Мачът на годината се превърна в престъплението на годината!

13-12-2012 21:29 | Иван Вълчанов

Преди мача на Лукойл Академик срещу Будучност вчера всички много добре знаехме какъв е залогът в него. Всички тръпнехме, чакахме с нетърпение решителния момент, правихме интервюта, анализи призовавахме хората да отидат късно вечерта в залата и всичко необходимо преди един голям решителен мач на български отбор. С две думи, всички свършихме работата си, освен няколко човека. Играчите, които трябваше да изиграят мача на годината, се превърнаха в престъпниците на годината.

Будучност не просто победи Лукойл Академик, а му изнесе баскетболна лекция. Черногорците играха организиран, стегнат баскетбол със страхотна защита, която обезличи всички баскетболисти на Марин Докузовски. И това след цяла безсънна нощ път и след приказки, че Лукойл Академик е по-качественият отбор. Да, той може да има по-скъпи играчи, но на терена не се мери кой има по-голяма заплата, а кой е повече мъж. Е, Будучност даде много ясно да се разбере кой е.

И като стана въпрос за заплати и мъжество. Аз бях в залата и виждах погледа на Тодор Стойков след всяко безумие на Брандън Хийт, Мохамед Абукар и Девин Грийн. Видях как той се бореше със зъби и нокти и как след всеки кош очите му горяха, но за съжаление този пламък не „хвана” чуждестранните му съотборници. Горяха очите на Веселин Веселинов и Павел Маринов. Ако Божидар Аврамов беше на терена, и той щеше да бъде така. И само за справка – видяхте ли мотивацията, с която Будучност играе?

Будучност тренираха след цяла нощ път, защото такава им била политиката. За отбора играха Никола Иванович, който е набор ’94, играха Владимир Михайлович и Душко Бунич, които също са млади. И то играха така, че намачкаха „звездите” на Лукойл Академик. И как да не ги намачкат? Иванович попари Сърбия насред Белград в мач на мъжкия национален отбор и едва ли би се поколебал да го направи срещу „топ реализатора на швейцарското първенство” Мохамед Абукар. Между другото това е постижение от типа „най-високото джудже в света”.

Говорейки за Абукар, преминаваме и към основния проблем на вчерашния мач – чужденците. Те могат да играят срещу всеки български отбор и да бъдат най-добрите, но когато дойде истинският тест, се провалят. Защото в мачове като вчерашния се вижда кой е играч с характер и кой не е. Слава Богу, че Абукар направи бързо няколко нарушения, за да седне на пейката, защото иначе разликата сигурно щеше да е 20 точки много по-рано. Колкото до Уоткинс, Грийн и Хийт, явно просто не са достатъчно добри, за да играят такива мачове. Или пък нямат сърце, защото ако имаха едва ли щяха да дойдат в България и дали нямаше да ги прилапат баскетболните акули в Европа.

Няма как да не делим играчите на българи и чужденци, след като самият треньор и капитанът ги разделиха. Как да не ги делим, като едните изяждат минутите и развитието на другите за нищо (защото да отпаднеш в групите на Еврокъп е абсолютно никакво постижение). Как да не ги делим, като едните горяха в играта, въпреки че уменията не им достигнаха, а другите се разхождаха и правеха каквото си поискат по терена. Но Тодор Стойков го каза – остават той и още няколко, на които им пука. Чужденците пак ще си тръгнат, ще останат някои, с които отборът да спечели Купата и титлата в НБЛ и за 11-и пореден път капитанът ще вдигне трофея. Същата история, година след година, и по всичко личи, че така ще продължим до края на света.

Защо по всичко личи ли? Ами защото никой не прави нищо по въпроса нещата да се променят. Защото вместо в заплатата на „топ реализатора на Швейцария” и на Брандън Хийт, който си е повярвал, че е играч за големи мачове и моменти (вчера и още много пъти преди това видяхме доколко това е вярно), може да се инвестира в бъдещето на отбора. За това обаче е нужно търпение. Да може да се издържи година-две без високи цели. Наистина от школата на Лукойл Академик излязоха няколко талантливи играчи, но те в момента не са в България, като изключим само Димитър Димитров. Текучеството на наемниците обаче продължава с пълна сила. Ето, вчера и Будучност им го показа. В отбора има само двама американци и деветима сърби и черногорци. Не е толкова трудно, нека се замислим колко отбора от тези, които са били Лукойл Академик в Европа, нямат силна школа? Отговорът на този въпрос ще даде и отговор на това какво трябва да се промени в отбора.

В началото на сезона, по време на подготовката, аз, както и всички, бяхме поддръжници на този отбор, който играеше наистина добре. Въпреки загубите имаше дух, играеше се на ниво срещу силни съперници. Бях заслепен от надеждата, че тазгодишните чужденци може да са по-добри от миналогодишните. Уви! Дано след тези събития Лукойл Академик има търпението да създаде школа с традиции, на каквато и цена да е това. Няма страшно, ако един сезон Левски или Балкан спечели една от титлите в България, но в Лукойл Академик българите да получават повече игрово време. Няма страшно да играят млади и да грешат, защото след няколко години те ще са се научили от грешките си и няма да ги повтарят в европейските мачове. Няма страшно, защото когато след няколко години погледнем голямата картина, ще си е струвало. Или пък ако не се получи, няма да е по-лошо от днес.

И нещо много важно, не трябва да пренебрегваме хората, заради които се играят такива мачове – феновете. Както вече казах, ние журналистите свършихме работата си – призовавахме, канихме, убеждавахме хората колко е важен мачът. И да не повярваш, в 21.30 часа вечерта залата беше пълна. В тази връзка им благодаря, че откликнаха на нашите усилия и че дойдоха да подкрепят отбора. Ние ги извикахме, но играчите, които трябваше да ги накарат да останат, не свършиха своята работа. Никой няма да те осъди, ако види че даваш всичко от себе си, дори и да загубиш. Непростимо обаче е поведението на хората, които получават много повече пари и игрови минути от останалите. Непростимо е да се подиграеш с доверието и надеждата на хората и следващата година отново да поискаш да ти ги дадат. След помията, наречена баскетбол, която доведе до 55-те точки на Лукойл Академик в този мач, феновете няма да се върнат в залата. И с право!

Време е Лукойл Академик да се отърве от „престъпниците на годината”, да има повече доверие в българите си. Да създаде или ако не може, да купи още такива българи, както Стойков навремето, и хората отново ще отидат да гледат техните мачове. Да възпита баскетболисти, които милеят за отбора и следващия път хората няма да псуват и да си тръгват преди края на мача, а ще подкрепят тима до края, ако ще да е в полунощ. Да му омръзне всяка година да харчи пари на вятъра за един и същи резултат. На мен и на феновете ни писна да се надяваме и да се разочароваме година след година, дано им е писнало и в Лукойл Академик!

Разбира се, вярно е, че в баскетбола ни рядко се срещат големи характери и играчи. В момента например дори Лукойл Академик би събрал трудно изцяло или основно български състав, който да е конкурентоспособен на големите европейски отбори, та дори и на тези от средно ниво. Факт е, че националният отбор го показа през лятото. Ако не се направи нещо по въпроса обаче положението ще става все по-лошо както в клубните, така и в националния отбор. Причината за липсата на такива играчи отново е това, че има прекалено малко школи, в които те да се развиват. Именно затова със създаването на пирамида ще дойдат новите лидери, ще се появи новият Тодор Стойков, ще се появят българските Никола Иванович и Дарио Шарич.

Тагове: Лукойл Академик, Еврокъп