Георги Вълчев станал съдия заради малката зала Сливница

13-11-2012 15:59

Бившият рефер и настоящ комисар споделя защо е избрал тази професия

Георги Вълчев е един от най-добрите ни и принципни съдии от близкото минало. В момента е комисар на всякакви възрасти. Със сигурност той има какво да разказва на по-младите си колеги, а той това го може. BGbasket.com се възползва от сладкодумието му, от което се надяваме да спечели само любимия ни спорт. Ето и първият разказ на Жоро Вълчев:

Като юноша играех баскетбол в Бдин Видин. После в студентския отбор на МЕИ (сега Технически университет). Дипломирах се и станах инженер, но исках да гледам баскетбол в почивните си дни. Тогава мачовете се играеха в зала “Сливница”, която побираше максимум 400 души. Опашката за билети се виеше от булевард “Сливница” до “Раковски”. Нямаше шанс да си купиш билет. Но на един мач направиха съобщение, че федерацията по баскетбол набира кандидати за съдийски курс. Тогава си казах – ето така ще мога спокойно да гледам баскетбол. Изобщо не ми идваше наум да правя кариера на съдия. Изкарах курса през 1979 г. при Валентин Лазаров и Ангел Иванов – все големи имена в съдийството.

Започнах като секретар. Стъпка по стъпка почнах да вървя нагоре. Направих бойното си кръщение в “Б”-групите. През 1983-1984 г. започнах да свиря в женската “А” група. Тогава минимум шест отбора се бореха за шампионската титла - Левски, Миньор, Академик София, Славия, Локомотив София, Марица. Факт е, че през 1984 г. Левски стана европейски шампион - на 8 март в Будапеща, а шампионската титла в България не им беше сигурна.

Първия си мач в “А” група при жените свирих в зала “Сливница”. Свалиха ме от секретарската маса, защото един от съдиите не се яви. Камен Тошев ми даде маратонки, друг – свирка. По същия начин се наложи да ръководя първия си мач в мъжката “А” група Академик София – Дунав Русе. Излязох на игрището по кафяви джинси и зелена ризка.

През 1988 г. се явих неуспешно на първия изпит за международен съдия. Преборих се повторно през 1990 г., въпреки че не отговарях на условието за възраст. Бях вече на 36 г. За късмет Тихомир Бубало също се беше замотал като мен. Заради него ФИБА премахна възрастовото ограничение и се отвори вратичка за мен. Издържах изпита в Анталия (Турция), а същата година получих двойно назначение в Сараево и в Тузла. Януари 1992 г. за голяма изненада получих назначение за световните олимпийски квалификации (жени) в Испания, пак с Тихомир Бубало. Когато приключих кариерата на международен съдия на Универсиадата в Tегу (Корея) 2003 г. отново бях с Бубало. Така в най-сюблимните епизоди от съдийската ми кариера сме били заедно. И досега си оставаме много добри приятели.

ОЩЕ НОВИНИ