Тити: Само дисциплина и голяма любов към родината могат да донесат успехи за националния отбор

(сн. Илияна Иванова)

01-01-2013 10:42

В последната част (първите четете ТУК, ТУК и ТУК) от своето интервю за BGbasket.com старши треньорът на националния отбор Константин Папазов говори и за състава, който има в главата си. Той споделя кои със сигурност ще получат повиквателни, както и че вече е говорил с Калоян и Деян Иванови и Филип Виденов.

"Съставът досега съм го писал 5-6 пъти. Нещо, което като се погледне на първо четене и е доста фрапиращо е, че имаме много малък избор при центровете и много малък избор при гардовете. Имаме две четворки, които са доминиращи в Европа и след това изключително струпване на много добри играчи на позиции 2 и 3. Това само по себе си ще доведе до проблем, защото на тях не може да имаш повече от 5-6 играчи, а ние имаме 11, от които всеки един има своите качества и заслужава да бъде най-малкото поканен да е част от подготовката на националния отбор, а в същото време са лидери в отборите си, така че трудно могат бъдат допълващи фигури. Това е най-тежкият момент. Няма да бъде лесно и 100% ще има сърдити. Те ще смятат, че са неоценени, но със сигурност доколкото е възможно, защото човек никога не може да бъде тотално безпристрастен, ще се опитам да дам равен старт на всички и на тези, които няма да попаднат в състава да им кажа право в очите защо не са попаднали, може и на цялата баскетболна общественост ако искат. Националният отбор не е мой, той е на България, и окомплектоването на състава и тези, които ще бъдат поканени аз лично ще държа да ги отстоя с целия ми щаб пред ръководството на БФБ – пред УС, който се грижи за финансирането и пред Треньорската комисия с аргументи защо и как. Едно е сигурно – на Коледа се правят подаръци и аз смятам, че трима души в българския баскетбол заслужават Коледен подарък. Това са Павлин Иванов, Димитър Димитров и Александър Везенков. Това са трима играчи, които в своята възраст са фактори в Европа и затова заслужават този кредит. Смятам, че никой няма да се разсърди и със сигурност ако нещо остава като следа в тази моя треньорска кампания и дай Боже тригодишен период от моя договор, е тези трима млади играчи да намерят сериозно присъствие в отбора, защото реално погледнато, когато си по-млад заслужаваш кредит. В същото време обаче те трябва да знаят, че този кредит е само до момента на поканата. След това трябва да се сбият с батковците. Със сигурност както е във всяко семейство всеки родител обича най-малкото дете и го глези, прощава му, прави му по-големи подаръци и сега ще бъде така, а това е закон на природата. Смятам, че те са извоювали това право и те тримата са сигурните за състава. Двама от тях са на позиции 2 и 3, което още повече натоварва ситуацията, но за това имаме първенство и всички, които са били в националния през миналата година, тази отново ще се борят. Техните изяви в мачовете и това как се представят ще бъдат определящите неща за това кои ще попаднат в състава.

Няма обаче да забравя за секунда и това го споменах няколко пъти – че болката от отпадането ще ни помогне да направим заключение относно моралните качества на играчите. Защото, когато човек побеждата и е на върха на положителната емоция тогава не могат да се открият някои слабости на човешкия характер. Но когато отборът губи на преден план излизат тези недостатъци. Няма да забравя поведението на повечето от играчите в тази квалификация, имах възможност в някои ситуации да бъда много близо до тях, и това като че ли може да ми повлияе, независимо, че ще се опитам, най-вече защото ще го решавам с целия ми щаб и ще защитавам отбор пред всички, да не влагам емоции, защото те не винаги са верния спътник. Трябва хладен разум, когато се определя състава. Но най-важното и първото изречени, което ще кажа на събирането ни е, че този, който е готов да подтисне егото си, а всяка звезда е егоцентрик и всеки от поканените в националния е лидер в отбора си, трябва да е широко скроен и голям човек. Всеки, който не е готов да подтисне егото си по-добре да не започваме заедно отколкото да се гледаме лошо и да не свършим нищо. Само хора, които са убедени, че могат да оставят егото си в тях, а да дойдат на лагер само със сърцето си и любовта към България и към играта, само от тези хора мога да очаквам да направим добра химия и добър отбор. Със сигурност мога да кажа от опита, който имам от работата си с Пини Гершон е, че безспорно създаде много добра атмосфера и успя да направи играчите да се чувстват като личности и това беше много голям плюс за нас. Но без добра атмосфера много трудно се постигат успехи и естествено без другото, което е най-важно е бе доказано от Любо Пенев в националния по футбол е дисциплината. Само дисциплина и голяма любов към родината могат да донесат успехи за националния отбор. Ние не сме световна или европейска сила и да разчитаме на суперзвезди. Ние трябва да разчитаме на непреклонимия български дух, на амбицията така специфична за българина и естествено на добрата атмосфера и настройка, които да дадат възможност на всеки един от нас да се доближи до 100%. Взети заедно да направим една хомогенна сплав и да излезем да защитим това, което незаслужено загубихме. Незаслужено от гледна точка на това, че не сме европейска или световна сила, но България трябва да бъде между 24-те отбора на Европа. Нашият баскетбол го заслужава това нещо, а този случай го отдавам като малшанс.

Разговарях с Филип Виденов, който е голямо име в българския баскетбол и човек, който много обича играта. Оставям го сам да отреди своята роля. Искам да дойде щастлив. Това лято той беше контузен, опита се да помогне и не успя. Това му се отрази, беше изнервен, не беше готов и не беше на това ниво, което може да бъде и той самия иска да бъде. На тази база безспорно не беше полезен за отбора. Оставил съм го да направи сам своя личен избор. Лятото се създаде напрежение след загубата от Германия, като за това вина носят най-вече журналистите. Филип изказа неудовлетворение за това, че близнаците не се появиха и това естествено беше преекспонирано в медиите. Не искам да оправдавам Филип, тъй като не беше редно и ако някой имаше претенции за тяхното неучастие трябваше да го каже до 1 юли. Радващото е, че при разговора с близнаците те изразиха категорично мнение, че на тази квалификация трябва да се съберем всички – от първия до последния, които имат потенциал и които искат да помогнат на България, и те със сигурност държат Филип да бъде в отбора. Нито за момент не съм си представял, че може да има напрежение. Това са големи хора, за които водещото е успеха на България. Другото са незначителни неща, които могат да бъдат заобиколени. Може на момента да са донесли малко болка и напрежение, пак казвам и малко преекспонирани от медиите. Моето желание е ако Филип е в състояние, тъй като все пак играе в едно от най-тежките първенства, и има желание е човек, който заслужава да бъде изчакан до месец април или май, за да каже своето окончателно решение. Чухме се за Коледа и си пожелахме взаимно успех. Боли го, че не играе достатъчно, въпреки че е основна фигура в отбора той не е доволен от времето си на терена, защото е човек, който никога не го е интересувало колко пари ще получава, а колко време ще си доставя удоволствие от играта. Договорът му е много добър, но той е човек, който обича баскетбола и иска да играе. Ако иска да играе за националния то няма причина аз да се лиша от услугите на такъв опитен играч. Естествено не забравям, че сега не успя да помогне и не беше този Филип Виденов от квалификацията, когато сам победи Полша с четири поредни нападения.

Имаме такива, които играят в Европа – Филип, Деян и Калоян Иванови, и те трябва да бъдат стълбовете на този отбор. Естествено в една сграда, когато има стълбове те трябва да са четири – то четвъртият се надявам да бъде Ърл Роуланд. Към тях мога да присъединя и Александър Янев, който след една година в Испания се надявам да е напреднал и лека полека да започне да поема лидерска роля каквато имаше и в Черно море. Чавдар Костов също спада към тази група, като той беше най-добрият ни играч в предните квалификации и очаквам да затвърди нивото си и през лятото.

Ще се чуем с Роуланд и се радвам, че е дал много добро интервю за неговата кариера и като цяло за България като негова втора родина. Изказва се със суперлативи за българския баскетбол, което още веднъж доказва, че той е човека, който най-много заслужава да бъде поканен. Следим и Ърл Калъуей, а и Кики Кларк прави силен сезон. На достатъчно много американци помогнахме да бъдат европейци, а смятам, че не всички от тях са дали това, което българският баскетбол е направил за тях. Играчите трябва да знаят, че България все пак не е неговата родина и, че има тежък сезон и може би е най-нормално да се договорим да му дам малко по-дълга почивка. Неоспорим факт е, че Македония успя с Бо МакКейлъб. И за нас е много важен чужденецът, а в две поредни първенства – в Полша и в Литва той беше най-добрият ни играч. Надявам се, че и сега отново тези четирима играчи, които имат възможността да играят на по-високо ниво в Европа и да имат по-голям опит, трябва да бъдат лидерите на този отбор. Естествено в никакъв случай не е по-маловажна ролята на всички останали. Научен съм от моя учител и пак твърдя, че в лондонския симфоничен оркестър са събрани най-добрите музиканти в целия свят и един между тях е първа цигулка. Трябва да разберем, че дори между най-добрите има лидери.

Изпращаме годината с надежда. В края на всяка една година всеки човек освен здраве разчита и на по-големи успехи. Надявам се 2013-а да бъде успешна за мен и като треньор на Левски и на националния отбор. Всички тези неща, които казах, ако наистина се случат ще бъде голям подарък на съдбата – това със залата в Ботевград и всички тези играчи, които коментирахме да успеят да направят това, което искам от тях, а именно да бъдат едно цяло. Аз съм оптимист. Реално погледнато в моята треньорска кариера едно от нещата, които не съм постигал е да се класирам на Европейско първенство като старши треньор, успявал съм само като помощник на Пини Гершон. Смятам, че с каквото съм могъл съм помагал в кампанията, когато Росен Барчовски се класира за първенството в Сърбия и Черна гора, но изхождайки от моята треньорска кариера за тези 14 години смятам, че това е голямо предизвикателство. В основата на това, че се съгласих да стана треньор е именно това, че хора, които са ме критикували доста сега бяха тези, които най-много ме убеждаваха. Надявам се, че е дошло времето и 2013 ще е годината да постигна този успех, който реално ще бъде на българския баскетбол, а не лично мой, но пък ще остане и в моята автобиография. Подхождам с оптимизъм и вътрешно съм убеден, че ние ще бъдем отбора, който ще се класира за следващото Европейско първенство. Съперниците не са лесни. Смятам, че ние с отбора на Естония сме с едни гърди пред останалите, но не трябва да подценяваме и Беларус, Унгария, Австрия и Португалия. Това са отбори, които са от нашата черга. Смятам обаче, че ние имаме по-добри играчи и по-добра организация. Ще подходим много сериозно. Всички, които обичат българския баскетбол са обединени около тази кауза и аз се надявам, че това ще бъде достатъчен аргумент ние да успеем. А и няма как да бъде по друг начин. Ако аз не вярвам, ако хората в българския баскетбол, които стоят зад този отбор не вярват, то как може да накараме играчите да вярват."

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: Тити Папазов, България