Тихомир Желев: Не можех да си представя, че Черно море няма да има отбор в НБЛ

През лятото Тихомир Желев подписа договор с Рилски спортист, но след като получи тежка контузия – скъсване на ахилесово сухожилие и родният му Черно море бе възстановен, той разтрогна договора със самоковци и се завърна във Варна. Желев бе част от лагера на националния отбор и именно там се контузи. В интервю за BGbasket.com той сподели, че не си е представял Черно море да няма отбор в НБЛ, а ето какво още каза той:

Реши да се завърнеш в родния Черно море, след като отборът бе спасен. Защо предпочете него?

„Предпочетох да играя във Варна най-вече защото ще съм си вкъщи. Мисля и, че ще се разчита на мен след като се възстановя от контузията, а аз имам нужда от игра, за да вляза във форма.”

Как се случи разтрогването на договора с Рилски спортист? По взаимно съгласие ли беше, имаше ли проблеми?

„С Рилски спортист не се разбрахме след контузията и аз поисках да прекратим договора, след като вече знаех, че мога да си дойда вкъщи. Нямаше проблеми и разтрогнахме по взаимно съгласие.”

Доволен ли си от спасяването на Черно море и как виждаш шансовете на отбора, при положение че ще запази част от миналогодишния състав и ще вземе двама чужденци?

„Трудно може да се говори за запазване на миналогодишния състав, след като от него останаха само 2-3 момчета, които са влизали повече в игра. На другите сега ще им се даде шанс, а има и трети, които тепърва влизат в мъжкия отбор. Все пак от миналогодишния състав си заминаха шест от основните фигури, така че според мен този сезон отборът ще е съвсем нов.

Доволен съм от спасяването на отбора. Аз лично не можех да си представя, че Черно море няма да има отбор в НБЛ. Все още не мога да коментирам шансовете, но мисля, че ще стане интересно първенство.”

Новият треньор на отбора е Спас Натов. Работил ли си с него преди и какви впечатления имаш от времето, когато беше старши треньор на отбора и от работата му в школата?

„Тренирал съм малко със Спас Натов предния път, когато беше треньор на мъжкия отбор. Тогава съм бил на около 17 години и честно казано, не мога да си спомня какъв тренировъчен процес е имало, а и тогава не съм бил редовно на тренировки с отбора.

Общо взето, нямам наблюдения върху него като треньор, защото той тренираше малки деца в школата, но мисля, че ще се справи добре със сегашната си задача. Той неслучайно е легенда на варненския баскетбол и разбира от този спорт.”

Разкажи за това как се случи контузията и как се чувстваш сега, как върви възстановяването?

„Имах проблеми с ахилесите от няколко години, ту ме заболяваха, ту спираха. Преди да отида на лагера с националния отбор ме боляха много, докато тренирах в залата във Варна след сезона, но на лагера нямах проблеми с тях. В Правец имах леко разтежение на задното бедро на същия крак и почивах няколко дни. След това 2-3 дни тренирах от леко натоварване към по-голямо и се чувствах добре. Още на първата тренировка, в която започнах с отбора, скъсах ахилеса. По време на игра тръгнах на пробив и още при първата крачка се свлякох на земята. От там веднага ме закараха в Пирогов.

Минаха 45 дни, през които трябваше да стоя с обездвижваща шина. Вече я махнах и започнах раздвижване и рехабилитация. Вече седмица правя раздвижването и се чувствам добре, вече махнах едната патерица. Стъпването все още ми е трудно, но живот и здраве, след около седмица ще махна и другата. Не мога да кажа кога точно ще играя отново, това е доста относително за всеки човек. След като махна патериците, ще започна тренировки във фитнеса, най-вече за горната част на тялото и по-леко за краката. След това малко по малко ще включа и други видове тренировки и натоварвания, в зависимост от възстановяването.”