Дурчев: Виденов е играл в Реал, а България не го цени

Син на футболен съдия, който от дете отказва да играе футбол, защото се влюбва в баскетбола. Опитва с плуване, карате и тенис, но няма по-силна магия за него от тази, която му предлага играта под двата коша. Мартин Дурчев е доказателството, че стига да иска, спортистът може да работи едновременно върху кариерата си и върху своето образование. Той следва право и признава майка си за най-интелигентния човек на света. Обича родния си град Велико Търново, но пази в тайна любимите си места. Малко го е срам от изгубената игра пред легендата Петко Маринов, но пък едни думи, изречени от друг великан – Георги Младенов, постоянно отекват в главата му. За всичко това, плюс още много – директно от самия него във втората част от интервюто му пред bball.bg (първа част ТУК).
   
- Как така с баща, отдал живота си на футбола ти се озова в баскетбола?
- Баща ми е цял живот във футбола (б.р. Мартин Дурчев е син на бившия рефер Йордан Дурчев). Дълги години беше страничен съдия. От малък ме научи да играя футбол, винаги ме е насърчавал да спортувам. От дете обаче знаех, че футболът не е моето призвание. Благодаря на баща си, че не наложи волята си и навремето беше достатъчно либерален, за да се съобрази с моето желание да си следвам мечтите си в баскетбола. 
 
- Майка ти обаче дълго се е противила на страстта ти към спорта и е настоявала да заложиш на академично развитие. Как успя да спечелиш нея на своя страна?
- Майка ми е най-интелигентният и ерудиран човек, когото познавам и за нея образованието винаги е на първо място. Имахме големи проблеми, когато преди години й казах, че искам да играя баскетбол и да загърбя обучението на второ място. С времето го прие, а и постигнахме компромис: сега хем играя професионално, хем следвам право. Спортът е до време и човек трябва да мисли за живота след спортната си кариера. Днес майка ми е много горда с мен и за нея е най-важно, че се занимавам с онова, което обичам. 

- Не може да не те попитаме за странния стил на стрелба, който имаш. Сигурно си чувал, че навремето по същия специфичен начин Петко Маринов е бил палач за съперниците на ЦСКА и националния отбор? 
- Стрелбата е може би най-обсъжданият компонент в моята игра. И с основание. Винаги съм казвал, че няма значение как стреляш. Важен е крайният резултат. При мен се получава, но не съветвам никого да стреля по подобен начин. Най-важното е колко тренираш, защото без адски труд, аз и от краката си да я вадя топката, пак няма да вкарвам. За Петко Маринов знам, че е имал невероятна ръка. Когато играех в Черноморец, той имаше тренировки преди нас с жените на Нефтохимик. Няколко пъти сме играли на стрелба и веднъж ме победи. След това ме беше срам и ходих допълнително да тренирам. Веднъж великия Георги Младенов ми каза, че разликата между мен и него е тази, че аз вкарвам много, ама той не изпуска. Никога няма да забравя думите му. От тогава винаги ходя да стрелям с тази мисъл в главата. Един ден да не изпускам, или поне да се доближа до това ниво. 

- От кого си се учил и продължаваш да се учиш? 
- Човекът, от когото съм научил най-много и от когото продължавам да се уча и до днес, се казва Ивайло Стоименов. Това е тренъорът ми от Велико Търново. Благодарение на него играя баскетбол на това ниво. Винаги съм го казвал и пак ще го повторя. За мен той е най-добрият тренъор за подрастващи и индивидуална работа у нас. Само човек, който е работил с него ще ме разбере. Показвал ми е много мачове и много играчи от миналото, от които да се уча. За жалост в България почти няма такива като него, а и да има, не им се дава шанс. Това е много сериозен проблем, с който баскетболът ни трябва да се справи. На всички им е писнало от едни и същи тренъори, които да си разменят клубната принадлежност, а накрая резултатът пак да е един и същ. Трябва да се дава път на такива като Стоименов, Любо Минчев, Тони Дечев, Георги Младенов и т.н. Но те просто не са удобни на някои хора и затова промяна в баскетбола ни скоро няма да има. Трябва да спомена и Иван Чолаков. От него съм взел много и продължавам да черпя знания и опит. С негова помощ подобрих мисленето и решенията, които взимам на мач. Чолаков ми помогна да разбирам играта по-добре. Това лято натрупах много опит от досега си с Филип Виденов. Всички знаем класата му и къде е играл. От Филип попих доста, както за индивидуално развитие, така и за баскетбола като цяло. 

- Днес баскетболът е предимно на физика, отколкото на интелигентност и техника. Как се чувстваш в тази среда? 

- За мен е много жалко да се играе повече на мускули, отколкото с глава. Последните десетина години техниката отстъпи на заден план. Изгледал съм сума мачове от 80-те и най-вече 90-те години на миналия век. Тогава играчите са били по-слаби физически, но по-талантливи, с по-добра техника особено на скорост. Преди години почти всички са били силни стрелци и дори центровете са имали отлична стрелба. Докато сега – стрелци много, вкарвачи малко.  

- Как минава един твой тренировъчен ден? Какъв е твоят режим? 
- За мен индивидуалната работа е начин на живот. Без допълнителни часове в залата не се върви нагоре. Тези, които не тренират допълнително, си остават посредствени и бързо залязват. Най-добрите, онези, които се превръщат в легенди, се трудят повече от всички. Имам ключ от Иван Чолаков за зала „Диана“, за да я посещавам, когато поискам. Той ми познава манталитета и е наясно, че постоянно работя самостоятелно. Наблягам много на стрелба и на фундаментите на играта, на работата във фитнеса, защото съвременният баскетбол го налага. Всеки спортист трябва да знае как да тренира с тежести, макар че има и такива, които влизат във фитнеса единствено, за да направят хубава фигура за плажа през лятото. Старая се да подбирам внимателно и храната си. Алкохол, газирани напитки, пица и хляб са в забранения ми списък по време на сезон. 

- Знаем и за тайната ти страст – книгите и че на моменти си на ръба на свръхбагаж по време на пътувания с националния в чужбина, защото носиш по няколко в багажа... 

- Действително обичам много да чета, най-вече криминални романи. Като малък бях запален по такива за индиански племена и културата им, но сега залагам твърдо на криминалетата. 

- Гледа ли олимпиадата? Падението на българския спорт това лято е сред най-обсъжданите теми. Ти какво мислиш за случващото се?
- Проблемите на българския спорт са най-вече с правилното финансиране и материалната база. Докато не се гласува закон, с който да се създават данъчни облекчения за спонсорите и докато хората, които инвестират в спорт, не бъдат стимулирани да дават парите си, не бива да чакаме положителна промяна. Кризата е в целия свят, но у нас е перманентна. Много е трудно да накараш някой да вади от собствения си джоб в името на спорта с ясното съзнание, че няма възвръщаемост. За повечето това са средства на вятъра, а клубовете ни имат спонсори само, защото тези хора са фенове и милеят за играта. Другият проблем са самите деца, възпитанието, средата, в която растат. Все повече се цени чалга културата, малчуганите спортуват малко, или въобще не спортуват, а кафенетата и дискотеките са пълни. Да вземем за пример „Арена Армеец“. Трудно ще я напълним за спортно мероприятие, може би само националите по волейбол се справят с тази задача. Но ако има концерт на попфолк звезда, залата ще се пука по шевовете. Спортът е нещо невероятно. Нещо, което гради характери и може да сплоти цяла нация. Една държава може да има силен баскетбол само, ако това е осъзнато от нейното общество и това общество подкрепя този спорт. Трябва да уважаваме това, което имаме, защото си е наше и докато не започнем да пълним залите и да се подкрепяме, няма да тръгнем нагоре. Ще дам пример с Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Единият играл в Барселона, другият в Манчестър Юнайтед. Това са лицата на България пред света и ние трябва да ги боготворим, след като всички ги уважават. Да вземем от другата страна Филип Виденов. Баскетболист, стигнал до най-високото стъпало в Европа, играл в Реал Мадрид. Него го познават само лицата от баскетболната общественост и един по-тесен кръг в спортната ни общественост. А този човек е играл в Реал Мадрид! Виденов е ценен повече в Европа, отколкото в родината си, а това е жалко. 

- Какви качества трябва да притежава един спортист и в частност, баскетболист, за да успее? 
- Трябва да обича истински това, което прави, да бъде отдаден и трудолюбив, да уважава играта. На мен баскетболът ми е дал много и съм щастлив, че имам късмета да си изкарвам прехраната с това, което обичам. Пропуснал съм скъпи моменти със семейството и приятелите и заради тренировки, мачове и пътувания, имам по-различно ежедневие от на нормалните хора, но го приемам като необходима жертва. И всеки, който желае да се занимава професионално с баскетбол и спорт, трябва да е готов да я направи в името на успеха! 
 
- Твоят апел към феновете в България? 
- Искам да кажа им кажа да бъдат по-толерантни, да пълнят залите и да се наслаждават на играта. Ние играем и заради вас. И без вас нашите усилия се обезсмислят. Пожелавам на всички да са здрави и да бъдат по-добри хора!