Жоро Вълчев бил изключен от нашата съдийска колегия, но станал член на катарската

23-01-2013 14:59 | Мара Калчева

Бившият съдия избрал Катар пред това да бъде международен комисар

Георги Вълчев е един от най-добрите ни и принципни съдии от близкото минало. В момента е комисар на всякакви възрасти. Със сигурност той има какво да разказва на по-младите си колеги, а той това го може. BGbasket.com се възползва от сладкодумието му, от което се надяваме да спечели само любимия ни спорт. Ето и поредният разказ на Жоро Вълчев.

Изкарах тригодишния си договор с УЛЕБ и приключих, защото навърших 50. Една година свирих в българското първенство, а на следващата станах комисар към УЛЕБ. За пръв път съдийствах в Катар още през 1995 г. - за 5 месеца с Пламен Симеонов. Реших да се обадя отново. Може пък там да помнят още кой съм. Отговориха ми: “Мистър Джорджи, ние те помним отлично. Изпрати ни копие от паспорта да ти направим виза.” И така изкарах четири години в тази страна. Вече бях комисар на УЛЕБ. Но за да се припознаят УЛЕБ и ФИБА, които преди това бяха в конфликт, трябваше всички съдии и комисари да получат лиценз на ФИБА. Чудех се какво да правя. Дали да се връщам заради лиценза и да изпусна работата в Катар. Имах семейство, дъщеричката ми се беше родила, а аз нямах работа в България. На едната страна на везната бяха 10 хиляди долара, които ми плащаха в Катар. На другата – да си начесам егото като международен комисар, за да имам назначения за 3-4 мача в годината. Натежаха парите от Катар и сигурността на семейството. Не всичко, което искаме, може да се реализира. Затворих страницата международен комисар.

Имах и друго премеждие. Пристигна факс от българската федерация, че ме изключват от съдийската колегия. Попитах шейха, който беше президент на Катарската баскетболна федерация, вицепрезидент на техния олимпийски комитет и шеф на ФИБА Азия, да си събирам ли багажа. “Нямаш проблем.Ти вече си член на Катарската съдийска колегия”, отговори шейхът. Той обаче се чудеше на факса от БФБ. В него, от една страна, обясняваха, че съм прехвърлил 50 г. и нямам право да съдийствам. От друга страна, за всеки случай, ми спираха правата. Защо беше всичко това?!

Един от тогавашните ръководители на баскетбола в България ми даде разумното обясние: “За толкова години ти не ни убеди, че си наше момче.”

Явно ръководителите на баскетбола у нас не обичат изправените хора. Имам само два проблема. Първият е, че не мога да застана на колене, защото имам скъсани менискуси от баскетбола. Вторият проблем е, че не мога да се наведа, защото имам дискова херния. Съжалявам, стоя прав!