Мануел Марков: Никога не е късно за баскетбол

14-09-2012 15:59 | Az-jenata.bg

Мануел Марков е на 31 години, треньор и спортен директор на баскетболната школа БУБА баскетбол. Той получи грамотата на детския сайт Az-deteto.bg за принос за щастливото детство на българските деца. Ето какво каза Марков в интервю след това:

Баскетболът ли беше вашата детска мечта?
Не съвсем – в детството си съм тренирал много спортове – тенис, футбол, волейбол. На 14 години започнах да тренирам баскетбол и той ми пасна най-много. Може би заслугата за това е на първия ми треньор, Янко Янчев, който успя да ме запали и оттогава баскетболът стана част от живота и мечтите ми.

Коя е най-подходящата възраст децата да започнат да тренират баскетбол?
По мое време можеше да се започне и по-късно, но днес ако децата имат амбиции да се занимават професионално със спорт, се започва много по-рано. Това важи и за останалите спортове – сега децата започват да тренират на 7-8-годишна възраст.

А кога е късно за баскетбол?
За едно дете никога не е късно да започне да спортува, защото нашата гледна точка е, че спортът освен физическа полза за тялото, уплътнява полезно свободното им време. На каквато и възраст да дойде при нас дете, винаги намираме начин да го включим в дадена група.

При вас на каква възраст са групите?
В момента имаме представителни отбори от 8-10-12 и 14-годишни деца. Работим и в училищата – съвместно със спортен клуб „Левски“ започнахме проект, по който обхващаме над 15 училища в София в „Левски Буба лига“. Именно от училищата започваме да градим отборите. Веднъж запалят ли се децата, идват после при нас.

Когато идват родители с децата си, правите ли разлика дали имат амбицията да тренират баскетбол като професионалисти в бъдеще или просто за здраве и удоволствие?
Това е относително. Има много типове родители и деца. Специално при записването и стартирането трябва всяко дете да опита и да почувства дали това е спортът, с който иска да се занимава. Нашият клуб има прекрасна комуникация с родителите, защото това е много важно за възпитанието. Знаете, че възпитанието, което е започнало от дома и семейството, продължава при нас. Тези деца са дълго време в нас – по лагери, в залата. Радвам се, че се разбираме чудесно и с децата, и с родителите.

Има ли случаи деца да идват при вас да тренират насила?
Не, в никакъв случай. Спортът или те грабва, запалваш се и започваш да живееш с него, или се отказваш.

Правите ли подбор на децата според физическите данни?
Когато идват в по-ранна възраст, не правим селекция. Особено напоследък има голям наплив от малки деца, които искат да опитат какво е да играеш баскетбол. В по-напреднала възраст вече физическите данни са важни за отборите.

Забелязвате ли промяна в отношението на родителите през последните години?
Да, има положителна промяна. Имаше един период, в който се виждаше, че децата не спортуват. От няколко години има тенденция на увеличаване броя на амбициозните родители, които изискват от децата си много повече не само в спорта, но и в образованието. Ние като клуб също държим на образованието. Гледаме да ги контролираме, да помагаме на родителите. Колкото време отделят за спорт, още повече да остава за училище. Насърчаваме ги да бъдат добри ученици, за да могат да идват спокойни на тренировка.

Какви качества на характера изгражда баскетболът?
Баскетболът е една от най-интелигентните игри, сложна за практикуване. Усилва волята, изгражда дисциплината, работата в екип, защото на игрището играят 5 човека, които не могат да играят индивидуално, учи ги да бъдат сплотени. Иначе най-важното, което правим е да развиваме дисциплината им и се радваме, че с времето, прекарано в залата, ги предпазваме от престъпните изкушения на улицата.

Тази година най-големите ни деца – 14-годишните ни – всички се представиха отлично на матурите за 7клас. Заедно с родителите бяхме разпределили времето им едва ли не до минута между училище, уроци и тренировки.

Какви са родителите на вашите деца – те самите спортисти ли са?
Има всякакви случаи – има баскетболисти, които искат детето им да поеме по техния път, но това не винаги става, защото колкото и да го насочват към даден спорт, детето има собствено мнение. Имаме пример с дете, чийто баща е бил много добър волейболист, но то пък заобича баскетбола. Имаме родители, известни баскетболисти от близкото минало, което, разбира се, ни ласкае, че работим добре. Но за нас няма значение с какво се занимават родителите. Важно е повече деца да се запленят от баскетбола и да продължат да го играят.

Колко деца тренират при вас?
Като представителни отбори тренират между 80 и 100 деца, като в училищните формации, които са към „Левски Буба Лига“ са 300-400, които тренират под надзора на наш специалист, всеки месец имат турнири.

Какво е бъдещето на вашите спортисти?
Оптимист съм за бъдещето. Специално баскетболът има накъде да се развива. Младежките ни национали станаха 4-ти на Европейското първенство и спечелиха промоция за Дивизия А. Хубавото е, че малките деца бяха в залата на всички мачове на младежите и се вижда как подражават на големите батковци – това е добре за приемствеността между поколенията.

Трудно ли се преподава на деца? Какво ви дава контактът с тях?
За мен е лесно, защото обичам работата си. Умея да общувам с децата и нямам проблеми с тях.

През 2011 станахте треньор на годината на Софийска аматьорска баскетболна асоциация. Какво ви даде наградата?
Аматьорските лиги, които се появиха в България са много положително начинание. В тях членуват хора, които в даден момент от живота си са се занимавали с баскетбол, но вече работят нещо друго. Станах треньор по-скоро защото тези момчета са ми приятели, като играе м и се забавляваме заедно. Въпреки това смятам, че всяко начинание е опит и съответно съм извлякъл ползи от това за бъдещата ми работа като треньор. Аматьорските лиги са забавление, което не е професионален спорт – хората се събират след работата и се разтоварват с баскетбол. Това също е добър знак за развитието на спорта за в бъдеще.

Това е смисълът на аматьорските лиги – от всички деца, които спортуват при нас, ако някой станат толкова добри, че да продължат професионално, други играят на малко по-ниско ниво и има и трети, които са добри в друга сфера, но все пак могат да практикуват баскетбола за удоволствие. В София има 2-3 лиги, които се състезават помежду си и стават много добри мачове.

Какво ви даде и какво ви отне спортът?
Много повече ми даде, отколкото ми отне. През годините, които съм играл професионално и съм участвал в националните отбори ми даде страшно много като опознаване на света, пътувания, много от добрите ми приятели са от сферата на баскетбола и до ден днешен поддържаме връзки. Даде ми дисциплина, която ми служи във всички сфери на живота. Разбира се, в спорта има и разочарования – загубите, които трябва да се научиш да приемаш; контузиите, които трябва да преодоляваш.

В личен план бихте ли споделили нещо?
Да, имам приятелка и скоро ни се роди бебе. Надявам се детето ни да е живо и здраво, да расте щастливо, а спортът, независимо кой, да стане част от живота му.

За какво мечтаете?
В професионален план желая всички деца, които се занимават с баскетбол в България да са здрави, да изпитват удоволствие от играта, да имат здрави семейства, които да ги възпитават и баскетболът да им даде много положителни неща, които да използват занапред в живота си.