Две сестри между Левски и ЦСКА

Две сестри от Дупница следват своите шампионски мечти. По-голямата, Ралица, избра баскетбола за свое призвание, мина през Левски, Рилски спортист, Миньор (Перник), френския Дижон, за да акостира тази есен отново в Левски. Малката, Елица Василева, вече е звезда на националния отбор по волейбол. Кариерата й започна в ЦСКА, мина през италианските - Кремона, Перуджа и Бергамо, а сега я очаква Кампинас от далечна Бразилия.

Домът на семейство Василеви от Дупница е украсен с медали и стотици сувенири от цял свят – карнавални маски и шампки от Венеция, магнити и други дреболийки. На стената виси мексиканска шапка – спомен от световното по волейбол за девойки в Мексико през 2009 г. Не е чудо, че и двете деца на Василеви избират спорта за свое призвание.  Бащата е бил лекоатлет. Състезавал се е на 800 и 400 м. Майката пък е играла баскетбол в тийнейджърските години. Ралица и Елица също стартират с баскетбол. И двете отрано дръпват на ръст. Сега Ралица се извисява на 185 см, а с пет години по-малката Елица стърчи с  194 см. Треньори убеждават семейството да прехвърли Елица в друг спорт. Като физика тя е създадена за волейбол.

Сестрите се разделят и по друг показател. Едната е привлечена още на 14 г. като перспективна състезателка в баскетболната школа на Левски, а другата попада на 13 г. в ЦСКА. Те дори живеят една година заедно в общежитието на „червените”, но разпри на тема „Левски – ЦСКА” никога не е имало помежду им.

Легендарната Петкана Макавеева вижда потенциала на Ралица Василева и я изтегля от Дупница в София. „Живях в общежитията на ЦСКА, а тренирах в Левски”, разказва Ралица. „Елица дойде на 13-годишна възраст при мен, аз бях на 18 и завършвах 12-ти клас. Никога не сме се били. Никога.  Винаги съм я закриляла, тя ми е малката сестричка. И двете сме едни и същи по характер - весели, отворени, абсолютно контактни личности.”

На 18 г. младата баскетболистка подписва първия си професионален договор с Рилски спортист (Самоков) благодарение на треньорката Краси Банова. „Беше приятно изживяване да бъда част от нов отбор, нови момичета, нови запознанства. Местната публика даваше всичко за нас. За четири години в Самоков спечелихме бронзовите медали в първенството и в купата. После ме взеха в Миньор. Изкарах две много хубави години. Най-хубавия колектив, в който съм работила. Събрахме се момичета, които се допълвахме и се разбирахме. Но на третата година почнаха проблемите. Не разбрахме какво се случва и до сега не знаем. Още не са ни изплатили заплати за цяла година. Затова и бойкотирахме, после продължихме да играем. Слава на Бога, че не се контузихме. Защото не тренирахме, само играехме в  мачовете. Пернишката публика  беше бясна. Отдръпна се от нас, но като се върнахме на терена пак ни заобича, оживя страстта. Всяка публика си обича своите”, припомня си Ралица.

В този труден момент от нейната кариера идва предложение от френския  Дижон. Трансферът урежда приятелката й Екатерина Арабаджиева, която живее от 12 г. във Франция и играе баскетбол в същия отбор. Голямото изпитание за Ралица Василева е да научи френски. „Опитах се, но не успях. Това за мене е най-трудният език. Затова разговарях със всички на английски. Пак попаднах на хубав колектив. Или съм късметлийка, или съм много добър човек!”, смее се баскетболистката. Другото предизвикателство за нея е да живее сама в отделна къща. Това, което не може да понася, е самотата. Но и тук общителната българка успява да се приспособи. „Нямах кола. Съотборничките идваха и ме взимаха за тренировки и мачове. Ходехме си на гости. След домакински мачове се събирахме у президента на клуба и си правехме вечеринки. Той е пенсионер,  но всички пенсионери във Франция имат пари. Отборът обаче се финансираше от спонсори”, обяснява Ралица.

На тези гощавки българката се влюбва във френските сирена. Хапва с удоволствие вкусотии от традиционната френска кухня – кишове, пайове, шоколадови десерти.  Само френско гадже не пожалава да си хване. „Не са мой тип.  Или може би не съм срещнала подходящия”, шегува се тя.

От няколко седмици Ралица Василева отново е в Левски, клубът, който я изгради като състезателка, и очаква да вземе първата си шампионска титла.  Ежедневието й в момента е сън, ядене, тренировка и път. Временно живее в Студентски град, но търси апартамент близо до зала „Универсиада”.  „Нямам нерви да пътувам в задръстванията. Губя повече време в пътуване, отколкото за всичко останало”, жалва се баскетболистката.

Наред със спорта Ралица има и доходно хоби. „От известно време съм гримьор и маникюрист. Доставя ми огромно удоволствие и правя хората щастливи. То не е вече хоби, а нещо като втора професия. Правя го в свободното си време. Научих се сама. Мои клиенти са абитуриенти и булки. Работя в тандем с една фризьорка в Дупница и в Самоков. Експериментирам и се уча. Нищо чудно след баскетбола да се занимавам с това. Разкрасявам и съотборничките, но не им взимам пари. Сестра ми не се оставя в моите ръце, защото и сама се справя много добре с грима”, разкрива 27-годишната Ралица. Мечтае за дом, семейство и две деца, но не бърза за това. „В момента не търся мъж. Искам малко почивка и спокойствие на емоционалния фронт”, добавя баскетболистката . Най-близкият й човек е малката й сестра. Неслучайно на ръката си е татуирала името на Елица, вплетено в пеперуда и знак за късмет на китайски. За шест години си е направила общо шест татуировки по тялото. Но и Елица не й отстъпва. Изписала е името на сестра си на ръката. Има още пет татуса.

Въпреки голямата любов помежду им Елица не се обръща към сестра си с „како”.  „Никога през живота си не съм й казвала “како”, защото тя не иска. Наричам я „сестро”. Имам респект към нея, разбира се. Обикновено, като ми направи забележка за нещо – например как шофирам, се ядосвам. Трудно приемам критики. Първо й отговарям лошо, за което много съжалявам. Но после си вземам бележка за това, което ми казва. Тя ми е давала разумни и добронамерени съвети за всичко”, разкрива по-малката от сестри Василеви.

Каката е най-големия фен на сестричката си. Не пропуска да я подкрепи и това лято на мачовете от евроквалификациите по волейбол във Варна . Съчетава спортните емоции с почивката на море.

Този месец Елица даде своя принос за класирането на националния отбор на Евро 2013, като пожертва собственото си здраве. В решителния мач с Чехия волейболистката се контузи. Сега ходи със шиниран крак и патерици. Много скоро обаче Василева ще се завърне в игра. Очаква я новият й отбор Кампинас, чак в Бразилия.

Елица говори с добро чувство за новия национален треньор Марчело Абонданца, който преобрази отбора. „Той ни даде нужната свобода. Уважава ни, което може би ни е липсвало преди. Уважението е взаимно. Никоя от нас не злоупотреби с доверието, което ни оказва той. Има настроение в националния отбор. Друг би забранил, например, да потанцуваме между упражненията във фитнеса. Не и Абонданца”, разкрива Елица Василева и обяснява как си е направила видео, на което с няколко момичета от тима танцува на парче от Soulja Boy.

Волейболистката признава, че й е провървяло в кариерата.  След ЦСКА много рано попада в силни италиански отбори. Чувства се отлично в Перуджа, понеже играе с великата Тони Зетова. „Тя се отнасяше към мен като към детенце, грижеше се за мене. Ходех много често на гости на семейството й. Готвеше ми здравословни храни. И в играта много ми помогна – повече от треньора. Тони Зетова е моят идол и пример във волейбола. Постигнала е страшно много. Като човек и като спортист е страхотна”, категорична е Елица.

Тя е доволна и от двата сезона в Бергамо: „Работех с невероятни звезди и невероятно добри треньори. Там също много израстнах, усъвършенствах се и станах това, което съм в момента. Бях  адски щастлива, защото играех в един отбор с моята приятелка от ЦСКА Христина Русева-Паяка. Даже се шегувахме, че от сега нататък ще ходим само заедно в чужбина. Хубаво си поживяхме, макар че не деляхме едно жилище. Много сме си близки.”

Общото между двете волейболистки е и любовта им към двама баскетболни национали. Русева ходи с Александър Янев, а Елица – с Божидар Аврамов. Голямото изпитание за любовта на Елица и Божо ще бъде нейното заминаване в Южна Америка този сезон. „Това беше трудно решение от гледна точка връзката ми с Божо. Най-много ще ми липсва той. Но Бразилия е правилното решение за кариерата ми. Другото предложение беше от Япония. Мисля, че избрах по-близкия вариант”, обяснява волейболистката.

Влюбените постоянно си правят подаръци. „Той носи нещата, които му купувам. Също и аз. Познаваме си вкусовете. Интересното е, че Божо уцелва всяка една моя нужда, въпреки че сама се грижа за себе си. Той винаги намира нещо, което ми влиза в употреба. Подаръкът ми за Коледа не беше пристигнал навреме. Тогава излезе със сестра ми из Бергамо да търси нещо алтернативно. Не можеше да се примири, че идва с празни ръце в Италия. Беше много мил жест. Подари ми бижу – едно колие. А по-късно дойдоха ултрамодерните слушалки на Monster, които ми беше поръчал.  Първото парче, което изслушах на тях, беше на Рик Рос. С Божо слушаме една и съща музика – R&B. Той ме снабдява с парчета, той ми пълни айпода”, споделя Елица.

Любопитна снимка краси нейния блог във Фейсбук. Елица е обула високи токчета и почти се изравнява по ръст с 221-сантиметровия бивш играч от НБА, Бруно Шундов. Хърватинът беше съотборник на Божидар Аврамов в Лукойл Академик през миналия сезон. „С жената на Бруно имаме страст към високите токчета. Бяхме им на гости, когато тя ме помоли да обуя нейните 16-сантиметрови токчета и да се снимам до Бруно. Това е историята на тази снимка. Аз съм висока 193 см, но ръстът не ме притеснява. Не признавам обувка с ток под 10 см”, разказва Елица Василева.

За разлика от сестра си тя няма хоби извън спорта. Печели добри пари от волейбола. Само преди месец ги инвестира, като си купи апартамент в София. След десет години Елица се надява да има вече дете, но и да продължава да играе: „Волейболът е единственото нещо, от което печеля пари и ми доставя удоволствие. Ако намеря до 10 г. нещо друго, може би ще се занимавам с него. Но най-много искам да си имам детенце. Докато навърша 32 г. – едно, а след това ще мисля за още.”

Мара Калчева