Филип Виденов: Кланяме се на американците, а българите умират от глад

Срещу Люксембург Филип Виденов изигра последния си мач с екипа на националния отбор на България. Гардът приключи авантюрата си с трикольора на 32 години, в 8 от които всяко лято бе неизменна част от основния състав. През този период той се утвърди като водещ наш баскетболист.

Филипе, много се изписа и изговори в последните месеци за националния отбор. Като лице на този тим, защо се стигна дотам, че България да не играе на европейското първенство?
- Вина имаме всички. Можеше доста по-добре да минат нещата както като подготовка, така и начинът, по който играхме. Видя се, че в последните 2-3 мача играхме по-сърцато и по-добре, а не както в началото. И треньори, и играчи си имат своята вина. Наистина се изписаха много работи, което е типично по нашенски. Когато се свърши, вече се говори и се прави. Някой защитава друг, трети оплюва четвърти, което е много грешно. Единственото хубаво от тази квалификация е, че може да се започне наново. Тази година може би се положи някаква основа на това как ще изглежда отборът занапред. Не е добре, че не се класирахме, но при всичко, което се случва в самата ни държава, няма начин да не се отрази и на баскетбола.

Подценихме ли групата? Решихме ли, че сме част от големите отбори след европейското първенство миналата година?
- Ние това сме го решили много отдавна. Още преди началото на квалификациите казах, че трябва да сме реалисти. Може би ни заблуди много това, че играем на три европейски първенства в последните 4 издания. Сега имахме и две победи и  някои хора се заблудиха от тях. Те бяха срещу осакатени отбори. Имахме късмет, че бяха на европейско.Тези победи ни заслепиха и си помислихме, че сме сред големите. Реалността е, че в България първенството не е добро. Даже някои момчета не играят. Тошко Стойков правилно го каза, сега очакваме от тях чудеса. Германия не е нищо особено, но е много дисциплиниран, натрениран и нареден отбор. При нас сякаш цареше хаос, който се опитахме да компенсираме в последните мачове с хъс и себераздаване. Затова си имаме вина както ние, така и треньорите. Не трябва да се прави разделение помежду ни. И федерацията е в този кюп. Вместо да се водят сега словесни войни и да се търсят виновни, трябва да се направи така, че всички заедно да работим в една посока. Дяволът не е толкова черен.

И все пак смяташ ли, че този отбор, в този си вид беше достатъчно силен, за да се класира на европейското?
- Да, разбира се. Групата беше лесна. Не съм сигурен, че от самото начало играхме по правилния начин. Тази загуба от Азербайджан промени всичко. В интерес на истината този мач физически бяхме много зле. Дали заради пътуване, климат... Движехме се на бавен кадър.

Не е ли странно такова оправдание? Вие един месец бяхте на подготовка и това ви бе едва втори мач...
- Не, това не е оправдание. Не можем да се оправдаваме срещу отбор, който играе с 5 човека. Ние имаме претенции, че сме натренирани, а после... Не е реално да се говори така. Изгубихме си мача и сега си носим кръста. Все пак сме българи, имаме си манталитет. Когато опре ножът до кокала, тогава почваме да правим нещо. В последните мачове се промени и начинът, по който бяхме наредени. Това ни помогна, но беше вече късно.

Стойков оприличи отпадането на кошмар. Така ли е?
- Разбира се, че е кошмарно. Вече втора година изпускаме златни шансове да пробием напред. До 2015-а сме наникъде.Трябва да разчитаме на Лукойл да държи името на България в Европа на отборно ниво. Надявам се да се класират в Евролигата, въпреки че ще бъде изключително тежко. Ако не успеят, да продължат колкото се може по-напред в Европа. Много е неприятна ситуацията в България с новото правило да може 4 чужденци да играят едновременно. Това означава българите да са на пейката.

Стойков каза именно това...
- За съжаление, българите са пренебрегвани в повечето отбори. Точно с това правило не помагаме. В момента могат да се вземат изключително евтини американци, а ние много обичаме в България да им се кланяме, докато нашите умират от глад и се чудят как да прокопсат. Чух и доста други изказвания, че ни трябват чужденци в националния тим. Наистина помагат, но те ни трябват, за да ни помогнат в квалификациите, а на самото първенство да играят българи без значение от резултатите.

Трябва ли винаги в България да се случват така нещата – да стане нещо лошо, за да се сетим, че не вървим в правилния път и да почнем да градим?
- Да, така е, защото хората си мълчат, надяват се нещо да стане. Който е зависим, нормално е да внимава и да се съобразява. В България неудобните хора се набутват там, където вече няма да са неудобни. Разбирам ги, че мълчат, но въпросът е докога?! Кошмарно е, че не се класирахме, но все отнякъде трябва да се гради наново. Сега е времето. Имаме добри момчета и може да се изгради добър отбор, който да е конкурентен в Европа.

Как ще коментираш думите на Росен Барчовски, след като хвърли оставката си – Филипе, Калояне, Деяне, Торо, Тенчо, Роуланд, забравете различията и се обединете... Има ли разделение на групи и какво делите?
- Вътрешни конфликти тази година не е имало. Преди се е случвало нещо, но не е било драстично. За медиите е много интересно да има конфликти и да се говори за странични неща. Торо и Тенчо примерно изобщо не трябва да фигурират в тези приказки. Те са дали толкова много и обявиха, че се отказват още след края на предното европейско първенство. Те са си на възраст, контузии имат. Близнаците също достатъчно бяха обсъждани, за американци… Трябва да се забрави всичко и да се почне отначало. Тези разправии не помагат на никого. Виновни и да търсим, просто няма смисъл. Това няма да помогне.

Със сигурност не това е бил начинът, по който си искал да завършиш кариерата си в националния отбор...
- Така се получи. Аз съм доволен с кариерата си в националния отбор. Доста неща постигнахме, много време изкарах, създадох много приятелства, които ще си останат завинаги. Най-важното е, че съм играл за България. Това доста хора биха били доволни, ако могат да го сторят.

За какво съжаляваш най-много?
- Последните две години съжалявам, че имахме чудесна възможност през 2011-а да излезем от групата, но не стояхме добре като отбор, може би не бяхме добре подготвени. Тази година също изпуснахме златен шанс. Затова ме е яд. Имал съм обаче повече от чудесни моменти с националния отбор и с това ще го запомня.