Васко Евтимов: Много е лесно да казваме, че младите не стават

22-09-2012 11:59

Дълги години Васил Евтимов бе сред най-добрите центрове и майстори на борбата под коша в Европа. Възпитаник на престижния Северна Каролина в NCAA – университетът, откъдето излиза за големия баскетбол Майкъл Джордан. Там е съотборник на бъдещи звезди в НБА като Винс Картър и Антоан Джеймисън, а негов треньор е легендарния Дийн Смит.

С екипа на "катранените пети" става бързо един от водещите борци, но от NCAA разкриват, че е играл професионално и му налагат наказание от 18 мача. Санкцията го връща преждевременно на Стария континент.

Васко играе с Коби Браянт в прочутото средище за таланти отвъд океана McDonalds All American, както и с Тони Паркър в националния отбор на Франция на Евро 2001 (б.а. Евтимов е с двойно гражданство).

Шампион на Франция с По-Ортез през 1998 г., носител на купа "Сапорта" с гръцкия Маруси през 2001 г., на суперкупата на Словения с Олимпия (Любляна) през 2005 г. Кариерата му минава през испанските Севиля и Валядолид, Фортитудо (Болоня) в Италия, Урал Грейт (Перм) в Русия, Дафни (Атина) в Гърция, АСВЕЛ (Вильорбан) във Франция.

"Big Vas", "Мистър "Дабъл-дабъл", или най-вече "The Beast", заради сърцатата и безкомпромисна игра под коша. Така е известен Евтимов в Европа. Предлагаме ви разговорът на bball.bg с него.

Васко, как ти се сториха мачовете от турнира „Лукойл Екто Спорт“?
- Според мен, това беше добра проверка за Лукойл. На отбора му предстоят важни двубои в Европа. Получи се хубаво и за българския баскетбол, защото хората имаха възможност да видят големи отбори. Барселона и Панатинайкос не бяха във върхова форма, но това е нормално. Всеки е в процес на подготовка преди новия сезон.

Не мислиш ли, че публиката бе обидно малко на този турнир, с оглед на отборите, които участваха?
- Разочарован съм, защото клубове от такъв ранг трябва да се уважават. Трябваше да дойдат повече зрители. За съжаление, реалностите са такива. Баскетболът в България не е на много високо ниво и не съм учуден, че залата е на половина празна. Не мисля, че стадион "Васил Левски" ще остане празен, ако в България дойде футболния Барселона.

Как оценяваш шансовете на Лукойл да се пребори за единственото вакантно място в Евролигата?
- От това, което видях на турнира, в Академик показаха, че са направили добър отбор. Мисля, че шансовете им за класиране са добри. Надявам се да победят Канту на 25 септември. Лукойл от години се стреми да играе на най-високо ниво в Европа и ако преодолее квалификациите и влезе в Евролигата, то това ще е чудесно за всички. Пожелавам им успех.

Нека да сменим темата. Какво те накара да се съгласиш да играеш в Спартак МВР?
- Аз само тренирам с тях, но нямам договор. Поддържам форма със Спартак и се опитвам да помагам на момчетата, но засега не знам дали ще играя. Нямам намерение да го правя безплатно. Веднъж играх за без пари в Левски, но това време отмина. Ако до началото на сезона в България все още не съм заминал някъде навън и се разбера със Спартак, може и да започна с тях, но на този етап това не е договорено.

Какво се случи с Левски?
- Никой от Левски не ме е търсил. Мисля, че те направиха избора си за позицията на център през лятото с привличането на Николай Върбанов. Стефан Георгиев също е възстановен, а сините имат на този пост и Денис Агре. За мен няма място в Левски, дори и на тренировка. Много е трудно да намериш място на четири „петици”, пък било то и само за тренировка.(смее се)

Като бивш баскетболист от националния отбор, какво е мнението ти за провалените евроквалификации?
- Липсата на център ни се отразява негативно всяка година. Това лято заложиха на Седрик Симънс и момчето се представи добре, но пък се видя, че нещата не се получават без американски гард. На Божидар Аврамов му трябват още 2-3 години, за да се превърне в лидер на тима, но за момента гардовете ни са млади, зелени и нямат опит и ни трябваше амаериканец. Бяхме близо до класиране, но не се получи. Учуден съм не само от представянето ни в мачовете, но и от скандалите, от отказа на близнаците и на други играчи. Аз съм на 35-години и никога не бих отказал повиквателна за националния отбор, но никой не ми се обади по телефона да попита: „Big Вас, имаш ли желание да играеш?”. Никой не ме потърси и честно казано, останах малко изненадан, защото смятам, че можех да помогна. Най-малкото с опит.

Обиден ли си?
- След като Пини Гершон ме извика през 2009 г., на следващата година, когато Росен Барчовски стана треньор, очаквах повиквателна. Спомням си, че бях в САЩ и през юни му звъннах, за да разбера има ли намерение да ме ползва, за да си планирам лятото. Той обеща да ми се обади до 2-3 дни, но и това обаждане го чакам и до ден-днешен. Така че, не съм очаквал Барчовски да ме покани за евроквалификациите. Явно не ме харесва като играч, но това е друга тема, по която не ми се говори. Така е преценил, така е постъпил. Интересно ми е само как голям треньор като Пини, за който се гордея, че съм играл, видя, че България има нужда от мен, а другите специалисти в родината ми са на противоположно мнение. Но това е минало за мен.

Виждаш ли светлина в тунела за националния отбор и за българския баскетбол като цяло?
- Нивото на вътрешното първенство не е никак високо. С това ново правило клубовете да имат право на четирима американци, къде остава мястото за българите и къде по-точно трябва да отидат, за да се развиват? Трябва да се направи една схема, подобна на Испания отпреди няколко години – имаш право на двама чужденци и през цялото време да има трима местни на терена. По този начин нивото на родния баскетбол ще се качи и едва тогава ще можем да имаме очаквания за европейски първенства и други подобни. Първенството ни не става. Трябва да се даде повече шанс на младите, за да натрупат опит. Много е лесно да казваме, че са млади и че не стават, но нали все пак трябва да се започне отнякъде. Тези момчета заслужават да им се даде шанс.

Какви са личните ти цели и какво си пожелаваш за следващия сезон?
- Пожелавам си да си намеря отбор, защото ми се играе, и то много. Искам да съм жив и здрав и да няма контузии, защото това е най-важното.