Лукойл Академик е на прав път, но има какво още да учи

Уоткинс бе непоклатим под коша срещу Канту

26-09-2012 19:59 | Иван Вълчанов

С оглед играта си срещу Канту от първия кръг на квалификациите за Евролигата, Лукойл Академик заслужава похвали. Отборът изигра един много равностоен и качествен мач срещу много класен съперник и фаворит за влизане в Евролигата. Само три дни преди двубоя между тях домакините на квалификациите спечелиха Суперкупата на Италия след успех над Монтепаски. При всички положения представянето на шампионите ни трябва да е радостно за българските фенове, защото „студентите” показаха, че са на прав път към Европа. В мача обаче пролича, че те има още какво да учат, за да стигнат до най-високото ниво, и това е съвсем нормално.

Първо, и може би най-същественото е, че Лукойл Академик до вчера нямаше опит в мачове от подобно ниво. Това бе първото докосване на абсолютно всичките му състезатели с Евролигата и бе съвсем нормално тимът да подходи с притеснение в мача. Срещу него имаше не просто силен съперник, а и домакин на квалификациите, ревностно подкрепян от 3000 зрители в залата. Особено в началото на мача и на второто полувреме, както и на моменти в края, се забеляза липсата на увереност и самочувствие не само у българските, но и у чуждестранните играчи с червен екип.

Изключителен мач изигра Дарил Уоткинс, който бе може би най-стабилният играч на шампионите ни. Лошото обаче бе, че когато Марин Докузовски му даваше време за почивка, нямаше кой да го замени адекватно. Именно в моментите, когато американецът не беше на терена, високите играчи на Канту се разиграваха и или стопяваха пасива си, или се откъсваха напред. Факт е и, че често играчите на Академик „заспиваха” в защита и това бе причина не само за получени лесни точки, но и за многото борби в нападение, които овладяха италианците.

Освен Дарил Уоткинс, много силно включване направи и Божидар Аврамов. Той играеше уверено и силно във важни моменти от мача. Като че ли обаче някои не успяха да дадат това, което се очакваше от тях. Въпреки че бе най-резултатният в срещата, Брандън Хийт имаше моменти, когато се „криеше”, а накрая тръгна и сам решава мача. Наистина вкара няколко изключително ценни тройки, но имаше моменти, в които стрелбите му бяха пресилени. За заместника му Томас Масамба сякаш напрежението дойде в повече, защото определено не игра по начина, по който дебютира за отбора срещу Цървена Звезда в София. Капитанът Тодор Стойков пък излезе за 5 лични нарушения след едва 13 минути игрово време. Въпреки огромния си опит от големи битки вероятно прегоря от огромното си желание за победа. Това може би се дължи и на факта, че е единственият в клуба, който извървя целия път от началото преди десет години, а сега бе една от последните му възможности да се докосне до Евролигата.

Едва осем играчи използва пълноценно Марин Докузовски, като тежестта се пое изцяло от стартовата петица. Фактът, че Дарил Уоткинс има повече от половината борби на отбора в целия мач също не говори добре за останалите.

И все пак Лукойл Академик изигра един много качествен мач. Един от показателите за нивото и класата на един отбор е броят технически грешки – тимът допусна едва 8 за целия мач. Той също така стреля много добре – 49% за две точки, 44% за три и 84% от наказателната линия, което отговаря на показателите на най-силните отбори в Европа и българският първенец определено е един от тях. Въпреки загубата мачът бе един от най-стойностните, които отборът е играл. Не само от реакциите на коментаторите от Евролигата можем да бъдем сигурни, че хората, които е трябвало да го видят в най-добрата му светлина, са го направили. А и в крайна сметка тимът постигна целта, с която тръгна – да играе качествен баскетбол.

Лукойл Академик няма за какво да съжалява – той отиде и се бори достойно, а сезонът в Еврокъп за него тепърва предстои. В момента е много важно състезателите на Марин Докузовски да останат на земята след силния си мач в Десио и да подходят със същата сериозност и мотивация срещу всеки един съперник, още от груповата фаза на надпреварата. Казвам „още”, защото съм убеден, че първата фаза няма да е и последна за отбора през този сезон, тъй като състезателите имат много по-голям потенциал и качества. Те вероятно знаят много добре, че истински класният играч се доказва във всеки един мач. Отборът изпълни първата си задача – да се представи добре в квалификациите за Евролигата, сега остава и втората – силно участие в Еврокъп и мечтата да видим български отбор в най-силния европейски клубен турнир може да се окаже много по-близо, отколкото си представяме.

Тагове: Лукойл Академик