Сашо Везенков: Основният ни проблем са треньорите (част трета)

Сашо Везенков

23-09-2012 18:59

Настоящите национали се мислят, че са поне първи братовчеди на Майкъл Джордън, твърди баскетболният шеф

Продължаваме с монолога на директора на ОСК Сашо Везенков. След като в първи две части (ТУК и ТУК) той говори за Лукойл Академик и участието в Евролигата, както и за школата на клуба, този път той засяга темата за представянето на мъжкия ни национален отбор в евроквалификациите. Бившият национал е болезнено точен за участниците в тях. Доста от нещата, които той казва със сигурност няма да се харесат на мнозина, но със сигурност трябва хората, ръководещи и наистина обичащи баскетбола да ги прочетат внимателно. Само с казването на истината, а не премълчаването ще може любимият ни спорт да излезе от ямата, в която сам се вкара. Ето и мнението на бившия национал и многократен шампион на България.

Точно и ясно националният отбор 20 години се управлява от двама души (ако искат да ми се разсърдят, ако искат не) - това са Росен Барчовски и Тити Папазов. Някъде видях това написано преди дни ясно и точно. Да, имаше един период, в който Пини Гершон бе треньор, но единият стана помощник, а другият директор. След това пък единият се отказа, а другият се върна и стана старши треньор.

Убеден мога да кажа, че нямаме никаква копцепция за националните отбори. Аз съм член на УС, имам достатъчно друга работа и може би нямам достатъчно време и възможности за контрол. Много голям приятел съм с Георги Глушков, моите уважения към него, но той има още доста да се учи. Аз съм от 10 години, а преди това отново бяха те, не искам разбира се никой да ме разбира погрешно. Тити е навсякъде. Това е и добре, тъй като определено помага, но няма как да стане навсякъде. Росен Барчовски в момента, когато стана треньор и на Рилски спортист му станаха много задълженията. Той също така е и шеф на треньорския съвет, който трябва да мисли и националните на отбори на подрастващите, и за още куп неща.

След тези квалификации стигнахме дъното. За това дъно говорих цяло лято. А какъв е изводът, след като стигнахме дъното - че за това сме виновни всички, в това число и аз. Излиза, че всички сме виновни. Да, но решенията ги взимат 2-3 човека, не ги взимат всичките. Ние казваме какво ще правим, но въртим, въртим и пак стигаме до същите двама. Казвам пак, че съм в прекрасни отношения с Тити и не искам да се обижда, но аз винаги съм казвал това, което мисля.

Защо лятото не се събра Управителния съвет и да решава за този национален отбор? Аз ще предложа сега не само за американците - няма американци, българи - националният отбор е на всички нас. Това да не се яви играч на лагер на националния отбор е прецедент. Това не се е случвало в нашата история. Близнаците били такива и такива, били лоши или не. За мен в момента близнаците обаче носят разликата в тима. Били разваляли климата. Еми, нека го правят, какво от това. Когато отборът печели няма значение какъв е климата. А като има климат, а ние не можем да бием Азербайджан какво става?! Климат има, но отборът го няма на Европейско първенство през 2013 година. Не говоря и не казвам нищо за треньорските качества на Барчовски или на Иван Чолаков. Не съм треньор и няма да ги коментирам. Те са постигнали своето, доказали са се и това не го отричам. Но когато сгрешиш селекцията и не я направиш, съм убеден, че и Фил Джексън да дойде то работата ще е същата. Цяло лято съм говорил с президента на федерацията, с Тити, с Росен Барчовски да направят и невъзможното да играе поне единият от близнаците. Ние задължително трябваше да имаме и гард американец. Освен високият американец. Трябваше да имаме и двамата, защото бяхме тръгнали да постигаме някаква цел, която е класиране за Европейско първенство. Само тогава ти си на картата на Европа. А ние какво направихме - близнаците не искат, а ние не им изпратихме и повиквателна, тъй като ще почиват. И какво беше моето учудване, когато отборът имаше турнир в София, а на полувремето те стреляха наказателни удари?! Какво беше моето учудване, когато нашият отбор се поти тук, а те започват подготовка в Донецк и Лиетувос Ритас?! Това показва, че имаме двама души, които играят в квалитетни европейски отбори. В случая изключвам Филип Виденов, който беше контузен и не искам да коментирам. Той просто даде всичко, което беше възможно в този момент. А двамата близнака, които пак казвам - с какъвто и характер да са - ние трябваше да ги извикаме. Също така имаше и предложение да можем младите по някакъв начин да ги интегрираме. Преди исках двама българи под 30 години да са в отборите, за да играят младите. Тогава ми казаха, че има можещи и неможещи. Следователно няма стари и млади. Моето предложение е глоба от 30 000 евро за отказ от националния отбор или спиране една година на правата. Това е първото, което ще предложа, защото този прецедент, който се получи сега знаете, че ще се получи и догодина. Първи ще откаже примерно един Чавдар Костов, който може да си има някаква работа, после ще откаже Ники Върбанов. Моите уважения към него, но той не игра шест месеца, а се готви индивидуално. Нещо не разбирам нещата. Ники загуби шест-седем месеца и националният отбор се явява връщане към живота. Росен Барчовски го връща в рамките на три месеца към нормалния начин на живот в баскетбола.

От другата страна пък всички са обидени. Събираме ги на позиция 2 - Иван Лилов, Чавдар Костов, Филип Виденов, който е ясен и не се коментира, Мартин Дурчев и Павел Маринов. Всичките тези мислят, че се най-малко първи братовчеди на Майкъл Джордан. Онзи ден четох, че и Дурчев дава оценка. Значи, оценка може да давате ако се бяхте класирали за Европейско първенство. Тогава, аз Сашо Везенков, щях да застана и ние като Лукойл да дадем една вечеря и да ги поздравим. Даже можеше да ги накичим и със значки първа степен на федерацията за успеха, който са постигнали. Те не само, че не се класираха, а после научавам, че всеки се сърдел и в националния отбор. Росен трябваше да се явява и психолог и да не обидим някой. Ако някой не бил играл, то утре ще играе с великия отбор на Люксембург, за да може малко да се вдигне психически. Имена не знам, но научавам, че преди тръгването за Германия двама или трима от нашето отборче, от „великото отборче”, което не може да се класира, са се прибрали в 5 часа сутринта и треньорът ги е видял долу във фойаето. Е защо ги крием тези неща. Имена наистина не зная. Може да са наши състезатели, може да са на друг отбор, но това се случва преди заминаването за Германия и то в 5 часа сутринта. Гларуса си живее негов живот и си е в негов свят. Ники Върбанов си е в негов свят и Павел Маринов си е в негов свят. Познавам ги добре всичките - те си живеят в техен свят. Казвам някои неща, които досега не съм ги казвал, но някой трябва да го направи. Момчета, бързо се връщайте към нормалния начин на живот. Бързо забравете за всичко и започвайте да работите - баскетбола е зверски труд. И почнете да говорите тогава, когато се класирате! Когато успеете! Когато направите нещо! Когато постигнете нещо!. Аз мисля, че такава излагация както некласирането за Европейско първенство няма. Тя е за всички нас, за всички, които се занимаваме с баскетбол.

Иначе претенциите са огромни. Четох скоро, че Тити е казал как национал му поискал 10 000 лева. Претенции огромни, но нека бъдат с покритие. Покритието беше класиране за Европейско първенство. Сега искате да застанем и да кажем, че е по-добре да почнем от нулата. Защо да е по-добре? Сега чакаме доклада на треньора ли, за да дадем някаква оценка и да разберем какво става! Чакаме да кажем какво е било в националния отбор и суперклимата, защото ги нямало близнаците, които разваляли! Те развалят обаче те могат!. Защо го крием?. Те играят в Донецк и Лиетувос Ритас, а миналата година бяха в Испания и Италия. Аз ако съм ще направя всичко възможно - като федерация, като старши треньор - единият от тези близнаци да е в отбора. Ще направя всичко възможно на една евроквалификация, която е толкова дълга да имам двама чужденци, тъй като, да не дава Господ, всичко става. На единия отбор ти отговаря високия, на другия гарда. Но да отида на квалификации без класически гард не бих го направил - така се отива на предизвестена смърт.

Сега трябва да си направим оценки. Да направим много неща. И пак казвам - треньорът на националния отбор трябва да бъде там и да бъде със строги правила. Трябва да бъде много подпомаган от президента, от федерацията и от УС. На тези момчета сега нищо не можеш да кажеш. Всички се обиждат. Всички се сърдят. Всички някак си мислят, че са ощетени, че заслужават повече от това, което получават. Много е трудно да попиташ някого в Европа и да ти даде две имена от сегашния национален отбор, изключвам Филип Виденов. Но те в същото време имат само претенции. Да не се връщам в историята, но едно време щяхме да се заровим и сигурно нямаше да излизаме пет дни от хотела, ако сме загубили. Представете си пък ако Цвятко Барчовски и Иван Колев срещнат някого да е излязъл без тяхно разрешение. Сега нашите треньори се превърнаха първо в психолози, второ в такива да не обидят някого, трето в хора, които да се молят. Е няма да стане!. Не зная какво ще направи федерацията, но така няма да стане. На никого няма да се молиш! БФБ, в частност УС на БФБ, трябва да направи точни и ясни правила.

Сега имаме едни поколения при малките, които не трябва да ги изпускаме. Аз много се радвам, че се прие тази идея за 20-годишните да играят в НБЛ, защото много от тези момчета нямаше да намерят къде да играят. И при 18-годишните нещата също стоят добре. Но вярвайте ми - при по-малките е катастрофа. Много бързо БФБ трябва да вземе някакви мерки. Баскетболът е изключително труден спорт. Един баскетболист не можеш да го вземеш на 15 години и на 17 да е готов. Това няма как да стане, както например във волейбола. Почва се от спиране, тръгване, подаване и много други работи, а да не говоря и за силни и слаби страни. Това някой играч не го ли знае, то няма как да стане. Може да настроя негативно много хора, но основният проблем са треньорите, и то много голям проблем. Напоследък започнахме да имаме и Любо Минчев мога да похваля, и Йордан Колев, и Петко Делев, който работи добре във Варна, както и някои други. Като цяло обаче няма някаква единна програма. Едно време имаше съюзни треньори, седеше се и се правеше нещо. Сега ще се каже, че са други времена. Да, други времена са и затова стигнахме до там, да се молим на хора, които да играят в националния отбор. За всеки един това трябва да е гордост. Знаете ли как се стигаше едно време до националния отбор, за да вземеш потника и да играеш? Това трябва да е гордост, а ние сега се молим и се обиждаме, и се явяваме психолози. А те са малко - Тити е психолог, Росен е по-малко и това са. Е няма как да стане. Трябват ясни и точни правила и тези момчета много бързо да се осъзнаят. Нека да постигнат нещо и тогава да почнат с претенциите. Всички в този национален отбор ги предлагат в цяла Европа. И какво стана накрая, защо са тук.

Очаквайте следващата четвърта част от интервюто със Сашо Везенков, в което той продължава да говори за националния отбор и за поста треньор на този състав

Тагове: Сашо Везенков