Любо Минчев: Ще искам професионализъм от момчетата, целта е да вдигнат нивото си (част първа)

В последните две години Любомир Минчев класира два национални отбора в дивизия А. Първо като треньор на юношите 1993/1994 се класира на първо място на миналогодишното първенство за дивизия В, а това лято като наставник на младежите родени 1992/1993 година успя да завърши на четвърто място и също да отиде за топ дивизията. Сега той ще води младежкият национален отбор, който ще се състезава в мъжката НБЛ. По този повод BGbasket.com го потърси, за да разкаже за зараждането на идеята, за това каква е целта на отбора, къде изоставаме от другите и върху какво трябва да се работи:

Как се роди идеята за създаването на национален младежки отбор, който да участва в НБЛ?

"Вече казах, че идеята ми се роди в хода на подготвителния лагер за Европейското първенство за младежи до 20 години, когато бяхме в Правец. Единствените хора, с които бях споделил това бяха Тони Дечев и Явор Аспарухов, които бяха мои асистенти. Дефакто на турнира на мъжкия национален отбор в София споменах на Везенков, а десетина дни по-късно и на Георги Глушков, както и на Тити Папазов, който дойде във федерацията в този момент.

Като идея е добра, но първоначално бях песимистично настроен, защото  доста от играчите са в чужбина. Примерно Павлин Иванов и Александър Везенков играят навън и няма шанс те да се върнат, Тенчо Тенчев трябваше да бъде в Австрия. Впоследствие разбрах за някои момчета, които искат да учат в САЩ и това ме накара да си мисля, че от тази идея няма смисъл. Става въпрос за играчи като Георги Боянов и Крис Минков, за когото разбрах много късно, че иска да заминава. Не исках по време на Европейското първенство до 18г. да му пълня главата с такива неща и да му преча да бъде концентриран за самия шампионат.

Впоследствие стана така, че Тенчо Тенчев изяви желание да остане в България и да участва в този отбор. Имаше такава вероятност и за Митко Димитров, но в крайна сметка той предпочете да остане в Левски. Имаше и добро стечение на обстоятелствата. След като Черно море се спаси и Берое влезе в НБЛ отборите станаха 9, което беше голям плюс. Всеки кръг един от отборите нямаше да играе. Трябва да кажа, че Георги Глушков, Сашо Везенков, Тити Папазов и Иван Джиджев, оказаха голямо съдействие, за да може това да се осъществи.

Така се роди тази идея - на базата на това, че имаше голямо желание ние да се класираме в А дивизия, за да можем догодина да се борим за домакинство. Така ми се роди в главата, че като искаме да вземем домакинството на А дивизия, трябва да се направи нещо по-голямо, да има стратегия за този отбор и да се съберат играчите по примера на Франция, където имат целогодишна подготовка. Миналата година юношеските национали на Латвия играха в тяхната лига. Завършиха с 1 победа , но лятото станаха шести  на Европейското първенство до 18г. Дали е било полезно или не, най-добре те могат да направят изводите. Има може би и други такива примери.

Аз смятам, че всяко едно начинание си има и положителни и отрицателни страни. Накрая на годината, когато се тегли чертата ще се види дали е имало полза или не. Има доста трудности, заради които аз бях склонен и да се откажа, на няколко пъти го казах и пред Глушков и пред Тити. Те държаха обаче това нещо да се продължи, да се направи и така се стигна до тук."

Доколко ще помогне този отбор за следващата година на играчите, които са в него и какво ще искате Вие от състезателите? Ясно е, че за победи е трудно да се говори...

"Както казваш за победи трудно може да се говори, особено в този състав, в който сме. Но на мен целта ми не е да гоня класиране в НБЛ. Целта ми е в течение на времето с тренировъчния процес и мачовете срещу по-силни отбори, тези играчи да повдигнат своето ниво. Защото, когато играеш срещу по-силни противници от теб, това  те дърпа нагоре. Вие видяхте какви силни отбори имаше това лято в дивизия В, а си представете, че в Дивизия А всички са такива, а даже и по-силни.  

Първо искам да кажа за състава, тъй като ще има доста въпросителни защо този е тук, а онзи не е. От тези момчета, които съм извикал тук, на 95% никой от тях няма да получи игрово време, имам предвид нормално и редовно игрово време в клубния си отбор. Да, те ще играят максимално в Младежката лига, но нивото при мъжете е по-голямо. Даже имам съмнения, че и в тренировъчния процес на мъжкия отбор, който и от тях да попадне в такъв, дори няма да получи достатъчно тренировъчно време. Всеки може да се запита защо не съм извикал Денислав Вутев. Ако го бях извикал, Варна трябваше да взима още един чужденец център, което щеше да им излезе по-скъпо. Аз бях разговарял със Симеон Варчев и разбрах, че те смятат да вземат един център, а Вутев да бъде втори, а и Спас Натов щял да работи много индивидуално с него. Така, че той ще има нормален тренировъчен процес и игрово време, затова и не го бях включил в състава. Имаше и други момчета, които не са от София и са последна година ученици и не могат да си сменят училището. Нито могат да минат на индивидуално, или пък нямат и желание да го направят, за да могат да водят нормален тренировъчен процес тук в София и да играят. Две от момчетата ми отказаха поради тази причина - това са Николай Николов от Русе и Ангел Ангелов от Стара Загора. Георги Дангалаков е с болки в коленете и ако се оправи може би ще се включи към отбора.

Някои момчета заминаха за САЩ, което за мен е грешно. Тук мога да цитирам легендата Богдан Таневич, който казва, че Америка е идеалното място да си загубиш главата. Мога да дам и примери с играчи, които отиват там и се връщат по-слаби. Това обаче е друга тема, в която не искам да навлизам. Явно те тук не виждат реализация.  С изключение на Ники Стоянов, който изяви желание да дойде, но не го пуснаха от клуба, всички останали, които са тук, съм разговарял с тях и те са изявили желание да бъдат в отбора.

Едно от нещата, което ще искам от тях, е професионализъм. Тези момчета първо трябва да се научат, че професионализмът не означава да дойдеш на минутата преди тренировката и след нея да си тръгнеш. Професионализмът означава подход към тренировката, към мача, начинът ти на живот, режим на ядене, режим на спане. Да правиш всичко възможно да предпазваш тялото от болести и контузии. Всички тези неща са част от професионалния живот и те трябва да го научат. Пример, който ще дам е, че един ден един от състезатели пристигна една минута преди тренировката и заради това бе наказан целият отбор. Може би е трябвало до този момент да бъдат научени, че не можеш да отидеш в последния момент на тренировка. Всички са на индивидуално обучение и никой няма проблеми с училището и да закъснява заради това. Те трябва вече да имат професионално мислене, професионален подход, ако искат да влизат в професионалния баскетбол. Не можеш да дойдеш една минута преди тренировката и да не си готов за нея или да се оспиш и изобщо да не дойдеш. Това е първото нещо, на което те трябва да се научат.

След това за тях е важно не само да тренират, а въпросът е как ще тренират - това също е изключително важно. Това са първите стъпки, с които те трябва да подходят към професионалния баскетбол.

Оттук нататък тренировъчният процес, както индивидуален, така и отборен, се нядавам да вдигне тяхното ниво, плюс мачовете, които ще изиграят и съпротивата, която ще срещнат. Винаги съм търсил мачове с по-силни противници. Именно тези мачове те вдигат на по-високо ниво. Сигурно ще бъде страшно неприятно като губим, но това са неща, които трябва да ги преглътнем."

Мислите ли, че многото загуби могат да повлияят на играчите?

" Общо взето основните реализатори на отбора ги няма тук и това ще бъде сериозен проблем. Със сигурност ще им влияе, но това са реалностите. Ако искат тези реалности да се променят, те трябва да тренират здраво и да го показват това на терена."

Очаквайте втора част от интервюто с Любо Минчев за младежкия национален отбор в НБЛ