с 15 т. и 4.4 борби средно на мач и ще се надява за минути от пейката като смяна на Никола Батум и Уес Матюс.  Портланд могат да прескочат обновителния процес и да се борят за плейофи още през следващия сезон, ако Лилард покаже играта от последните дни и се сработи с Ламаркъс Олдридж.

Новобранците на Хюстън: С цели трима играчи в първите 20 в драфта тази година и един от миналата, Ракетите изглеждаха като отбор готов да се представи добре. И те го направиха. Въпреки че се разделиха с голяма част от основните си играчи в преследване на Дуайт Хауърдтексасци отново могат да създадат боеспособен отбор. Тимът завърши с 4 победи и 1 загуба във Вегас и всички млади играчи се представиха на ниво. Джереми Лам оправда реномето си на вкарвач и наниза по 20 т. при 47% успеваемост от игра и 92% от фала. Двадесетият избор от миналата година Донатас Мотиеюнас също игра чудесно като вкара по 16.3 точки и хвана близо 8 борби при впечатляващите 62% стрелба от игра. Той показа страхотен обхват в стрелбата като често дори опитваше тройки. Ако не беше слабият му втори мач, където той се отчете само с 1 точка, показателите му щяха да бъдат още по-впечатляващи. Една от големите енигми преди драфта Ройс Уайт също беше на ниво. Играчът от Айова Стейт често е определян като крило-гард заради уменията му да подава топката. Той на два пъти беше близо до трипъл-дабъл и, въпреки че има какво да учи изглежда като много успешен избор. Уайт има едно качество, което вече е на НБА ниво и това е умението му да намира своите съотборници с пасове.  Най-солиден се оказа най-късния избор на Хюстън в тазгодишния драфт - Терънс Джоунс.  Той вкара по 18.2 т., като нито един път не падна под  16, и хвана по 8.6 борби. Джоунс беше определян като бавен и играч без позиция, но първите впечатления са точно на обратния полюс.  Той има силата да играе в подкошието, както и достатъчно добра стрелба да изтегля защитата навън. Джоунс и Уайт ще формират новата ротация на тима на позиция 4. За Ракетите силно се представи един играч, който не беше драфтиран тази година – Скот Мачадо. Той затвърди репутацията си на отличен подавач. Мачадо страда от неумението си да стреля добре, но като водач по асистенции в NСАА миналата година той е отличен организатор на игрището. В момента Скот се надява да бъде поканен от някой от отборите на тренировъчен лагер. Хюстън подмениха почти изцяло състава и привлякоха Джереми Лин, което със сигурност ще им донесе повече телевизионно време.  Дали тима ще се бори за място в плейофите зависи от сработката на играчите и от треньора Кевин МакХейл. Това обаче е един от най-интригуващите тимове в момента, а генералният мениджър Дарел Мори винаги е готов за сделка.

Голдън Стейт Уориърс: Тимът стана единствения завършил без загуба турнира. Като се започне още от лятната лига е добър начин да се постигне манталитет на победител, а Войните искат точно това. Новобранците на отбора се представиха чудесно начело с Харисън Барнс. Голдън Стейт могат да се чувстват щастливци, че Барнс все още не беше избран, когато дойде техният номер седем. Продуктът на университета Северна Каролина отбеляза по 16.8 точки и хвана 5.6 борби средно на мач. Най-впечатляваща обаче беше стрелбата му зад линията за три точки – 57%. Барнс е само на 20 години, но показа страхотен атлетизъм и най-вероятно ще е стартира като леко крило за състава следващата година. Избраният под номер 35 Дремонт Грийн имаше проблеми със стрелбата, но помогна с познатата си от колежа Мичиган Стейт полезност в други аспекти като борби и игра в защита. Той вече има четири години зад гърба си в NСАА, където беше лидер на отбора си. Грийн може да предостави чудесни минути от пейката като той играе на позициите 3 и 4. Другият новобранец Фесутс Ецели трудно ще намери много игрално време, ако другите центрове на Голдън Стейт се опазят от контузии. Ако се наложи нигериецът може да помогне със защита и борба под коша. В момента обаче той ще трябва да поработи в тренировките, за да бъде сериозна част от ротацията. Клей Томпсън взе участие в първите две срещи на тима, но беше спрян до края на лигата поради очевидната разлика в класата между него и играчите в лятната лига.  Клей записа по 20.5 точки средно на мач и цели 10 тройки за две срещи. В интервю по време на турнира треньора на тима Марк Джексън заяви, че е много доволен от тримата новобранци и очаква от тях сериозна роля през новия сезон. Най-големят проблем на ГолдънСтейт в момента са контузиите на Стеф Къри и Ендрю Богът. Ако те двамата са здрави, тима би трябвало да запише първо участие в плейофите от сезон 2006/2007 насам.

Милуоки Бъкс – Бъкс могат да бъдат доволни от това, което видяха от своите играчи. Джон Хенсън беше поставян под много въпросителни, но той опроверга повечето от тях. Хенсън отбеляза по 18.3 точки средно в четирите срещи, в които взе участие. Той хвана по почти 7 борби като освен това записа 1.5 чадъра, 1.5 асистенции и 1 кражба при само 5 извършени нарушения. Той стреля цели 53% от игра като вкара и 2 тройки от 3 опита. Хенсън притежава невероятна височина , когато си вдигне ръцете и много добро чувство за позициониране. За отбелязване е неговата много мека стрелба и завършени движения в подкошието. Със сигурност Джон ще трябва да качи сила ако иска да има успешна кариера в НБА, но първоначалните признаци са чудесни.  Тобиас Харис вече има един сезон опит и игра в Лас Вегас точно като човек готов за повече игрално време в лигата. Той вкара средно по малко под 21 т. и точно 7 борби на мач. Харис нямаше проблеми да играе под коша, както и да стреля от разстояние. Той може да се надява да запише ценни минути като леко крило, защото ротацията на Скот Скайлс на тази позиция изглежда доста тънка.  Бъкс отново започват сезона като един от кандидатите за плейофи на Изток. С атомните Монта Елис и БрендънДженингс по периферията и чудесни защитници в подкошието тимът е готов за новия сезона.

Джаред Сълинджър–Преди малко повече от година той беше смятан за избор в първите 5 в драфта. Нещата обаче драстично се промениха и Сълинджър намери себе си под номер 21 в Бостън Селтикс. Много от отборите не искаха неговите услуги поради здравословни причини (проблеми с гърба), други поради баскетболни (липса на атлетизъм, скорост и наднормено тегло). В Орландо и Лас Вегас Джаред показа това, което винаги е правил от гимназията до колежа – стабилна игра и страхотен баскетболен интелект. Той записа под над 8 борби и 12 точки средно на мач. Стрелбата му не беше от най-добрите, но едно от ценните му умения е да си изкарва наказателни удари, където е много точен. От първата среща тежкото крило се държа като лидер на терена и комуникира чудесно със своите съотборници, както в нападение, така и в защита. Док Ривърс от своя страна побърза да похвали 20-годишния играч и можем да очакваме, че покрай звезди като Рондо, Пиърс и Гарнет той ще има голяма роля в тима на Келтите.

Други играчи, които заслужават да бъдат отбелязани:

• Джош Селби -раздели МВП на турнира и вкара по 24.2т средно на мач с невероятните 27 от 42 от тройката;
• Адъм Морисън – след много ходене по мъките Морисън се опитва отново да си намери отбор. В Лас Вегас той показа, че може да запълни мястото на стрелец със средно 20т на мач и 55% от игра;
• Кауай Ленърд – само за два мача той показа, че няма място в лятната лига със средно 25т, 6 борби и 3 аситенции. Спърс побързаха да го изтеглят от турнира и очакваме още по-добър втори сезон от него;
• Джей Краудър – новобранецът на Далас, освен че прилича много на Кенет Фарийд, играе като него. Джей внесе много енергия в тима и показа, че е готов да прави всичко на терена. Очаквам РикКарлайл да залага на крилото в ротацията за новия сезон;
• Брадли Бийл – гардът не успя да затвърди репутацията си на чудесен стрелец, но за сметка на това игра много стабилно на пробив и показа чудесно чувство към ритъма на мача. Със средно 17.6 т. и почти 5 борби той е готов да стъпи на полето като титуляр за вълшебниците и тимът да се бори за плейофи през сезон 2012/2013;
• Тайлър Зелър – играчът на годината в конференция АСС игра много солидно (както се и очакваше). Той вкара по 11.4т и 7.2 борби при 46% от игра и 90.5% от наказателната линия за само 22.6 минути средно на мач. Зелър ще бъде основен състезател за кавалерите на ниските позиции. Тимът има само 3-а играчи, който могат да играят като тежко крило или център и Тайлър ще трябва да е готов за сериозен принос още в началото.;
• Маркиф Морис – Морис показа, че е готов за новия сезон и нямаше проблеми в лятната лига със средно почти 20т и 10 борби, както и 2 чадъра, на мач. Очакваме от него да играе и двете позиции при крилата през новия сезон за Финикс.

Много други баскетболисти също играха добре и може да получат място в тренировъчните лагери на отборите или направо да подпишат договори. Други обаче не оправдаха очакванията и се представиха под необходимото ниво.

Дион Уейтърс – Уейтърс не показа защо беше избран под номер 4 в тазгодишния драфт. Той вкара едва по 12.3 точки при 30% стрелба. Той е доста дребен за шутинг гард и ако не подобри представянето си през сезона Кливлънд могат да съжаляват за похабения избор за сметка на по-качествен състезател. Плюс за Уейтърс е, че ще бъде съотборник на Кайри Ървинг и няма основното внимание да е насочено към него.

Дерик Уилямс – Уилямс отново не успя да убеди, че заслужава Рик Аделман да му гласува доверие. Минесота привлича на Андрей Кириленко и за Уилямс не се вижда място под слънцето. Той отново ще трябва да се задоволи с място на пейката и ако не вдигне нивото на играта си най-вероятно ще бъде разменна монета в някоя сделка.

Томас Робинсън – показателите на Робинсън не са лоши (13 т. и 9.8 борби), но той допусна прекалено много грешки (4.8) и стреля твърде нисък процент (34%) за играч на неговата позиция. Робинсън е известен с това, че работи здраво на тренировки, а и борбата е едно от качествата, които се пренасят добре от колежа в НБА. Можем да очакваме той да подобри играта си през нови сезон, но засега не ни убеди, че заслужава да бъде избран под номер 5.

Джимър Фредет–сензацията от колежа BYU отбеляза средно по 18 т., но при над 13 изстрела на мач. Той отново не доказа, че може да ръководи отбор като пойнт гард и Сакраменто започват да губят търпение. Наскоро в тима беше привлечен Арън Брукс и така Фредет е едва третия плеймейкър в отбора за следващия сезон.

Можем да съжаляваме, че не можахме да видим избраните под номер едно и две в драфта. Антъни Дейвис е с отбора на САЩ в Лондон, а Майкъл Кид-Гилкрист записа само един двубой, след което получи контузия в коляното. Той остави страхотно впечатление и Бобкетс бяха прави да не рискуват здравето му в мачове без значение.  Остин Ривърс също трябваше да се примири с ранно напускане на турнира поради травма след две изиграни срещи. Като цяло обаче лигата премина чудесно с повече приятни изненади, от колкото слаби представяния.

Сега идват Олимпийските игри и всички погледи са към Лондон. Баскетболът ще е на значително по-високо ниво от във Вегас.  САЩ са тежкият фаворит, но апетити за медалите не липсват. Можем само да се надяваме на един интересен турнир с атрактивни изпълнения.