Тина Димитрова: Всичко става с работа и по никакъв друг начин

Тина Димитрова

29-07-2012 16:59

Не умеем да работим в екип, а трябва да променим това мислене, казва именитата треньорка

Името на Тина Димитрова е много добре познато у нас, а в последните години и в Италия. Вече четири сезона тя е в Римини, където работи в школата на известния мениджър Лучано Капикьони. Там тя бе заедно със своя син Димитър Димитров, който напуска клуба и ще търси ново поле за изява. Тина Димитрова обаче ще остане в Римини, а за ситуацията там, за националния отбор за младежи, бъдещето на сина си и за поредното си участие в кампа Basket Addiction в Самоков, тя говори за BGbasket.com:

Четири години вече сте в Италия, кажете как продължавате оттук нататък и за третото момче, което си присъедини към школата на Римини след Димитър Димитров и Тенчо Тенчев...
"Четири години минаха много бързо, а епохата на Тенчо и Митко в Римини приключи. Миналото лято при нас дойде Мартин Чавдаров от Ямбол, който се развива бавно, но сигурно. Той бе включен и в националния отбор за кадети, въпреки че е с една година по-малък, а самото включване говори, че треньорът е видял нещо в него, а за другото времето ще покаже докъде ще стигне.
При нас работите вървят както винаги - имаме нови деца, имаме големи планове и работим най-вече в технически аспект. Съответно има изисквания да се класираме по-напред, но не винаги се получава това, което искаме, както навсякъде в спорта."

Казахте, че Митко и Тенчо приключват с кариерата си в Римини - къде ще продължат оттук нататък, а и какво е Вашето бъдеще, тъй като бяхте обвързана в школата с Димитър?
"Аз мислех, че в момента, в който Митко приключи в Италия ще бъде краят и за мен, но ми предложиха да остана там, тъй като явно са видели нещо в мен, а тук като бях треньор на 20-годишните веднага след като дъщеря ми Екатерина напусна тима и тази възраст, трябваше да напусна и аз. Хората там ми предложиха да остана и ще продължа кариерата си в Италия без да зная колко още ще остана.
Все още изчакваме да разберем какъв ще бъде статута на Митко. Той заедно с Павлин Иванов са в едно и също положение, тъй като играха четири години в подрастващите формации и имат право да вземат статут на италиански играчи, което няма общо с италианския паспорт. От миналата година обаче има ново правило, че в първия сезон трябва да даденият състезател да има изиграни 14 мача, а те имат 9-10. В момента се водят дела и ще видим как ще се развият нещата. Това би дал шанс да се играе в по-горна дивизия като трета или четвърта, които са на добро ниво, а дори и в първите лиги без да се заема място на чужденец. Тъй като Тенчо е играл две години и няма шанс за такъв статут, засега той заминава за Австрия, където Лучано Капикьони има клуб във Виена. Засега най-важно е Тенчо да оправи травмата, която има, защото го мъчи от месец април получавайки я на един турнир, който тогава спечелихме.
За Димитър има преговори с два или три отбора от Италия, а аз наистина не зная кои са те, не ми казват. Има и два клуба, които искат да го вземат, а аз лично мисля, че да играе в България не е крачка назад, защото за всички момчета в тази възраст е най-важно да играят в следващите две-три години. Не е важно в какъв отбор, не е важно колко пари ще взимат, важно е да играят и да трупат опит, защото това, което се видя на мачовете на Европейското е, че имат качества, но им липсва рутината по време на игра."

Постигнахме целта с младежите за класиране в дивизия А, но как видяхте като цяло представянето на отбора, а и самият шампионат?
"За съжаление не можах да гледам много мачове от шампионата, а предимно нашите, плюс един и на чехите. Това, което аз видях е, че има добри отбори, с изключение на някои най-назад в класирането, но е ясно, че в цяла Европа отборите са добри. Целта беше да се класираме за дивизия А и тя бе постигната. Това, което чух преди първенството е, че втората група с Полша и Белгия ще бъде тежка и няма да можем да справим, но съумяхме и в крайна сметка момчетата наистина постигнаха голям успех побеждавайки поляците. На мен може би ми се искаше колкото и на тях да спечелим и първенството, но не се получи."

Имате достатъчно опит в баскетбола - какво ще препоръчате на тези момчета?
"Първо на тези момчета ще препоръчам да работят много. И лятото, когато не са с националния отбор или с клубен, и след като починат две седмици, е време за работа. И всички тези баскетболисти могат да разберат как великите играчи днес постигат всичко, вече има достатъчно информация за това, че става със страшно много работа. Би трябвало да видят къде изостават и всеки да наблегне на някой елемент и да работи сам. Не им трябват треньори, те са на по 19-20 години. Достатъчно е да влязат във фитнеса, да намерят баскетболно игрище и топка, за да развиват своите умения. Всичко става само с работа и по никакъв друг начин."

За трета поредна година беше на кампа в Самоков - Basket Addiction, как премина той?
"Аз съм много щастлива, че имам възможност да работя с тези деца в България. За мен тази една седмица минава много бързо, защото работя с хора, които уважавам, екипът ни е много добър, а като работиш с добър екип, то времето минава бързо. Момичетата се стараят страшно много, а за малкото време, което имаме с тях мисля, че научават няколко неща, а дори и това, което казваме вече да са го чули от своите треньори, дори чувайки го пак ще натрупат повече знания и повече сигурност, че това, което им казват треньорите е правилно. В последния ден нашите момичета направиха приятелска среща с момичета от Ливан, а те победиха нашите. В никакъв случай не са по-добри, но бяха екип, а на нас ни липсва това. Ние не умеем да работим в екип на всяко едно ниво. Казвам го най-отговорно - трябва да си променим мисленето в тази насока като цяло. Това е колективен спорт и без помощ от другите в отбора ще ни е много трудно."