Лукойл Академик и кошницата от прогнили ябълки

14-12-2012 10:30 | Bball.bg

В сряда вечер зала „Универсиада“ събра толкова много зрители, колкото Лукойл Академик не бе виждал на свой домакински мач в Европа от своя романтичен период. Близо 2500 зрители се загърнаха в топлите си палта и отидоха да гледат баскетбол. Храбра постъпка. Все пак навън бе около -10. Хората се хванаха за пустата надежда, че крайният резултат малко преди полунощ ще сгрее отвратените им души.

Лукойл – Будучност 55-74. Хилядите в трибуните с право имаха чувството, че от второто полувреме нататък са платили по 2 лева не за мач, а за погребение. Вместо лице, върху раменете на човека, без когото много неща в родния баскетбол щяха да са различни – Валентин Златев, тиктакаше бомба с часовников механизъм. Не издържа и си тръгна преди финала. Да избяга му се искаше и на Сашо Везенков, който отчаяно подпираше парапетите на „Универсиада“. Директорът обаче остана. Той си знаеше сценария, защото неведнъж го бе играл на същата сцена.

Голям срам. Най-големият за Лукойл от обвързването с Академик. Всеки може да падне. Да загубиш с кръв, защото си се борил обаче няма нищо общо с това да си свалиш гащите пред отбор, на който петима са родени след 1990 г.. Отбор, който пътува цяла нощ докато нашите примадони спяха на топличко. Отбор, който пристигна призори, тренира на обяд, дремна за няколко часа и след това ни изнесе урок по мъжество, характер и дисциплина. Това не е срам, това е връх на срамотията.

Като се обърне каруцата – пътища много. При нас някои едва дочакаха Лукойл да се сгромоляса, за да изпълзят с готовите анализи. Ние сме си такива. Щедри на акъл за всичко, което касае всеки друг, не и нас. Разгръщаме се, когато някой падне, за да го наритаме. После бегом обратно по дупките. Същата история и с Лукойл.

Броим чужденците, сякаш за първи път са толкова много. Все едно Лукойл е единственият в Европа, който опира до тях. От 16 отбора, които се класираха напред в Еврокъп, само в три бройката американци е по-малка от тази при студентите. За безсилието на школата на 8-кратния шампион на Стария континент Реал замислял ли се е някой? Единственият, роден след 1990 г. с испански паспорт при кралете е Никола Миротич и той е черногорец. Барселона? Последният голям играч, произлязъл от Каталуня се казва Хуан-Карлос Наваро. Днес Барса купува таланти като Марко Тодорович (1992 г., Черна Гора) и Марио Хезоня (1995 г., Хърватска). Може да си позволи да даде за двамата 500 000 евро без да наруши бюджета. Барселона има две Евролиги (2003, 2010 г.), очевидно не страда от липса на мениджмънт и треньорска структура, но не произвежда таланти за мъжкия баскетбол.

Примери, колкото щеш. Проблемът на Лукойл не е в чужденците, а в това, че българите се потискат, дори когато ги побираме в шепата си. Чужденец се взима и се държи до тогава, докато той е по-висока класа и прави своят тим по-добър. Когато това по една или друга причина не се случва, местните негодуват. И с право. Те са наранени, защото не им се дава шанс, дори когато легионерите пет пари не дават. Даже „поливат“ загубата от Балкан с чупки в кръста в „Шатрата“. Така, както се е случило на неколцина от тях в събота вечерта.

Българите са накърнени от обидната второстепенна роля, която този сезон им е отредена в НБЛ, където се предполага, че възможностите им са достатъчни, за да държат Лукойл на върха. Вие как бихте реагирали, ако ежедневно търпите дебелашките шеги на банда разхайтени наемници, които се считат за недосегаеми? Дали биха ви избили бушоните? Колкото по-безобразни са чужденците, толкова по-стабилно залепва оловното долнище върху задните части на българите.

Проблемът на Лукойл е в двойния аршин. Веднъж българите са криви и не стават. Друг път те са основата на този отбор и какво ли щяхме да правим без техните сърца. Не звучи сериозно. Не ползваш българите цяла есен, или го правиш от дъжд на вятър. Един ти е смъртна резерва, но го хвърляш в боя в най-отговорния ти мач в Европа. И обратното – някой прави добър двубой в България, а ти не го броиш за жив навън.

Проблемът на Лукойл не е, че няма играчи, а че няма колектив. А това е пагубно за всеки отбор. Това обрича на провал още преди да е започнала битката. Лукойл е прогнила ябълка. Отвън уж добра, но отвътре скапана, тук там по някой червей, който дълбае. Българи и американци не бива да бъдат първи приятели, но е недопустимо да не бъдат добри съотборници. Добрите съотборници излизат на терена и се раздават в името на общата кауза. Подават си ръка, хвърлят се за всяка топка, държат рамото ти, ако случайно си сбъркал и ти е тежко. Издърпват се едни други от дупките по пътя. Добрите съотборници в сряда вечер уви, бяха по екип на Будучност.

За Лукойл мачът приключи секунди преди почивката. С безпардонната тъпотия на Томас Масамба, който противно на тактическите указания се втурна като муха без глава през цялата защита, за да пропусне сам като куче. И да бе вкарал, тъпотията му нямаше да бъде по-малка. Малките неща градят големите. Отборът става голям, когато отделните брънки осъзнаят, че никой не е по-велик от веригата. Когато всеки си знае мястото, ролята и докъде се простира свободата му. Свобода, не слободия. Ако Масамба, купен като трети гард ще решава съдбата на клуб като Лукойл, тежко ни.

Масамба катурна Лукойл по нанадолнището от висотата на предпазната си гума за уста с тигрова шарка, която в хода на мача извади повече пъти от устата си, отколкото бройката на умните решения, които взе на терена. Но вместо да бъде нахокан и сменен, той продължи да си развява коня почти до сирената.

Ако някой разбра защо този баскетболист се задържа 20 минути срещу Будучност, да каже. Комбинацията му с Брандън Хийт докара главоболие от тупкане на топката в 2500 глави в „Универсиада“, които ще пият аналгин по три пъти на ден от тук до края на Еврокъп. Тактиката Масамба да организира, а Хийт да бележи ни направи за смях. Първият не може да организира сам себе си, а в защита няма случай, в който да не си изпусне човека и това да не доведе до лесен кош. За 20 минути не направи нито една асистенция и изпорти 4 стрелби – две на пробив, две от тройката. Главоболието се засилва при въпроса какво ли щеше да се случи, ако по-често си бе вдигал главата към коша...

Колосалната глупост на Масамба доведе до гросмайсторска тройка на Павлин Иванов с края на първите 20 минути – спокойно можем да бъдем горди, че българин е автор на изстрела на мача. Павлин вкара най-важния кош за Будучност, а след това ни вкара и още. С дисциплината и обраността на тактически грамотен баскетболист, без нито едно излишно движение. Без да се натяга, без да се опитва да става зорлем герой като „героите“ в червени фланелки.

Масамба. Ще кажете, че той е твърде малък проблем на Лукойл. И ще бъдете прави. Защото Лукойл тръгна да атакува Европа без най-важния пост – този на плеймейкъра. Хийт е всичко друго, само не и това. Няма треньор, който да избере него за диригент – нехайният тип, който си сваля (буквално!) гащите на тренировка. Същият несериозник, който държи световния рекорд по най-много грешки за най-кратко изиграно време. Справка – гостуването на Лукойл в Билбао (б.а. в 11-ата минута имаше 6 технически грешки!). Хийт е безхарактерен и мекушав, но винаги успява да си направи личната статистика, когато тимът му буксува. Тихомълком, колкото да е спокоен, че утре отново ще яде бял хляб някъде на Стария континент.

Хийт – върхът на падението му срещу Будучност бе, когато не пожела да получи топката. Скри се нарочно, защото така бе оцапал гащите в края на третия период, че не искаше да играе с нея в нападение. Няма по-унизителна ситуация от тази, в която Павел Маринов стои притиснат и пивотира, за да му подаде, а американчето го гледа и просто отказва да вземе топката, просто не я иска, не разбирате ли бе, хора!

Срамно бе и залостването на най-добрия ни играч през първото полувреме Веселин Веселинов, който изстина на пейката през третата част. Трябваше публиката мазохистично да изтърпи безчинствата на Абукар, да хвърля боб дали примадоната ще благоволи да се разиграе ли? Или феновете да се молят Абукар да направи четвъртото си нарушение, за да се сетим, че го има този Веселинов. Уви, късно. Той вече бе излязъл от ритъм.

Абукар си тръгвал пръв. Голямата работа. И последен да е, все тая. Треньорът каза, че не бил играч. Идвал от Швейцария. Сега ли го научи, или когато си го е избирал? Или пък не си го е избирал той, защото така е по-удобно? Не може да се говори половинчато. Човек като си отвори устата, трябва да каже цялата истина, а не само тази, която в момента е най-подходяща. Абукар играе слабо почти цяла есен. Пазарът сигурно е пълен с жадни за изява баскетболисти. Ако е толкова калпав, да го бяхме натирили рано, а не да си измиваме ръцете с него.

Имаше период, в който, както Абукар, така и останалите играеха доста приличен баскетбол и вдъхваха надежда, че това ще бъде техният сезон. Но тогава, както каза Тодор Стойков: „Играехме всички, а не петима-шестима.“

За Стойков да не отваряме темата, че е болна. Когато почти на 36 години капитанът е най-добрият ти играч на терена и те носи на гръб, правейки и невъзможното, това говори много лошо. Това е тежка присъда за отбора, за ръководството, за съотборниците. Срам ли ви е, господа? Дано, ама надали. Вие срам нямате. Вие и морал нямате. Вие и акъл нямате. Иначе нямаше да оставите Стойков да агонизира в края на третия период. След два изпуснати наказателни удара – сигурно за втори път в 20-годишната му кариера. Когато сърцето му спираше от умора, но достойнството му НИКОГА не би поискало смяна. Да го бяхте сменили за 2 минути, не за 8 и да го пуснете, когато губим с 20.

Не ставате за нищо. Не знаете дори кога една смяна да направите, а сте тръгнали да гоните Европа. Докарахте капитана си до лудост. Да влиза и да бъде като останалите – муха без глава, шашардисан и да не знае, по дяволите, какво трябва да направи. Е, щом Тодор Стойков, който има един самосвал купи и титли, побеждавал е Реал Мадрид, Динамо Москва и кой ли още не стъпва на игрището побъркан, тогава сте се омазали. Омазването обаче не е от ден, два, или пет. Минали са месеци, може би години, в които отстрани същата тази ябълка е изглеждала апетитна, а отвътре червеите вече са дълбали своят път.

В този ред на мисли, толкова ли е слабо това момче Николай Колев, че не му се позволи ни веднъж да изпоти фланелката си извън загрявката? Здраво, високо, от школа като Черно море, където грешка няма. За какво го купихте? Да ви е водоноска? Ами, намерете си друг да ви мъкне шишетата и топките, пуснете Колев да ИГРАЕ преди да е забравил и това, което може. Като нямате място за него, дайде го на Балкан, на Ямбол, на Рилски спортист. Само спрете да го убивате ден след ден и да му вненявате, че е тъп и сакат, защото паметта ни не е чак толкова къса.

Пътят от тук нататък за Лукойл спира. Той спря в сряда вечер. Трябва нов. За него се иска сърце, мъжка дума и открити разговори, а не въртене на опашки по кьошетата и упреци под сурдинка. Българите трябва да бъдат реабилитирани. По две причини. Първо, защото до момента чужденците с нищо не защитават претенциите си, че са по-добри. Щом е така, ще стоят на пейката докато не променят статуквото си. Ако не могат, ще си идат.

Второ, ако приемем упреците на определени кръгове, че българите не ги бива, то тогава същите тези българи, обявени за втора ръка ПАК трябва да получат шанс. Ако се провалят, ще е за тяхна сметка. Лятото ще си съберат багажа, ще си търсят друга месторабота и ще прерагледат претенциите си.

До тогава обаче има много време, а Лукойл вече не бърза за никъде. Лукойл тепърва ще се учи да бъде отбор. Но не по име, на думи или хартия, а истински. Отбор от добри съотборници, а не кошница от прогнили ябълки.

Тагове: Лукойл Академик, Еврокъп