Никога преди, никога пак! (видео)

20 януари 2013 година със сигурност ще влезе в историята на родния баскетбол, защото една легенда се завърна в родното гнездо. Легендата е ЦСКА, а всъщност в неделния следобед на стадиона в Борисовата градина имаше много легенди. И то в истинския смисъл на думата. При откриването на възстановената баскетболна зала на стадион „Българска армия”, която вече носи името на напусналия ни преди две години уникален състезател и човек Румен Пейчев, станахме свидетели на нещо, което се случва един път в живота.

Екипите на ЦСКА и Левски облякоха баскетболистите, представляващи каймакът на няколко поколения. Те наистина са най-добрите в историята и са го доказали неведнъж. Част от тях продължават да се занимават с баскетбол, най-вече като треньори и са ни познати в тази светлина. Вчера обаче те припомниха на себе си и на зрителите какво е да бъдат на паркета и то не срещу кого да е, а срещу вечния съперник. И нещо също много важно – те не само припомниха, но и показаха какво е да играеш със сърце. Някои видяха тяхната магия за първи път, тъй като в залата имаше доста хора, които не са били родени в звездните години на кариерите им, включително и аз.

Именно защото не съм гледал дербито от онези години, а само съм слушал безброй разкази за него, съм толкова впечатлен от видяното. Въпреки че мачът бе приятелски, интересът за него беше много над очакванията. Този интерес не е предизвикан толкова от четирите части от по пет минути, които изиграха ветераните, колкото от идеята за баскетболното дерби между ЦСКА и Левски. Както неведнъж бе казано преди и след мача, хората са зажаднели за мач между тези колоси на българския спорт и именно това са срещите, които липсват на любимия ни баскетбол. В момента си измисляме мачове, които да наречем „дерби”, само заради незапълнената празнина от истинския „мач на мачовете”, който сме свикнали да гледаме на всички терени на българския спорт.

Неделният двубой ще остане незабравим и защото едва ли ще могат да се съберат всички тези имена на едно място отново. Тази среща на стари приятели бе кулминацията и подобаващият подарък за усилията, които положиха новите ръководители на ЦСКА, за да възродят клуба. Всички, които трябваше да бъдат част от тази среща, бяха на линия. Всички, с изключение на един, който вече не е между нас – Румен Пейчев, за когото всички си спомнят с уважение и добри чувства. И ще си спомнят всеки път, когато отидат в залата, защото той заслужава това.

На малко мачове съм усещал приятното напрежение, което беше обзело всички при откриването на залата – както публиката, така и участниците. То е същото като това, което съм чувал в разказите за легендарните мачове от славните години на българския баскетбол. То е същото, което пожелавам на всички баскетболни фенове да изпитат и на всички баскетболисти да предизвикат. Това е усещането за голямото дерби ЦСКА – Левски.

Дано възраждането на ЦСКА да символизира и възраждането на българския баскетбол, който в последните десетилетия почти няма с какво да ни зарадва. Дано скоро видим и голямото дерби отново, защото ни омръзна да си измисляме нови такива. Вярвам, че това ще се случи, защото Левски вече пое по правия път и гради силна школа, а същото започва да се случва и в ЦСКА. „Сините” ще трябва да почакат за завръщането на вечния съперник, но това време може да се окаже и доста малко, имайки предвид желанието и любовта, с които се работи в ЦСКА. И така отново ще имаме вечните съперници със силни школи и дерби. Александър Чакмаков и Роберт Гергов неведнъж заявиха, че ще започнат да градят пирамидата от основите, защото всичко друго просто е загубено време.

Прекрасна бе и символиката с влизането в игра на децата на ЦСКА в последните две минути. Именно те вдъхват най-голяма надежда и предизвикаха радост и аплодисменти у публиката. Един момент прави силно впечатление и той е запечатан в снимките от мача – как ветераните на Левски вдигат на ръце детето с червен екип, за да забие в коша. Това символизира не само съперничеството, но и неразривната връзка между двата клуба – как те помагат на другия да стане още по-добър.

Затова благодаря на всички легенди на ЦСКА и Левски, че припомниха и показаха какво наистина означава дерби. Благодаря им, че го направиха в името на българския баскетбол и че бяха част от това историческо събитие. Дано 20 януари 2013 година наистина е едно ново начало в баскетболната ни история, за да изживеем нови славни години и да разказваме и си спомняме за тях, както при откриването на залата се разказваше и се спомняше със сълзи на очи по време на многобройните срещи между стари познати. Дано това уникално събитие запали искрата за промяна към по-добро и накара хората да мечтаят. Защото то не се беше състояло никога преди, а за съжаление животът е толкова кратък, че едва ли някога пак ще видим толкова много великани на баскетболната игра отново на едно и също място.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър