Георги Глушков: Хубаво е да участваме на квалификациите догодина*

16-09-2012 10:05

Президентът на федерацията не може да си отговори на въпроса защо състезателите на мъжките и женските ни национални отбори не са играли както могат

Провалът в европейските квалификации по баскетбол на мъжет, доведе до серия от полемики, обвинения, вадене на кирливи ризи и куп проблеми за разрешаване. Президентът на федерацията Георги Глушков също даде своето мнение по въпроса.

- Г-н Глушков, директно на въпроса. Защо България няма да играе на европейското първенство в Словения?
- В трета поредна квалификация завършваме с четири победи и четири загуби. 2008-а с два наказателни удари стана въртележка и като втори се класирахме, 2010-а бяхме трети, но увеличиха отборите и продължихме. Сега пак сме трети, но за съжаление не се класирахме. Ако погледнем от тази бюрократична гледна точка, едната група беше с повече отбори, зачитат се резултатите и коефициентите им са по-добри. През 2010-а беше същият треньор, повече от момчетата също бяха на игрището. Разликата каква е? Два пъти се сбихме. Наложи се срещу Кипър с полиция да ги разтърваваме. На мача с Белгия имаше много емоционален заряд. Тази година – нямаше. Или поне аз така го видях. И за мъже и за жени. При жените преди две години също показаха много голямо желание, бяхме много близко. Един мач с Турция не издържахме.

- Общото е, че тази година и двата отбора играха без искра. Каква е причината да липсва тази искра?
- Трябва да я търсим. Нещата или са комплексни, или са много прости. От много време се знае, че половината година състезателите играят за себе си, в клубните си отбори и получават заплати. В повечето случаи парите са много добри, рядко има недооценени наши национали. В другата половина тези, които са избраници на страната, играят за чест и за България. Тази година не успяхме да намерим заряда. Ако погледнем реално, откъм условия, мисля, че всичко беше както преди като условия, както беше и при Пини и Пешич. Като организация, условия, нищо не сме променили. Трябва да търсим другата половина – патриотична или както решите. В тази първа част, където играят за отборите си, всички имат клубове, добро заплащане, а повечето имат и добри резултати.

- Намеквате, че не им се е играело на някои?
- Аз съм бил професионалист като тях. Наистина, понякога първенствата са много тежки, особено когато залогът е голям. Не знам колко от тези момчета са вземали от 100 дни 100 пъти противовъзпалителни. Аз съм бил като тях и знам какво е. Не се говори за това, но го има и в определени моменти просто трябва да играе, защото взема заплата за това. Видяхте, че Филип игра с болки, но се хвърли. Другите - не мога да кажа. За жените - също не мога да кажа. За мен е синдром. И мъже, и жени нищо не играха Трябва да мине още малко време, за да видим защо е така. Знам, че са искали, но защо не играха...

- Сравнихте класирането сега с това преди 2 години. Тогава обаче групата бе доста по-тежка, отколкото сега...
- Да, така беше. Определено сега беше по-лесна, особено през 2008-а беше много по-тежка. Така или иначе обаче и трите отбора завършихме с равни показатели, при това без надмощие. Видяхме, че и други отбори подмладяват – Сърбия, Турция. Имат много голям потенциал и рискуваха.

- Ние обаче не можем да се равняваме като потенциал с тях?
- Да! Затова винаги съм казвал, че там, където потенциалът е по-малък, емоцията и мотивацията играе най-голяма роля. Искрата, която закара 2005-а Гърция на върха на Европа. Тази искра, която закара Македония на четвърто място миналата година. Това е елементът, който помага много, а при нас я нямаше и затова не успяхме да се класираме.

- В момента най-голямата атака и упрек към вас и треньорите е липсата на близнаците Иванови в отбора. Защо те не играха за България?
- Истината е, че не пожелаха да играят. Нямаме случай досега да сме принудили някого насила да играе, в новата история, с методите на заплахите и на терора. Както с жените, така и с мъжете. Отказвали са и други. Говорим за близнаците, но имаше и други, които отказаха.

- Кои?
- Не съм разговарял с тях, за да ги кажа. Треньорът ако реши, да каже. Бусета не искаше да им казва имената преди, но тази година го помолихме да направи списък от 24 имена, които той желае да са на разположение. През април получихме резултатите от това и разбрахме кои искат и кои не. В частен разговор е едно, но когато го има черно на бяло е друго. За мъжкия отбор никога не ни се е налагало да правим това, защото не сме получавали отказ. Затова може би допуснахме грешка, че не ги накарахме черно на бяло да напишат защо отказват да играят. Някой казва – вие ги пуснахте. Аз не мога да ги закарам насила на лагера, с автомат до главата. Въпреки че преди години, в друго време и това се е случвало. С комендантска джипка да се търсим по България. Но това време отмина. Затова казвам, че този, който играе за България, трябва да е пределно мотивиран и да го прави, защото за него е чест това.

- И все пак толкова ли ни е нисък таванът, че едни близнаци да правят разликата в една такава група с Азербайджан?
- Отсъствието им размени тактическата схема. Без тях взехме висок американец, в другия случай щяхме да вземем гард. Който пък, ако играеше като Калоуей преди две години, нямаше сигурно пак да се класираме. Пак зависехме от други неща. Няма как да сме 100 процента сигурни, че щяхме да продължим. Жалко е, че имахме един добър шанс да се утвърдим сред добрите отбори.

- Съдейки обаче по нивото на българския баскетбол спрямо това на азерите, би трябвало да търсим причината не в липсата на близнаците, а някъде другаде!?
- Би трябвало, според нашите желания, да можем да ги бием и без близнаците. Въпросът е, че те успяха да бият и Швеция, и нас. В общи линии нашето желание и логика казват, че можем, но нито ние, нито Швеция успяхме. Бяхме близо да бием шведите, германците. Но отново говорим за тази искра, която ни докарва до равен резултат, след което падаме с разлика.

- И Филип Виденов, и Тодор Стойков казаха, че не класирането ни на европейското първенство е катастрофа. Така ли е и какви ще са последствията за българския баскетбол?
- Катастрофа е, че няма да играят младите на един такъв форум. За тях наистина трябва да е катастрофа. Изявата за тях е важна. От тази гледна точка съм съгласен с тях. Отивайки на европейско първенство, ФИБА не ни дава пари, когато губим. Не сме като футбола, които получават бонуси за класиране. Въпрос на чест е да играеш там. Тошко и Филип са от онова поколение, за които наистина е чест да са на европейско първенство. Не знам дали за младите е така. Затова те го приемат като катастрофа – те си даваха сърцето на игрището. Ако питаме младите дали за тях е катастрофа, ще бъде интересно да разберем какво ще кажат. От това ще си проличи защо я нямаше искрата.

- Ще има ли последствия за самата федерация? Говоря от финансова гледна точка и субсидия от министерството, съдейки по информациите, че бюджетите ще бъдат намалени догодина.
- След олимпиадата явно трябва да се правят промени. Онзи ден министърът каза, че ще има повече пари за ученическия спорт за сметка на федерациите. Предполагам, че ще има намаляване. Не ми се иска, но мисля, че е неизбежно. Но това няма да ни обезвери да търсим верния път с младите играчи. Защото винаги сме били малка държава и от едно време сме разполагали с по-малко, но сме играли като равни с по-богатите и няма да е ново. Преди 15 години федерацията също беше в тежко положение, но оцеляхме.

- Тази година и мъжете, и жените имаха спонсори. Притеснява ли ви, че те могат да се оттеглят след тези слаби резултати?
- Ще се борим. Искаме да покажем на младите, че им вярваме и създаваме условия. Аз не вярвам, че сме чак толкова зле колкото показахме. Мисля, че имаме по-голям потенциал от това, което играхме в тези квалификации. Защото ако погледнем баскетболното здраве на България, тази година имаме повече отбори в Лигата, три университета, които се включват в А група, 7 отбора в женската лига. От тази гледна точка здравето е добро. Друг е въпросът, че трябва да намерим начин това, което правим в първенството, да има своето отражение и в националните отбори.

- Сам започнахте темата за вътрешното първенство. Говорите за шанс българите да играят и да се развиват, но в същото време направихте така, че четирима чужденци да могат да играят едновременно на терена...
- В момента три отбора вземат чужденци и те не изпълват тази квота. Левски имат един, Лукойл единствен го прави, защото играе в европейските турнири. Те защитават България.

- Заради тях ли взехте това решение?
- Не, не е заради тях, но никой не каза нищо по този въпрос, когато го взехме. За другите отбори е маловажно. Всеки има възможност да вземе чужденец, но виждате, че повечето не го правят. Аз мисля, че за българския баскетбол в момента няма никаква разлика дали са трима или четирима.

- Заради финансовата ситуация ли?
- Да, заради това, че хората видяха, че публиката иска да вижда своите, българските играчи на терена. Това се видя най-вече на европейското първенство за младежи. Залата беше пълна и видях, че хората се радват на нашите млади таланти. Видях го и на 18-годишните на финалите. На тези мачове залите са пълни. И шефове, и треньори го осъзнават това и виждате, че трансферите на чужденци не са толкова много. Залата беше по-пълна, отколкото на мъжкия ни отбор. Затова и правим така този национален отбор до 20 години да играе в Лигата. Даваме им шанс догодина да направят нещо по-добро. Там, където винаги сме страдали – при тези играчи, които навлизат от младежите при мъжете.

- Само да завършим темата за броя на чужденците – единствените, които се възползват от това, са Лукойл при мъжете и Дунав при жените, така ли?
- Да, те имат тази възможност и за тях е важно.

- Не се ли убива обаче така вътрешната конкуренция? Как по-бедните отбори да се борят срещу тези скъпоплатени чужденци?
- И пак стигаме до искрата. Ако българските отбори играят с този хъс всеки мач, да късат глави, ще стане интересно. Българите имат възможност и потенциал. Да пробват, да падат, да стават и пак да пробват. Това за мен е стимул. Тези, които нямат, да покажат, че заслужават. Играйте срещу по-добрите. Това е тази искра – да искаш да биеш по-добрия. Защо трябва да се примиряваме? Не вярвам треньор да говори с аспект за загуба. Младите трябва да се борят. Това е момент, който трябва да ги възбуди.

- А не да ги отчае?
- Как да ги отчае? Аз трябва да ти кажа, че всички млади в България имат самочувствие. Не сме без самочувствие в никакъв случай. Като погледнеш националния отбор, тези момчета също имат такова. Трябва да помага и този елемент.

- Има ли яснота този национален отбор до 20 години къде ще играе, кой ще му е треньор?
- Уточняваме подробностите. Трябва да излезем с решение на УС, че този отбор е на федерацията, че е национален отбор, да има такъв статут. Да решим подробностите с тези, които си дават играчите, за да се развият максимално.

- Кой обаче ще плаща заплатите?
- Федерацията няма да плаща заплати. Клубовете ще го направят. Това е приносът им за националната кауза. За тях е важно, както и за нас. Ние можем да осигурим зала, екипи, топки. Заплати и стипендии обаче не.

- С националния екип ли ще играят?
- Ще бъде хубаво, да. И да имат спонсор.

- Решихте ли в коя зала ще се помещават?
- Половината тренировки ще минават в залата на „Васил Левски”, другата половина - на „Универсиада”. Все пак да ползваме това, което имаме.

- Любо Минчев ли ще е треньор?
- Да, това е отборът до 20 години. Това обаче трябва да се реши окончателно на УС до 10 дни.

- Да ви върна към националния отбор. Ще бъде ли нулева следващата година за мъжкия ни тим, или ще се пробваме в тази квалификация на „аутсайдерите”?
- Въпрос на календар.

- Докога трябва да дадем отговор пред ФИБА?
- Още не са ни дадени параметри. Има още неща да се уточняват. Трябва да се види кои ще участват. За първи път се случва такъв вид квалификация. Нищо не се знае. Само се знае, че ще бъде за едно място. Кои ще играят в нея обаче е въпрос на това кой има желание. Трябва да изчакаме и да видим. Мисля, че ще бъде хубаво да участваме и при мъжете, и при жените. Съдейки от това, че ще играят уж по-слаби отбори. Не губим нищо от едно участие. След това пак можем да участваме, ако не успеем.

Хари Латифян/Тема Спорт