Петко Маринов: Хасково 2012 е опасен съперник

(сн. BGbasket.com)

09-11-2012 11:59 | Милен Вълчев, Новинар юг

Баскетболният тим започва от нулата след 20-годишно прекъсване, нормално е в началото да разчита на легионерки

Петко Маринов е роден на 11 юни 1949 година в Бургас. Започва кариерата си в Ботев Бургас, продължава в Академик и ЦСКА. Като състезател е спечелил 4 шампионски титли и 5 купи, играл е на два европейски клубни полуфинала. Има над 150 мача в националния отбор. Определян е за най-добър баскетболист на България.

Като треньор печели с ЦСКА 3 титли и 4 купи, веднъж взема отличието с Компакт Димитровград. През 2001 г. е назначен за старши треньор на Лукойл Академик. Като наставник на “студентите” печели купата – 2002 и 2003 г., титлата (2003), и трофея от Южната конференция на ФИБА Европа. Заставайки начело на женския Лукойл Нефтохимик (сега Нефтохими 2010), под негово ръководство отборът печели шампионската титла през 2005, 2006, 2009, 2010 и 2011 година.

Петко Маринов е един от най-големите и утвърдени специалисти в историята на родния баскетбол, като играч и треньор е спечелил безпрецедентните у нас 30 трофея, от които 13 шампионски титли и 15 купи на България. Почетен гражданин на Бургас. Наставникът бе на неделния мач на Хасково 2012 с Дунав 8806, за да разузнае играта на домакините, на които предстои двубой с бургазлийки.

- Г-н Маринов, очаквахте ли такава обстановка в зала “Дружба”?
- Уникално е. Напомня ми за моя престой в Компакт Димитровград преди доста години. Личи си, че хасковлии обичат баскетбола. В много малко зали в България човек може да стане свидетел на такава невероятна атмосфера.

- Вашият коментар за играта на Хасково 2012?
- Състезателките ми изглеждат леко превъзбудени. Често казано, не очаквах толкова сериозна съпротива от Хасково 2012, като имам предвид класата на Дунав 8806. Може би на домакините им трябва още малко да се обиграят.

- Значи и за Нефтохимик ще бъде трудно срещу тях?
- Няма да ни е леко. Затова дойдох – да се запозная лично с играта на домакините, а така също и с обстановката. Колкото по-силни съперници имаме, толкова по-добре и за нас и въобще за баскетбола ни. Това ще вдигне нивото не само във вътрешното първенство, но и на отборите, които участват в евротурнирите.

- Виждам, че имате доста приятели в Хасково…
- Наистина не са малко. Все пак 7 години бях в този регион. Много баскетболисти от Хасково идваха да играят при нас в Димитровград. Тези приятели, тези ръкостискания ме върнаха назад във времето да си спомня един славен период.

- Кой е най-яркият ви спомен за тези 7 години в Компакт?
- Разбира се, спечелването купата на България и първата вицешампионска титла, когато играхме 5 мача с Левски и загубихме нещастно в края на последния от тях. А можехме да бъдем шампиони. Тогава имах усещането, че целият регион – и Димитровград, и Хасково, се гордееше с успехите на Компакт. Всички бяха съпричастни към това, което става с отбора, с момчетата.

Сега много се радвам за това, което се случва в Хасково. В областта баскетболът се възражда, това е добре. Надявам се Хасково да успее да се задържи години наред като един от водещите клубове в този спорт, защото сега е много трудно да се издържа клуб. Това, че общината също е застанала зад ръководството, е добър знак.

- Смятате ли, че успяхте за тези 7 години да създадете едно поколение от баскетболисти в Димитровград?
- Не смятам, че съм успял. Най-важното беше, че успях да запазя ядрото от димитровградски баскетболисти. Само с легионери – наши и чужди, е много трудно да постигнеш големи успехи. За голяма радост точно така се получи в Димитровград, дори първата година взехме само трима играчи отвън. После външните нараснаха, но имах поне 7 местни баскетболисти. По-лошото е, когато пропорцията се обърне.

- Може би ръководството на Хасково това също трябва да го има предвид, сега тимът е съставен почти изцяло от външни състезателки.
- Тук ситуацията е по-друга. Отборът беше създаден преди три месеца след 20-годишно прекъсване. Вярно е, че съществуват традиции в Хасково, но за твърде голям период от време е нямало нито мъжки, нито женски баскетбол. Затова трябва в началото да се разчита на легионерки. Хасково започва от нулата. Нормално е първата година да е така. Тази невероятнa обстановка в залата, игрите на женския баскетболен отбор ще дадaт тласък на школата, ще се запишат още повече момичета и след година-две треньорите ще могат да разчитат на момичетата от подрастващите формации.

- Как ще протече първенството при жените?
- Трудно е да се предвиди. Има доста равностойни отбори. За последните 4 години 3 пъти сме шампиони. Само през 2012-а Дунав успяха да станат първи. Но ние сме направили селекция и се готвим отново да върнем шампионската титла в Бургас.

Тагове: Петко Маринов, Нефтохимик 2010, НБЛ - жени