Георги Младенов: Джаксън и Обрадович също ще се провалят с този манталитет

Легендата на родния баскетбол Георги Младенов даде мнението си по повод слабото представяне на мъжкия национален отбор в евроквалификациите. Ето какво каза старши треньорът на Берое.

"Един мач ни изяде главите, този в Азербайджан. За цялата квалификацията изиграха един мач като хората - гостуването в Германия. Азербайджан не е нещо особено. Мисля, че дори и първите отбори в НБЛ, не само Лукойл, но дори Левски, Ямбол и Рилски спортист няма да имат проблеми срещу азерите. Явно сме ги подценили, защото Азербайджан в баскетбола не звучи сериозно.
Трябва да започнем отбор, ако трябва да има нулева година, но да се изгради млад отбор, който да играе на европейското през 2015 г.

Само с претенции, физиономии няма да станат нещата. Трябва и играчите да дадат нещо. Не искам да сравнявам поколенията, но днешните момчета искат много, а не дават. Лошото е, че с най-голямо сърце в тези квалификации игра човек, който не е българин. (Седрик Симънс - б.а.) Всички останали играха на приливи и отливи, някои се сърдеха, имаха претенции. За да имаш претенции обаче, трябва да си направил нещо в годините, с което да покажеш, че трябва да се съобразяват с теб. Единственият с претенции може да е Филип Виденов - той е с име, играл е в Реал Мадрид, с него трябва да се съобразяват. Той не игра чак толкова добре, но имаше контузия. 

Така че първо трябва да престанем с цупенето, сръдните и претенциите, защото така не се прави баскетбол. Който се цупи и се сърди - никой не е насила в този национален отбор. Когато аз бях национал, националният отбор беше задължение, но никой не го приемаше така. Беше чест да играеш за България, колкото и тези думи да са изпразнени от съдържание днес. Отдавна ги няма в речника на играчите думи като "чест", "достойнство". Не мога да разбера защо е така. Сега сигурно ще кажат: "Ама какви сте вие?". Ние ли? Половината от тези играчи, ако бяха се явили при Сашо Везенков, при Емил Йонов, Иван Ценов, Венци Славов, лека му пръст, те нямаше да намерят място. Щяха да бъдат изядени. И ние имахме претенции, но сме показали, че имаме нещо. Тук говорим и за друго - сегашните уж обичат баскетбола. Но се оказва, че някои май го играят, защото няма какво друго да правят. 

Имаше една приказка: "Ако няма какво да правите, не го правете тук."
Сега няма значение кой ще е треньор. Имахме добър треньор от чужбина, а те му викаха "дебела еврейска свиня". След това дойде друг, те пак не са доволни. Кого да доведем? Някой извънземен освен. Въпросът е, че тези които той ръководи, трябва да знаят едно нещо - когато треньорът каже: "Скачай!", единственият въпрос трябва да е: "Колко високо?", а не "Защо?", "Ама сега ли?" и т.н. И тук не говорим за Макаренко с бича, става въпрос за професионализъм. Докато нашите играчи не разберат какво е професионализъм, няма да стане. Ако ще да извикаме всички треньори в света - Фил Джаксън, Еторе Месина, Обрадович, Кжижевски - докато нямаш професионално отношение, и те няма да помогнат. Нали гледахте мача срещу световната сила Люксембург? Тези с претенциите направиха така, че Люксембург ни поведе. 

Искахме да бием с разлика, но това няма как да стане, ако не играеш с ръце. Единственото нещо, което трябва да се промени, е манталитетът и професионалното отношение на играчите към така наречения спорт баскетбол, който те обичат и афишират, че без него не могат да живеят. Глупости на търкалета. Поне да го не афишират, защото става смешно. Люксембург сигурно никога не е вкарвал повече 70-80 т., а на нас ни вкара 95, макар че знаехме, че трябва да бием с голяма разлика. И вместо да се замислят, тези момчета почват да гледат сърдито, но не впечатляват никого.
Аз все пак оставам оптимист. Някои момчета играха добре, имат потенциал. Това представяне може да е като обеца на ухото. Въпросът е само от толкова обеци да не ни се скъса ухото."