Милко Златанов: Това, с което се сблъсках в Испания е невероятната дисциплина (част първа)

Златанов с Родриго де лос Вера (сн. личен архив)

11-01-2013 21:59

Техниката е в основата на всичко, казва видинският специалист

Милко Златанов е един от най-изявените баскетболисти на Видин от средата на 70-те до края на 80-те години на миналия век. След прекратяване на активна състезателна дейност се утвърждава като един от водещите видински треньори по баскетбол, както за подрастващи, така и за мъже. Не един път е поемал кормилото на мъжкия отбор в трудни моменти и е успявал не само да съхрани позициите на отбора, но и да постигне значими резултати. В края на 90-те години изкарва 2 сезона като треньор в гр.Бежа (Тунис). Под негово ръководство местния баскетболен отбор успява да влезе в по-горната елитна дивизия. След това той работи и две години в Майорка, Испания, а именно за този си период разказва пред BGbasket.com Златанов. В две части той споделя какво е видял там, на какво наблягат испанците и какво го е впечатлило:

Дълги години съм работил като треньор във Видин, а имам и две изкарани в Тунис. През 2006 година семейството ми замина за Испания, а две по-късно аз ги последвах. Понеже цял живот съм работил в баскетбола и бе естествено да се насоча към такава работа. Първото нещо, с което се сблъсках беше, че не ми признаха треньорския лиценз от България категория А. Свързах се с представители на тяхната федерация, но те ми казаха, че моят документ не служи за нищо, защото нямат конвениум с нашата федерация. Те ми казаха, че трябва да започна отначало, да отида на курсове за 200 евро и да изкарам първо ниво. След известно време пък се отива на второ ниво и в момента имам лиценз да водя отбор до 18-годишна възраст. На методологията, нещо, на което испанците много държат, аз изкарах най-високата оценка - 10. Най-големият куриоз пък беше на правилознание. Там беше тест с 20 въпроса и 3 възможни отговора. Този тест трябва да бъде попълнен за 30 минути и испанците реагираха защо е толкова малко времето. Там обаче имаше съдия, който е международна категория, и той ги обори като каза "Вие искате от нас бързи реакции, сега и ние искаме от вас същото!" Това не беше всичко. За да се мине трябва да имаш резултат 75%, а това означава да си отговорил на 15 въпроса. Изкарах теста, като отговорих на 16 въпроса. На другите 4 така и не отговорих, тъй като се оказа, че при грешен отговор ти се вади един верен.

Първо постъпих на работа в клуба на Хуан Де Ла Крус, който родом е аржентинец, но дълги години е бил състезател на Барселона, а с испанския национален отбор има второ място на Олимпиада през 1984 година. Той дори е играл срещу Атанас Голомеев в Колумбия през 1973 година и ми показа негов потник. Докато карах курсове за лиценза аз водех тренировките, а той заставаше на пейката по време на мачовете. През първата година работех с два отбора и просто съдбата ме срещна с едно момче от Уругвай - Родриго де лос Вера.

Работех с 10- и 12-годишни, като дори ми дадоха и трети отбор при 16-годишните, където обаче се допълвахме с Де Ла Крус, тъй като се засичаха мачовете, а като цяло останаха доволни от работата ми. В Майорка има и спортно училище, а тримата треньори са за мен супертреньори - единият е директорът Хосе Луис Алверола, който е четири пъти шампион на Европа за девойки; вторият треньор е Биел Уртадо, който е един от помощниците в испанския национален отбор през 2007 година; третият е Анхел Молинеро, който е невероятен практик и теоретик и е изцяло отдаден на баскетбола. Това са тримата души, на които явно съм направил впечатление и ми предложиха работа до обяд в Спортното училище. Поради финансови причини обаче не можаха да ми предложат и за втората година.

Това, с което се сблъсках там е невероятната дисциплина от страна на състезателите. Ако се приближиш на 20 метра от залата се чуват само кецовете на играчите, те сякаш са неми. Първото, което ми направи впечатление в спортното училище по време на тренировка е, когато се споменеше думата вода. Паузата продължаваше минута - минута и половина, но не смеех да питам защо, за да не се изложа. След това си дадох сметка докъде са стигнали, тъй като реално това е времето за прекъсване в баскетбола. Нямам думи за перфекционизма им. Всяко движение е изпипано до детайли и се обръща много внимание на индивидуалната техника. Това, което е характерно според мен за техните успехи е, че правят всичко в движение и не разчитат много на статичната игра. На 14-годишна възраст вече започват да учат и индивидуална тактика - тактика по двойки, тактика по тройки. Те казват "ако топката идва към мен трябва да освободя пространство за другия, който идва". Тези неща се повтарят хиляди пъти.

Много съм щастлив, че момчето, с което работих в клуба на Де Ла Круз две години преди да се прибера в България, сега вече е започнал в Спортното училише. Става въпрос за Родриго де лос Вера, с който бяхме заедно от 2008 до 2010 година и при последното ми посещение в Майорка директорът на училището ми изпрати съобщение, което едва ли не ме разплака "Милко ти си важна част от неговото развитие, тъй като ти го насочи към нашето училище, а реално той при теб е проходил в баскетбола." Момчето дори бе част от испанския национален отбор за възрастта си и на последния турнир в дебюта си вкара 18 точки срещу Турция, а в следващия има 17 точки. При последното ми посещение в Майорка баща му се свърза с мен и ми подари една бутилка от най-скъпото шампанско. Замислих се какво невероятно нещо наистина е спортът и в случая баскетбола. Аз съм от Ново село, Видинско, той е от Уругвай и се срещнахме в Майорка.

Там има изключителна коректност към играчите, на играчите помежду си, от треньора към играчите и обратното. Това обаче не означава, че няма изисквания. Те са невероятни. Повтарям, че обръщат много внимание на индивидуалната техника и правят всичко в движение. Техниката е в основата на всичко. Треньорите са невероятно подготвени и са предани на това, което правят. Те са едва ли не апостоли в работата си, което едва ли не и мен допълнително ме зарази и ме мотивира. Чувствам се горд от себе си, защото за една година работа в спортното училище ми дадоха индивидуална група. За да се случи това трябва да се докажеш.

Тагове: Милко Златанов