Десет неща, които си пожелавам за 2013 година

Преди броени часове настъпи 2013 г. Време за ново начало, нови задачи и нови мечти.Тази година реших да си пожелая 10 неща, които искам да се случат през следващата година. Ако имам малко повечко вяра и късмет може би поне няколко от тях ще сбъднат. Реших да ги споделя с вас, a защо не и до помечтаем заедно.

1. Рики Рубио да вкара 40 точки на Лос Анджелис Лейкърс.

Испанският гард Рики Рубио бе аут от терените заради скъсани връзки на коляното почти 9 месеца. Мнозина бяха на мнение, че за травмата на испанското дете-чудо вина има и звездата на Лейкърс Кобе Брайънт. Със сигурност испанецът не е забравил, че именно тази травма му попречи да сбъдне мечтата си да играе на Олимпиадата в Лондон. Една хубава отплата за него би бил мач срещу Лейкърс и негови 40 точки за победата на неговия Минесота Тимбъруулвс.

2. Барселона и ЦСКА Москва да дойдат в България.

Европейските грандове Барселона и ЦСКА Москва са два от отборите, които определено знаят как да вдигат публиката на крака по европейските терени. Въпреки че при визитата си в София през септември Барса не успя да събере и на половина толкова зрители, колкото Наваро и компания са свикнали да ги наблюдават. Евентуален сблъсък между звездите на руския и испанския отбор с играчите на Лукойл Академик би бил интересен за наблюдаване. Двата тима имат общо спечелени 8 титли от Евролигата.

3. Спартак да намери чек за 1 млн. лева под прага на “Балканстрой”.

Въпреки проблемите и финансовата криза, с която на всеки му е удобно да се оправдава по нашите географски ширини, един клуб се бори сам да оцелява всеки ден. За съжаление или не Плевен няма порт и затова се справя както може. И то го прави доста добре. Играчите на Спартак не дават да се разбере каква всъщност е действителността. За оплакване по медии да не говорим. Последните им изяви дори будят възхищение в по-голямата част от плевенчани, които все още вярват в отбора си. Президентът Цветан Антов се бори от години като самотен войн да закрепи положението и досега някак си успява. Представяте ли си в един слънчев ден, отивайки към залата за поредната си тренирoвка баскетболистите да намерят на прага на Балканстрой чек за 1 млн. лева. Със сигурност няма да бъде незаслужен, защото всичкото злокобно мълчание и цялото търпение между студените стени на залата ще са си стрували. Плевен мечтае и се надява, че един ден нещата ще се оправят.

4. Българин да заиграе в НБА.

Само един българин досега е обличал екипа на отбор от НБА. Той в момента седи начело на родната федерация. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за Георги Глушков и легендарния номер 16 във Финикс Сънс. В момента ми се иска да има поне едно българско момче, което затворено в някоя зала от сутрин до вечер тренира, за да може някой ден да стане част от най-добрите на света. Не знам дали има точно формула, за да се отворят вратите към НБА за поне още един българин. В Европа казват, че за да стигнеш до най-силното първенство в света първо трябва да си спечелил Евролигата. Дали е така или не бъдещето ще покаже. Талантът обаче го има то в изобилие по нашите ширини, само че за да се превърне той в диамант, който е достоен да блести в НБА трябват много работа и усилия.

5. Младежкият национален отбор да стане европейски шампион.

Безспорно едно от събитията белязали родния баскетбол през изминалата година бе класирането на младежкия национален отбор в дивизия А. Следващата лято обаче младежите ще имат нелеката задача да играят с най-добрите отбори в Европа. За таланта на момчетата на Любо Минчев каквото и да се каже все ще е малко. Те разбира се нямат нужда и от прекалено много похвали, защото границата между триумфа и провала е само една крачка. Надявам през тази една година те да помъдреят и пораснат, за да могат да поставят на колене големите. Аз дори ще си помечтая и за ново европейско злато, защото младостта и хъса заслужават да бъдат наградени.

6. Сан Антонио Спърс да стане шампион в НБА.

През изминалия сезон Сан Антонио Спърс прикова вниманието на специалисти и фенове със силната си игра по време на редовния сезон в НБА и серията от над 20 поредни победи. Дори за миг на всеки е хрумнала мисълта, че този тим може да стигне до златото в най-силното първенство в света. Може би само заради серията си заслужаваше това да се случи. В действителност обаче Спърс отпадна много рано от плейофите и дори не успя да им се наслади по най-добрия начин. Съдбата имаше други планове и с шампионските пръстени се окичиха баскетболистите на Маями Хийт. Играчи като Тони Паркър, Тим Дънкан и Ману Джонобили, който са отдали целия си живот на играта с оранжевата топка със сигурност заслужават признание. Последната титла на Сан Антонио датира от 2007 г., a в историята си шпорите са се радвали на златото едва 4 пъти.

7. България да се класира на Евробаскет 2015.

Двата ни представителни тима ще играят квалификации за класиране на Евробаскет 2015. През идното лято жените ще спорят с Швейцария и Словения в квалификационна група Б. Мъжете пък ще имат за съперници Румъния и Исландия в своята група. Да се бориш за едно място с още 12-13 отбора не е лесна задача, знаейки че стъпиш ли накриво връщане няма и както обикновено се получа в пределите на милата ни родина ще те разпънат на кръст при провал. Това определено си е доста тежка задача. Иска ми се за доброто на тези момчета и момичета това да се случи и 2013 да бъде по-успешна от отиващата си година.

8. Да се обръща повече внимание на подрастващите.

Лозингите по празниците на изтъкнати личности, в които се казва че ще направят всичко по силите се до помогнат на спорта май вече се изтърка. Празните обещания на някои хора ще се останат поредния препъни камък за развитие на спорта и в частност баскетбола. Единственият светъл лъч през отминаващата година бе ремонта на залата на Българска армия, за което няма как да не кажем добри думи и да похвалим хората, които направиха това възможно. Тук обаче идва поредно голямо НО. Баскетболът трябва да се развива навсякъде. Децата, които имат желание да тренират няма къде да го направят. Залите и спортните съораженията в цялата страна са в окаяно състояние. Децата са бъдещето на нашата държава. Те ще бъдат нашата визитна картичка през света утре. Всички заедно трябва да работим, за да им осигурим условия, в които да се развиват.

9. Финалната четворка на Евролигата да се играе в София.

Да посрещне Финална четворка в Евролигата определено е признание за всеки град. Четирите най-добри отбора в Европа да играят в твоята страна е мечта на всеки фен. В следващите две години последния етап от Евролигата ще се проведе в Лондон. Страната няма представител в най-силната европейска клубна надпревара и това е шанс за нея да популяризира баскетбола. Може би това е добра стратегия и за България.

10. Залите на мачовете от първенството да са пълни.

Няма нищо по-хубаво за един играч преди да започне да загрява да види пълна зала пред себе си. За съжаление обаче в България пълните зали в двубои от българското първенство са рядкост. Броят са на пръсти спортните съоражения, в които играчите се чувстват като на мач, а като не на поредната тренировка. Този спорт е за феновете. Без тях той губи своя смисъл и своята същност. Надявам се, че скоро хората ще започнат да се връщат по залите и всеки мач ще се превърне в истински спортен празник.