Марияна Костуркова: Трябва да се намери един можещ човек, който да обедини всички и да работи добре

26-08-2012 15:59

Бившата националка с мнението си за женския национален отбор

Марияна Костуркова е една от състезателките от по-далечното минало, които нямат нужда от представяне за хората, които обичат и следят българския баскетбол. Тя направи кариера с фамилията Чобанова. С българския национален отбор участва на четири европейски първенства, две световни и на олимпийските игри в Сеул през 1998 г. Състезателната си кариера завърши в Португалия, където в момента води девическия тим на страната до 18 г. и с него спечели промоция в дивизия А. Със сигурност Костуркова е един от хората, на които им пука за българския женски баскетбол, и затова я попитахме за рецептата й за излизане от мегакризата. Тя обаче отказа да коментира темата Бусета, която инициира BGbasket.com с въпроса „Какво спечели и какво загуби българския баскетбол от престоя на Бусета у нас?”. Единствената ни цел е наследникът на испанския специалист да вземе положителното и да се поучи от грешките му. Ето и мнението на Костуркова:

„Естествено следих резултатите на женския ни национален отбор, но не успях да гледам нито един мач. Разбира се, че се интересувам, защото това е отборът, който ме създаде. За съжаление, донякъде очаквах тези резултати, които се получиха (б.р. само една победа – над Германия в европейските квалификации). Баскетболът вече е различен, реалността е друга. Лошо е, че стигнахме дотук, но няма време за приказки, трябва да се работи. Според мен е нужно да се обърне повече внимание на подрастващите. От нещата, които чувам и виждам, именно това липсва в България. Трябва да се работи от най-малките – минибаскетбол и да започне да се гради пирамидата. Аз гледам първенствата и съм учудена – момичетата просто нямат мачове. Дъщеря ми има по 50 мача на клубно ниво, като се им предвид, че Португалия не е сериозен фактор в баскетбола. Трябва да има мачове, в които децата да играят и да се развиват.
Колкото до националния отбор мисля, че няма значение дали треньорът е българин или чужденец, мъж или жена. Трябва да бъде човек, който разбира и може да събере най-доброто. Освен това той трябва да съумее да координира всички подрастващи да работят под една шапка, разбира се с помощта на федерацията. Това не е лесно, но трябва да се започне отнякъде. Вече не съм в българския баскетбол, но съм убедена, че има хора, които могат да го направят. Лично аз например съм учудена, че Иван Лепичев, който е дал много на женския баскетбол, тренира и момчета в Самоков. Според мен той е човек, който може да помогне на дамския баскетбол и трябва да бъде в някой от националните отбори. Не трябва да делим хората на българи и чужденци, просто трябва да се намери един можещ човек, който да обедини всички и да работи добре, това е най-важното."

Тагове: Бусета и националния отбор