Съдийството събира Жоро и Таня Вълчеви (част първа)

(сн. личен архив)

06-11-2012 16:59 | Мара Калчева

Вместо гимнастика семейството рине сняг пред дома си в Кокаляне

Sportmedia.tv и BGbasket.com започват разкази за спортни семейства, свързани със съдийството. Първо е едно семейство, за което тази игра е почти всичко в живота и от години не излиза от залите. Става въпрос за Георги и Татяна Вълчеви, които са постоянно свързани с любимия спорт - баскетбол.

До неотдавна Георги Вълчев беше международен съдия и комисар на УЛЕБ. Неговата съпруга Татяна Вълчева пое щафетата и сега е сред най-добрите млади съдии в България. Когато тяхната дъщеричка Мария е още бебе можеше да се види следната прелюбопитна картинка на баскетболен мач. Мама е на игрището като съдия, 4-месечната дъщеричка спи в кошче на трибуните, а тате я наглежда и прави видеозапис на мача. Вечер у дома семейството гледа видеото и анализира. А това едва ли биха направили хора, които не са се посветили всеотдайно на баскетбола.

Сега Мария е на 7 години и тича заедно с мама. Таня тича на игрището, а дъщеричката – отстрани и се конкурират коя ще пробяга по-голямо разстояние.

Жоро и Таня Вълчеви са от различни поколения, но и двамата влизат в баскетболната игра като състезатели. Той е ученик в 9 клас, когато треньорът на кадетския отбор на Бдин Видин му казва, че нищо не става от него. Георги обаче така се амбицира, че цяло лято не се разделя с топката и тренира самичък. През есента играе за отбора на гимназията в контрола срещу отбора на Бдин Видин и училищното тимче побеждава. Чак тогава треньорът му казва: “Гоше, от утре на тренировка!” След юношеството във Видин играе баскетбол и в студентския отбор на МЕИ, сега Технически университет. Дипломира се и става инженер, но иска да гледа баскетбол. Повечето мачове в София по това време се играят в малката зала “Сливница”, която побира едва 400 зрители. Цяло чудо е да си купиш билет. Точно затова Вълчев решава да стане съдия. Изобщо не мисли за кариера. Просто иска да гледа отблизо любимата си игра. Но амбицията е в кръвта му. Изкачва се в йерархията на съдийството и стига до международна категория. Свири в Евролигата. От 2003 до 2008 г. почели добри пари като рефер в Катар. Заради семейството се прибира в България и се връща към професията на инженер.

При Татяна баскетболът е ген. Нейна леля е Ангелина Михайлова. Бившата националка, сребърна медалистка от олимпиадата в Москва през 1980 г. и заслужил майстор на спорта я насочва към играта. Таня започва първо с лека атлетика в родния град Пловдив. Искат я и от плуването, но няма кой да я води на тренировки. По съвет на леля си, Таня заминава още на 14 г. в София и сама се бори с живота. Играе за Левски, Септември, Славия и отново за Левски. Две години е национален състезател от 14 до 16-годишна възраст. Школовка получава при треньорите Венци Гечев, Тошо Ненов, лека му пръст, Иван Лепичев. С тогавашния отбор Септември Рила Кооп , начело с Елена Кафалиева става вицешампионка и носител на Купа България през сезон 1994/1995 г. Съотборничка е през годините с Мариана Манафска, Цонка Вайсилова, Радостина Димитрова, Евелина Гунева, Гергана Славчева, Силвия Пеева, Наталия Топалова. За зла участ още на 16 г. лекарите откриват на Татяна заболяване на гръбнака, от което получава изтръпване на крайниците.

“От тренировка на тренировка ставаше по-лошо. Стигнах дотам да не мога да дишам. Трябваше да се откажа от участие на европейско първенство и в продължение на две години се лекувах. Върнах се в спорта за 1-2 години, но не бях същата. На 20 г. спрях да играя”, разказва Татяна Михайлова, както е моминското й име.

Следва в НСА и работи като треньор в клуб Искър. Става съдия през 1994 г. и успява в началото да го съчетава с треньорството и учението. В спортната академия следва за треньор, рехабилитатор, масажист, кинезитерапевт. Занимава се и с аеробика. Но през 1998 г. трябва да избира дали да остане треньор, или да се развива като съдия. Предлагат й да свири в елитната “А” група и избира попрището на съдия. В последните 7 години работи и като учител по физическо и треньор на деца.

Не просто баскетболът, а баскетболното съдийство преплита съдбите на Татяна и Георги Вълчеви. Преди 9 години един от най-добрите български рефери, а сега комисар, Ангел Иванов – Бебо препоръчва на Таня Георги Вълчев за учител. Младата дама търси специалист, който да й помогне да стане не просто добър, а отличен съдия. Тогава Вълчев е на върха на кариерата си – възлагат му финални и плейофни мачове. Същевременно е и управител на зала “Академик”. Той гледа някакъв мач на Таня и се хваща за главата: “Боже, боже, колко работа имаме да свършим”.

“Нещо беше понаучила, но толкова грешно. Трябваше да започнем отначало. Но за 3-4 години тя израстна и сега ми е трудно да й намеря неправилно действие от гледна точка механиката на съдийството. Твърдя, че Таня е най-добре подготвената жена съдия в България. Но за съжаление й пречи моята фамилия. Заради мене мачкат и нея. Аз съм водил война 20 години със същите хора, които и сега управляват съдийството у нас”, категоричен е Георги Вълчев.

Той още не може да забрави скандалния мач Левски – Черно море на 1 юни 2000 г. “Шефовете в баскетбола решиха, че аз съм виновник за всички беди в българското съдийство. Тогавашният президент Атанас Тонев поиска да бъда изхвърлен доживотно, въпреки че оценката ми за този мач от покойния вече Асен Попович беше 9,8 по десетобалната система и забележка: “Мачът завърши благодарение на това, че Георги Вълчев беше на терена.”

Очаквайте утре и втората част от материала...

Тагове: Спортни семейства